Определение № 534 от 31.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Б., 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ОСМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело № 20261200100384 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 199/11.02.2026г., постановено по гр.д.№ 316/2026г. по описа на РС Б. е прекратено производството по дело по отношение на предявения от С. Р. М. иск с правно основание чл.26, ал.1 СК и делото изпратено по правилата на родовата подсъдност по отношение този иск с оглед цената на иска му на ОС Б..

Производството е образувано по искова молба с вх.№532/12.01.2026г, подадена от С. Р. М., ЕГН **********, чрез адв.П.А., с която против Г. И. И., ЕГН **********, Г. Т. И., ЕГН ********** и Г. К. М., ЕГН ********** е предявен иск – за прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца, като съпруг - несобственик на разпоредителната сделка /договор за покупко – продажба, оформена в нот.форма/, сключена между ответниците, по отношение на недвижим имот, представляващ семейно жилище по см.на §1 от ДР на СК, собственост на съпруга - продавач и предоставен за ползване от ищеца и детето от брака с бракоразводното решение – правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.26 , ал.1 СК.

С исковата молба се твърди от ищеца, че с ответника Г. К. М. са бивши съпрузи, а гражданският им брак е прекратен с развод с Решение № 905205, постановено по гр. д. № 4/2021 г. на PC – Б.. Сочи се, че със същото решение на ищеца и роденото от брака малолетно дете е предоставено ползването на семейното жилище, потвърдено с Решение № 112/ 11.03.2022г., постановено по в. гр. д. № 971/ 2021г. по описа на ОС - Б., влязло в сила на 11.03.2022г.

1

Не се оспорва, че предоставеното й за ползване семейно жилище , представляващо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** е лична собственост на ответника Г. М., който като продавач е сключил с останалите ответници Г. и Г. И.и, като купувачи договор за покупко –продажба, оформена с нот.акт за покупко-продажба № 76, том 8, дело № 1316/2024г. на СВ Б., с която без нейно съгласие и без разрешение на Районния съд. Ето защо иска да бъде прогласена спрямо нея като относително недействителна тази сделка. Правният си интерес от иска ищецът извежда от твърдението, че купувачите по сделката са оспорили правото й на ползване върху семейното жилище, като са твърдели, че са придобили собствеността върху имота, на основание покупко – продажба от прехвърлителя Г. М., което е противопоставимо на ищеца и на това основание твърдят, че ищцата ползва имота без основание и претендират от нея обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

Изтъква се в исковата молба, че тези правни твърдения на купувачите противоречат на влязлото в сила Решение № 905205, постановено по гр. д. № 4/2021 г. на PC - Б., за прекратяване на брака и възлагане за предоставяне на семейното жилище, потвърдено с Решение № 112/ 11.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 971/ 2021 г. по описа на ОС - Б., влязло в сила на 11.03.2022 г., с което жилището е предоставено за ползване на ищеца и в интерес на малолетното дете.

Ищецът поддържа, че именно от посоченото съдебно възлагане по силата на цитираното решение се обуславя активната легитимация да предяви иск за прогласяване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка.

С разпореждане № 300/13.03.2026г. исковата молба е оставена без движение с дадени указания до ищеца – да посочи цената на иска, да представи доказателства за заплатена държавна такса, да впише исковата молба и да обоснове правния си интерес от иска.

В указания срок от ищеца са постъпили – молби с вх.5270/26.03.2026г. – с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК и молба с вх.№ 5269/26.03.2026г., с която се представя поправена искова молба. В последната ищецът поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за прогласяване за относително недействителна спрямо ищеца на сключената между ответниците разпоредителна сделка – покупко – продажба с твърдението, че ищецът е съпруг – несобственик, на 2 който с бракоразводното решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и с това решение е предоставено ползването на ищеца на семейното жилище, лична собственост на другия съпруг.

С поправената искова молба ищецът поддържа, че е активно легитимиран да предявява иск за прогласяване за относително недействително на разпореждане със семейно жилище е както съпругът – несобственик, когато разпореждането е извършено по време на брака, така и съпругът – несобственик, когато е осъществено след прекратяване на брака и с него се засяга възложеното със съдебно решение ползване на жилището, имащо характер на семейно по см.на §1 от ДР на СК.

Предвид така постъпилата поправена искова молба съдът намира предявеният иск за недопустим, поради следните съображения.

При така изложените факти и поддържаното въз основа на тях искане за защита предявеният иск е с пр.квалификация по чл.26, ал.1 СК вр.с чл.124 ГПК - за прогласяване за относително недействително спрямо ищеца на разпоредителното действие – договор за покупко – продажба, сключена между ответниците, оформена с нот.акт № 76, том 8, дело № 1316/2024г. на СВ Б..

Не са спорни по делото следните факти – че ищцата и ответникът Г. М. са бивши съпрузи, като бракът и им е прекратен с развод с решение по гр.д.

№4/2021г. на РС Б., което по отношение на развода е влязло в сила на 15.09.2021г., а в частта за предоставеното ползване на семейното жилище на ищцата е влязло в законна сила на 11.03.2022г. Няма спор, че семейното жилище е лична собственост на ответникът Г. М., който след прекратяване на брака с ищцата с развод, на 30.04.2024г. е продал имота на останалите двама ответници Г. и Г. И.и.

Искът по чл. 26 СК е предоставен на съпруга-несобственик срещу разпореждане със семейно жилище по см. на §1 от ДР на СК и защитава семейния интерес, касае се за висяща недействителност, която може да бъде санирана със съгласие от съпруга – несобственик.

