Решение № 5361 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5361 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20221100508778 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20029332 от 12.04.2022 г., постановено по гр. дело № 1042 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ІІІ ГО, 158-ми състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на М.Г. Г.а, ЕГН **********, на майката М. С. С., ЕГН **********. Определил е местоживеенето на детето М.Г., при майката М. С.. Определил е режим на лични отношения между бащата Г. В. Г., ЕГН **********, и детето М.Г., както следва: бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 1000 часа в събота до 1600 часа в неделя, с преспиване, както и по всяко друго време след предварителна уговорка с майката М. С., и за периоди, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Осъдил е, на основание чл. 143, ал. 2, вр. чл. 127, ал.

2 СК, бащата Г. Г., да заплаща на детето М.Г., чрез неговата майка и законен представител М. С., месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 08.01.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, платима до десето число на календарния месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Отхвърлил е иска за разликата над уважения размер от 200.00 лева месечно до пълния предявен размер от 450.00 лева месечно. Осъдил е, на основание чл. 149 СК Г. Г., да заплати на детето М.Г., чрез неговата майка и законен представител М. С., издръжка за М.ло време в размер на 300.00 лв. за периода 08.01.2020 г. до 08.01.2021 г. Отхвърлил е иска за разликата над 300.00 лева до пълния предявен размер от 2 700.00 лева. Осъдил е Г. Г., да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 300.00 лв., представляваща държавна такса върху издръжката.

Ищцата М. С. С. (въззивница в настоящото производство) е останала недоволна 1 от така постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25042833 от 31.05.2022 г. по описа на СРС, в частите, в които са отхвърлени исковете за издръжка за М.ло време за разликата над уважения размер от 300.00 лева до пълния предявен размер от 2 700.00 лева и за бъдеще време за разликата над 200.00 лева до предявения размер от 450.00 лева месечно. Поддържа се в жалбата, че не са изложени от първата инстанция мотиви, въз основа на какви обективни съображения е достигнал до решаващия извод относно размера на присъдената издръжка. Излагат се оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно възможностите на ответника да заплаща исканата издръжка, като се сочи, че от съда не е обсъдена доказателствената съвкупност в нейната цялост. В жалбата се релевират доводи, че майката прави разходи за собственото й здравословно състояние, поради което нейният дял в издръжката следва да е по – малък, а не както неправилно е прието от първата инстанция, че ответникът не дължи издръжка на майката. Бащата е трудоспособен, за разлика от майката, като този факт не е взет предвид. Поддържа се също, че не са отчетени конкретните нужди на детето от издръжка, както и че от първата инстанция изобщо не е определена общата сума, необходима месечно за издръжка на детето М.. Не е съобразено и обстоятелството, че детето има нужда от издръжка не само за обичайни за неговата възраст нужди, но и за лечение и поддържаща терапия на доказания по делото здравословен проблем. Съобразно изложеното моли въззивния съда да отмени решението в обжалваните отхвърлителни части и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът Г. В. Г. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подал отговор на така депозираната въззивна жалба, с който е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Решението в частта, в която са предоставени родителските права над детето М.Г. на майката М. С.; в частта, в която е определено местоживеенето на детето при майката; в частта, в която е определен режим на лични контакти на бащата с детето; в частите, в които е осъден ответникът Г. Г. да заплаща месечна издръжка до размера на сумата от 200.00 лева за бъдеще време и до сумата от 300.00 лева – издръжка за М.ло време, като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. С. С. против Г. В.

Г., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните - М.Г. Г.а, ЕГН **********, и по искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК за месечна издръжка на детето М. в размер на 450.00 лева до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване и за издръжка в общ размер на 2 700.00 лева за периода 08.01.2020 - 08.01.2021 г. (съобразно допуснато с протоколно определение от 24.02.2022 г. изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК).

2

Установено е в хода на съдебното дирене от първата инстанция, че страните са родители на детето М.Г., родена на **** г. (удостоверение за раждане на л. 4 от делото).

Доходите на страните са, както следва: ответникът е реализирал брутно трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 лева, а съгласно приетата по делото служебна бележка, с изх. № 60-01-01-737/11.01.2022 г. на Агенция по заетостта (на л. 129 от първоинстанционното дело), считано от 10.01.2022 г. ответникът Г. е безработен и е регистриран като търсещ работа. Майката М. С., съгласно справка от ТД на НАП – София (л. 47 от първ. дело) м. 01.2020 г. – м. 04.2021 г. има осигурителен доход средномесечно около 1 688.00 лева.

От приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че детето М. страда от хронично заболяване “полиалергия“ - към котки, акари, тревни и дървесни растителни видове, което има сезонен характер и няма данни за усложнения. Провежда редовно лечение, което според вещото лице дава добър ефект. Във връзка с назначеното на детето лечение от м. януари 2022 г. до м. май 2022 г. СМЕ е дало прогнозната цена на необходимите медикаменти при запазване на клиничното състояние - в размер на 580.80 лева и при цени на медикаментите обявени към момента на изготвяне на заключението.

