Решение № 558 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. В., 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500480 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Б. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „***********, срещу Решение № 3665/25.11.2022г., постановено по гр. д. № 9171/22г. по описа на ВРС, 41-ви св, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Б. Г. Д. дължи на „Енерго- Про Продажби“ АД, с ЕИК 103533691 и седалище и адрес на управление гр.В., бул. „Владислав Варненчик“ № 258, В. Тауърс Г, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2973/13.05.2022г. по ч.гр.д. № 5944/2022г. описа на ВРС: сумата от 13 208,58 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия по фактури, издадени за периода от 28.06.2019г. до 28.06.2019г., за обект на потребление с клиентски № ****** и абонатен № *********, находящ се в гр.

В., ул. „**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 665,39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 29.04.2022 г., както и е осъдена Д. да заплати разноски в исковото и заповедното производство.

1

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ВРС е формирал погрешни изводи досежно датата, на която започва да тече давността. Сочи се, че безпротиворечиво и практиката на ВКС приема, че давността започва да тече от датата, на която е предадена стоката или услугата, което в случая е 12.06.2018г. Сочи се, че съобразно Общите условия потребителят следва да заплати в определени срокове веднъж месечно консумираната енергия, дори и доставчикът да се е възползвал от правото си да не издаде фактура. Затова и определянето на по-късен падеж еднолично от доставчика, макар и първоначално определеният такъв да е настъпил и давността да е изтекъл, не следва да се толерира. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Енерго- Про Продажби“ АД , с който жалбата се оспорва. Излага се, че правилно и законосъобразно е прието, че давността започва да тече от датата, на която е посочено във фактурата, че настъпва падежа за плащането, поради което и до подаване на заявлението не е изтекла. Освен това се твърди, че приложение не намира кратката давност, доколкото се касае не за регулярен отчет с определени падежи на плащане, а за корекция на сметка. Моли решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

Пред ВРС се твърди, че ответницата Д. била клиент на ищцовото дружество за доставяна ел. енергия в обект с абонатен номер ********* и адрес гр. В***********. Облигационните отношения между страните се регламентирали от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружесво, които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийни и водно регулиране (КЕВР към момента на подаване на исковата молба). Ответницата не заплатила задължение за консумирана ел. енергия в периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. в размер на 13 208,58 лева. Падежът на задължението настъпил на 08.07.2019г., като след тази дата ответницата изпаднала в забава и дължала лихва за забава в размер на 3 665,39 лева за периода от 09.07.2019г. до 29.04.2022г. С влязло в сила Решение № 2

60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. била установена със сила на пресъдено нещо дължимостта на сумата. Тъй като вземането не било погасено от ответницата чрез плащане, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия иск за да се снабди с изпълнител титул. На 12.05.2022г. е подадено заявление от ищцовото дружество и е издадена заповед за изпълнение № 2973/13.05.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5944/2022г. описа на ВРС за заплащане от ответницата Д. на сумата от 13 208,58 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия по фактури, издадени за периода от 28.06.2019г. до 28.06.2019г., за обект на потребление с клиентски № ****** и абонатен № *********, находящ се в гр. В., ул. „Братя Бъкстон“ № 39, вх. Д, маг. 7, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 3 665,39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 29.04.2022 г. Подадено е възражение от ответницата, поради което е и предявен установителен иск да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 2973/13.05.2022г. по ч.гр.д. № 5944/2022г. описа на ВРС: сумата от 13 208,58 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия по фактури, издадени за периода от 28.06.2019г. до 28.06.2019г., за обект на потребление с клиентски № ****** и абонатен № *********, находящ се в гр.

