Решение № 111 от 05.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Враца, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3695/11.05.2026г. на Ц. М. К., ЕГН **********, от с. *** – длъжник по изп. дело № 20248990401605 по описа ЧСИ И. Ц. с peг. № 899 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, подадена чрез адв. М. К. – САК, против удостоверение за размера на дълга изх.

№ 12890/30.03.2026г., с което съдебния изпълнител е удостоверил размера на задължението му.

Жалбоподателя твърди, че ЧСИ е следвало да направи прихващане със суми надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В. Й.. Претендира отмяна на обжалваното удостоверение за разноски и задължаване на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело срещу него.

В подадено в срока по чл.436, ал.2 ГПК писмено възражение взискателят Камара на частните съдебни изпълнители, гр.София, чрез пълномощника си юрк. М. С. - Б., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че дължимите от длъжника суми, посочени в обжалваното удостоверение за размера на дълга изх. № 12890/30.03.2026 г., са определени ясно по основание и размер, че удостоверението е издадено при спазване на Решение № 37/18.03.2026 г. постановено по въз.гр.дело № 251/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца.

Поддържа, че не му е известно по какви причини длъжникът указва на съдебния изпълнител да събере вземането от лицето В. Й., което не е страна в производството по изпълнителното дело. Счита за неоснователно и искането 1 за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнително дело, изброени в чл.433, ал.

1 ГПК; длъжникът не посочва основание, на което изпълнителното производство по изпълнителното дело следва да бъде прекратено, нито представя доказателства в подкрепа на искането си за прекратяване на изпълнителното дело. В заключение изтъква, че всички оплаквания на длъжника по подадената жалба са неоснователни и необосновани. Иска от съда да остави без разглеждане подадената жалба, като неоснователна и необоснована, като му присъди разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания отказ, в които поддържа неоснователност на жалбата.

Счита действията си за законосъобразни, поради което моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди действията му по изпълнителното дело, като законосъобразни.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От изпратеното копие на изпълнително дело № 20248990401605 по описа ЧСИ И. Ц. с per. № 899 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд Враца, се установява, че по молба от 20.06.2024г. на Камарата на частните съдебни изпълнители, гр. София, подадена чрез пълномощник юрк. М. С. - Б., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.01.2024 г. от Административен съд - Враца на основание определение № 686/23.01.2023 г. постановено по АХД № 289 от 2023 г., срещу длъжника Ц. М. К., ЕГН **********, е образувано изпълнително дело № 20248990401605 за събиране на сумата 50,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят, чрез упълномощен, с представено пълномощно юрисконсулт, е възложил на частния съдебен изпълнител да извърши справки, да проучи имущественото състояние на длъжника и да определя начина на изпълнение. По изпълнителното дело са извършени справки в НБД Население, НАП и трите мобилни оператора.

На 25.06.2024 г. е изпратена по пощата Покана за доброволно изпълнение с изх. № 25391/24.06.2024 г. до длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес, видно от справка от НБД „Население“, а именно: с. ***.

Поканата е върната в цялост в кантората на ЧСИ на 23.07.2025 г. като непотърсена. На 02.01.2025 г. отново е направен опит за връчване, като на 02.01.2025 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 151/02.01.2025 г. за връчване чрез Кметство с. Чирен. На 31.01.2025 г. същата е върната от кметството. Разписката е оформена на 08.01.2025 г. от П.

Петкова - секретар, като отказана от адресата. На 13.01.2025 г. е постъпило 2

Уведомление с вх. № 2548/13.01.2025 г. от длъжника Ц. М. К., чрез адв. М. С.

К., с твърдение, че същият не е търсен от представител на Кметство с. Чирен за връчване на документи и желае същите да бъдат изпратени на адреса на адв.

М. К., а именно: гр. София, ***, кантора - 167. На 14.01.2025 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1869/14.01.2025 г. до длъжника чрез неговия процесуален представител, като същата е получена на 29.01.2025 г.

На 13.02.2025 г. е получено Възражение с вх. № 10043/13.02.2025 г. от длъжника за намаляване размера на разноските по изпълнителното дело и за изискване на справки от ТД на НАП и ДМДТ към съответната община.

Възражението е изпратено на взискателя за становище на 14.02.2025 г. На 17.02.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпило становище от взискателя с вх. № 105864/07.02.2025 г., в което е застъпено мнението, че горепосоченото възражение следва да бъде оставено без уважение.

На 17.02.2025 г. с Постановление за отказ № 407/17.02.2025 г. ЧСИ е отказал на длъжника намаляване на разноските, поради липса на правно основание на искането. Също така е отказано да се изискат справки от ТД на НАП и ДМДТ към съответната община, тъй като нямат отношение с предмета на изпълнителното дело.