С това разрешение нормативно се ограничава правото на собственост, чрез ограничаване на едно от правомощията от състава му, а именно – правото на разпореждане с вещта. След като с тази разпоредба се създава ограничение на 3 определени права /абсолютното вещно право на собственост/ с цел защита на друг по-висш интерес – този на семейството и на родените от брака непълнолетни деца, то следва, че разпоредбата не следва да се тълкува разширително /Решение № 385 от 24.10.2012г. на ВКС по гр.д.№ 968/2011г., 1 г.о./, а да се прилага само спрямо определена категорията лица – съпруг – несобственик и кумулативно спрямо особени недвижими вещи, които имат характер на „семейно жилище“ по см. на §1 от ДР на СК.

Следователно, след прекратяване на брака няма „съпруг-несобственик“ по смисъла на чл.26, ал.1 СК, няма и „семеен интерес“, който да се защитава. В този смисъл ако разпореждането с вещ, лична собственост на другия съпруг, е извършено след прекратяване на брака, то бившият съпруг не е активнолегитимиран да предявява иск по чл.26, ал.1 от СК, независимо, че на него е предоставено ползването на това жилище като семейно. С този иск се брани и защитава правото на собственост върху вещта, докато трае бракът между страните, за да се защити интереса на семейството. След прекратяване на брака отпада качеството на съпруг и поради това ищецът в случая не е активно легитимиран да предявява иск за прогласяване относителна недействителност на отчуждителна сделка, сключена след прекратяване на брака с развод, тъй като няма качеството на съпруг –несобственик, а качеството на бивш съпруг. След като разпоредбата на чл.26, ал.1 СК въвежда ограничение на правото на собственост, е недопустимо да се тълкува разширително качеството на активнолегитимираната страна, имаща право да го предявява, като се разшири и предостави това право и на бивши съпрузи.

С прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия съпруг и което до момента на прекратяването е било „семейно“, вече не е „семейно“ и правата на другия дотогавашен съпруг по отношение на това жилище се погасяват.

Правен интерес за съпруга – несобственик от иск по чл.26 от СК би бил налице в случая на все още висящо дело за развод или унищожаване на брака при определяне мерките относно ползването на семейното жилище /така определение № 241 от 31.05.2018. на ВКС по ч.гр.д.№ 1958/2018г., 4 г.о./.

С решение № 98 от 15.03.2011г. на ВКС по гр.д.№ 659/2010г., 3 г.о, ГК; решение № 307 от 17.10.2012г. на ВКС по гр.д.№ 295/2012г. , 1 г.о., ГК и решение № 385 от 24.10.2012г. на ВКС по гр.д.№ 968/2011г. и решение № 404 4 от 10.01.2012г. на ВКс по гр.д.№ 1720/2010г., 3г.о., ГК/ са приети за недопустими искове по чл.26 от СК, в случаите когато са подадени след прекратяване на брака поради смърт на съпруга- прехвърлител. В тези случаи ВКС е приел, че за ищеца не е налице активна легитимация и правен интерес, тъй като към момента на подаването му вече няма качеството на съпруг. В тези актове е уточнено, че правния интерес за такъв ищец би бил налице само в случай на развод или унищожаване на брака при определяне мерките относно ползването на семейното жилище, т.е. следва извода, че такъв ще е налице само докато е висящо делото за развод и все още няма произнасяне по въпроса за ползването на семейното жилище.

Във всички цитирани решения на ВКС е извършена преценка на активната легитимация и качеството на ищеца - дали същият към подаването на иска има качеството на съпруг и дали исковете са предявени във връзка с предоставяне ползването на семейното жилище при развод или унищожаване на брака. В тези решения обаче липсва изрично разрешение относно това дали е налице активна легитимация и правен интерес от бивш съпруг - несобственик да предяви иск за защита на вече предоставено право на ползване върху семейно жилище – собственост на другия бивш съпруг по отношение на разпореждане, извършено след прекратяване на брака.

По тези въпроси, настоящият състав излага следното:

След прекратяване на брака бившия съпруг не е активно легитимиран да предяви иск по чл.26 СК и за него не е налице правен интерес, независимо дали му е предоставено ползването след развода или не. Това е въпрос по допустимостта, а не по съществото на спора.

Активната легитимация е процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно и която е различна от материалната легитимация, която е въпрос по съществото на спора – дали ищецът е носител на спорното материално право.

Активната процесуална легитимация е качеството на ищеца да бъде надлежна страна в процеса, т.е. да твърди, че именно той е носител на спорното право. Активно процесуално легитимиран е този, който според твърденията си е носител на спорното право. По принцип всеки правен субект е активно легитимиран да предявява искове за защита на оспорени, смутени субективни права, но когато конкретна разпоредба въвежда и допълнително 5 качество, което страната трябва да притежава, за да предяви определен вид иск, съдът следи за наличието на този признак служебно и ако установи липсата му следва да остави искането за защита без разглеждане и да прекрати производството. В случая в разпоредбата на чл.26, ал.1 СК е въведено такова допълнително качество на ищецът, а именно да има качеството на съпруг – несобственик. Специалната норма допълва необходимост от носене от ищеца на допълнителното качество и за която съдът следи служебно, като предпоставка за допустимост на процеса.

Както към момента на сключване на атакувана сделка – 30.04.2024г., така и към момента на предявяване на иска – през 2025г. като насрещен пред РС, ищецът няма качеството на съпруг спрямо прехвърлителя – продавач на имота. И към двата релевантни момента бракът на ищеца с ответника М. е прекратен с развод преди това - през 2021г.

Дори когато с решението по развода семейното жилище е предоставено за ползване на съпруга-несобственик, ако имотът е лична собственост и разпореждането е извършено след прекратяване на брака, иск по чл. 26, ал. 1 от СК е неприложим. Ако се допусне такова тълкуване значително се разширява разпоредбата на чл.26 СК, с която по същество представлява нормативно установено ограничение на правото на собственост.