В., ул. „********** , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 665,39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 09.07.2019 г. до 29.04.2022 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни. Не се оспорва, че ответницата е била титуляр на партида при ищцовото дружество с клиентски номер ****** и абонатен номер *********, както и че на 28.06.2019г. ищцовото дружество издало фактура № 0282073268 на стойност 13208.58 лева за доставена през периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. ел. енергия. Посоченото задължение било оспорено от ответницата по съдебен ред и с Решение № 60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. искът бил отхвърлен. Влезлият в законна сила съдебен акт и идентитета на спорното материално право възпрепятствала възможността за пререшаване на спора, както посочвал и ищецът в исковата молба. Допустими за разглеждане в производството били възражения на ответницата за недължимост на сумата, основаващи се на настъпили след постановяване на решението факти или обстоятелства. В тази връзка се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените претенции.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 11.05.2022г., а доставката на движима вещ била с крайна дата 12.06.2018г., поради което процесното вземане било погасено по давност. Давността за консумираната ел. енергия започвала да тече от момента, в който е приключила доставката, откогато било изискуемо вземането за нейната 3 парична стойност. Предявения отрицателен установителен иск не водел до спиране, прекъсване на давността, тъй като претенцията не е от категориите на тези, чрез които е възможно да се осъществи претендираното от ищеца право. Възражението на ищеца в предходното дело, че сумата се дължи на годно правно основание също не прекъсвало давността. Разпоредбата на чл.116, б. „б“ ЗЗД следвало да се тълкува стеснително – възражение като процесуален инструмент, който води до отделни правни последици, т.е. изразяващо се в упражняване на субективното право на ответника.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е било спорно между страните, поради което и това е установено по съответния процесуален ред, че ответницата Д. е била титуляр на партида при ищцовото дружество с клиентски номер ****** и абонатен номер *********, както и че на 28.06.2019г. ищцовото дружество издало фактура № 0282073268 на стойност 13 208,58 лева за доставена през периода от 13.06.2017г. до 12.06.2018г. ел. енергия.

Видно от представените по делото към подаденото заявление доказателства е, че с Решение № 60175/09.09.2021г. по гр.д. № 3188/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. е отхвърлен предявеният от ответницата иск за установяване недължимостта на вземането, за което е издадена фактура № 0282073268 на стойност 13 208,58 лева., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г., след извършена корекция на сметката на абоната за посочения обект на потребление.

На 12.05.2022г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за процесното вземане, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 5944/2022г. по описа на ВРС. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу която в срока по чл.414 ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответницата за недължимост на вземането.

Исковата претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, като са налице всички изискуеми от закона процесуални предпоставки за предявяване на иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземането. Установителният иск по чл.422 ГПК е втората фаза на започналото заповедно производство и неговата допустимост се обуславя единствено от постъпило възражение срещу издадената заповед. Такова е факт по делото, поради което и искът е допустим. Правният интерес на ищеца да се снабди с изпълнителен титул за вече установеното вземане следва да бъде зачетен.

По наведените в жалбата възражения за погасяване по давност на вземането на ищеца:

Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като в 4 случая не се касае за вземане на енергийното дружество за периодично плащане по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК, за да се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. "в" от ЗЗД . Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Съобразявайки така описаните отличителни белези на периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и характера на вземането в конкретния случай, въззивният съд намира, че процесното задължение по коригираната сметка за ел. енергия за периода 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. не притежава тези отличителни белези и не може да се определи като периодично по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД.

В разглеждания случай неправилно отчетеното количество на реално доставената на Б. Д. електрическа енергия за посочения период поражда парично вземане на продавача-дружеството ищец за сумата от 13 208,58 лв., представляваща продажната цена за действителното, реално доставено количество ел. енергия през съответния период. В този смисъл относно характера на вземането по коригирана сметка е приетото о съдебната практика- решение № 21 от 1.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 50417/2016 г., решение № 141 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2019 г. Касае се за еднократно вземане/съответно еднократно задължение/, възникнало по силата на закона. Касае се за доплащане на цената за доставената ел. енергия. Макар и задължението да е за цената на реално доставеното количество ел. енергия за минал период, то не представлява периодично плащане, тъй като е еднократно определено по повод извършена корекция на сметката на абоната.

Задължението в случая за доплащане на цената не е за трайно изпълнение и не е за повтарящо се изпълнение. Не са налице падежи, които да настъпват периодично. В случая не се касае за задължение, чийто размер да е предварително определен или определям. Същото е станало изискуемо за определен период от време, поради констатирана грешка в отчитане на действително доставеното количество електрическа енергия. С оглед на изложеното е видно, че процесното задължение за доплащане на цената за доставената ел. енергия не притежава посочената в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК съвкупност от отличителни белези, характеризираща едно плащане като "периодично", поради което то не може да бъде определено като периодично по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД . Посочената разпоредба се отнася до изключение и тя не следва да се тълкува разширително. Това, че вземанията на електроснабдителното дружество за доставяната ел. енергия на ответното дружество са периодични и се заплащат ежемесечно, не означава, че периодичния им характер се пренася и върху процесното вземане. Видно от 5 характеристиката му процесното задължение е извън периодичните плащания за доставената ел. енергия.