На 02.05.2025 г. в кантората на ЧСИ е постъпила жалба с вх. № 27165/02.05.2025 г. от Ц. М. К., чрез адв. М. С. К., против Постановление за отказ № 407/17.02.2025 г. По подадената жалба Окръжен съд - гр. Враца се е произнесъл с Решение с per. № 37/18.03.2026 г. по ВГД № 20251400500251, с което е отхвърлил като неоснователна жалбата, освен в частта по определените разноски по изпълнителното дело, а именно такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 18.00 лв. (9.20 €).

На 30.03.2026 г. ЧСИ е издал Удостоверение за размера на дълга с изх. № 12890/30.03.2026 г., в което е посочено, че общият размер на задължението по изпълнителното дело към 30.03.2026 г. е 133.46 €, от които 25,56 евро – разноски по гражданското дело; 51, 13 евро разноски по изпълнителното дело и 56, 77 евро такси по Тарифата към ЗЧСИ. В удостоверението е посочено, че на основание чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като таксата се определя за целия дълг, но при частично събиране на паричното вземане, се събира част, съответстваща на събраната сума и че при постъпване на сума за погасяване на задължението, таксата за изпълнение на парично вземане ще бъде събирана пропорционално на постъпилата сума. В справка изх. № 22448/02.06.2026г.

ЧСИ И. Ц. е посочила, че начислените обикновени такси по ТТРЗЧСИ в размер 56, 77 евро включват сумите: 12, 28 евро (24,00 лв.) с ДДС по т. 1 от ТТРЗЧСИ (образуване на изпълнително дело); 9, 20 евро (18,00 лв.) с ДДС по т. 3 от ТТРЗЧСИ (три броя справки); 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС - по т. 5 от ТТРЗЧСИ (изготвяне на покана за доброволно изпълнение); 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС - по т. 4 от ТТРЗЧСИ (изготвяне на две изпращани по пощата съобщения) и 10, 73 евро - по т. 31 от ТТРЗЧСИ (пощенски разноски).

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК – удостоверение за размера на дълга, в което е определен общият размер на задължението по изпълнителното дело и са приети за събиране от ЧСИ разноски, поради което е процесуално допустима. Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл.

435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител, чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени.

Съдът намира, че в случая е безспорно установено, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно за юрисконсулта, представлявал взискателя по изпълнителното дело. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв. Следователно приетото юрисконсултско възнаграждение в размер 51, 13 евро (равностойност на 100,00 лв.) е определено правилно от ЧСИ и в съответствие с разпоредбите на Наредбата за заплащането на правната помощ; отделно същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, с оглед гореобсъдените действия по същото.

По изпълнителното дело се дължат: такса за образуване на делото по т. 1 от ТТРЗЧСИ в размер 12, 28 евро (24,00 лв.) с ДДС, 3 бр. такси за справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ в размер 9, 20 евро (18,00 лв.) с ДДС, две изпращания по пощата на призовка по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС, изготвяне на покана за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер 12,28 евро (24,00 лв.) с ДДС, а също допълнителни разходи (пощенски разноски) по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер 10, 73 евро. Законосъобразно към дължимите суми за такси по ТТРЗЧСИ е начислен и ДДС.

При изготвянето на обжалваното удостоверение за размера на дълга с изх. № 12890/30.03.2026 г. съдебният изпълнител се е съобразил с Решение с per. № 37/18.03.2026 г. по ВГД № 20251400500251 на Окръжен съд - Враца, в което е прието, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ (която е била начислена в размер 4 на 18.00 лв. (9.20 €) в поканата за доброволно изпълнение) е резултатна размерът й зависи от събраната в производството сума, т.е. дължимостта й е следствие от постигнат резултат от предприето изпълнително действие (реализиран изпълнителен способ). Тъй като по изпълнителното дело на този етап няма събрана сума, съдебния изпълнител не е начислил такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Ако в хода на изпълнителното производство реално бъдат събрани суми, за ЧСИ остава открита възможността да определи дължимата такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на събраното, при което да издаде ново постановление за разноските.

Недоказани и за това неоснователни са изложените в жалбата доводи, че ЧСИ е следвало да извърши прихващане със суми, надхвърлящи определените по делото разноски, произтичащи от продадени имоти от взискателя В. Й..

Последния не е страна по изпълнително дело № 20248990401605 на ЧСИ И.

Ц., поради което не са налице предпоставките за извършване на каквото и да било прихващане с вземания на жалбоподателя по отношение на това лице.

На следващо място, макар и да не е налице отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение, който съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, подлежи на обжалване, за пълнота на изложението, с оглед искането на жалбоподателя за задължаване на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело срещу него, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.433, ал. 1 ГПК за прекратяване на принудителното изпълнение.