Изяснено е от СМЕ, че лечението на алергичния ринит с имуномодулатори (“Сталорал“) следва да се провежда между 3 и 5 години, поради което би възлизало на сума в размер между 1 742.40 лева и 2 904.00 лева. При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК вещото лице е уточнило, че развитието на заболяването не може да бъде предвидено, доколкото същото няма обичаен ход и е възможно състоянието на детето да се стабилизира, но и да се влоши.

По отношение на майката вещото лице е констатирало че същата страда от заболявания, които при липса на медикаментозно лечение би довело до намалена работоспособност, инвалидизация и чести хоспитализации. Относно установения “тиреоидит на Хашимото“, заключението на СМЕ сочи, че се нуждае от проследяване.

Майката е била хоспитализирана за периода 25.06.2021 г. - 30.06.2021 г. по повод хроничните заболявания на опорно - двигателния апарат, като след изписването й е предписана терапия с медикаменти на стойност 43.70 лева на месец, както и прием на “Диклоневровит“ за 20 дни на стойност 14.70 лева; ЛФК на стойност 400.00 лева, балнеолечение – 406.00 лева, медицински колан, чиято цена варира между 15.00 лева и 93.00 лева. Ищцата М. С. е закупила и хранителни добавки, укрепващи ставите и хрущялите на гръбнака, приемайки ги като поддържащо лечение, като същото се провеждало поне за 2 месеца и оскъпявало лечението със 74.50 лева при стандартно тримесечно лечение след хоспитализацията, включително с проведени кинезитерапевтични процедури. Лечението на ищцата е оценено на 623.30 лева, в които не е включена цената на медицинския колан и на балнеолечението, доколкото същото е реимбурсирано от НОИ.

За да присъди издръжка в размер на 200.00 лева месечно първостепенният съд е изложил мотиви, че здравословното състояние на детето е влошено и е необходимо лечение, което да се провежда поне 3 години, чиято минимална стойност е 1 742.40 лева.

Същевременно ответникът Г. е безработен от 10.01.2022 г. а преди това е получавал месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1 500.00 лева. От първата инстанция са сочени съображения, че за ответника липсва задължение да заплаща издръжка на майката на детето, както и да компенсира същата за сторените разходи за поддържане на здравословното й състояние. От друга страна, бащата е в трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен или с намалена работоспособност по здравословни причини, няма данни да има и други алиментни задължения. Признал е, че може да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева на месец.

Определяйки размера на издръжката за М.ло време на база месечната такава от 200.00 лева (или общо 2 400.00 лева за 12 месеца), съобразявайки безспорния между 3 страните факт, че от ответника са платени за исковия период 2 100.00 лева, решаващият състав на съда е уважил частично иска по чл. 149 СК до размера на сумата от 300.00 лева, като го е отхвърлил за разликата до пълния претендиран размер от 2 700.00 лева за периода 08.01.2020 г. – 08.01.2021 г.

Във въззивната инстанция са приети писмени доказателства (л. 47 и сл. от делото), установяващи, че лечението на детето за основното му заболяване, констатирано от вещото лице по СМЕ, продължава с изписаните му медикаменти, които майката закупува. Видно от амбулаторен лист № 693 от 20.05.2022 г. при детето М. е установена “сколиоза“ и е назначена терапия с плуване, както и контрол след 8 месеца. От договор № 331013605 от 06.03.2023 г. и фактура, ведно с касов бон към нея, се установява, че детето се обучава в Център за професионално обучение към Иновативни образователни технологии ЕООД, като таксата за първите три месеца обучение е 360.00 лева, а сумата за всяко следващо тримесечие е в размер на 450.00 лева.

Установява се от справка за актуално състояние на трудовите договори, изходяща от НАП (л. 36 от въззивното дело), че въззиваемият Г. не е безработен и полага труд по трудово правоотношение, считано от 03.05.2022 г., с осигурителен доход за периода 24.06.2022 г. – 19.10.2022 г. в средномесечен размер от около 727.61 лева (справка на л. 43 от въззивното дело).

Съобразно тази фактическа установеност и доводите на страните, въззивният съд намира, че спорен между въззивницата - ищца и въззиваемия - ответник, е въпросът дали бащата Г. има възможности да заплаща издръжка в пълния й претендиран размер от 450.00 лева месечно, респективно да заплати издръжката за М.ло време в размер на сумата от 2 700.00 лева (като се съобрази безспорното обстоятелство за заплатената от него сума за издръжка в размер на 2 100.00 лева за този М.л период), както и дали правилно са съобразени нуждите от издръжка на детето на страните при първоинстанционното разглеждане на спора.

Настоящият състав на съда приема, че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие нуждите на малолетното дете Г.Г., родена на **** г. (към момента близо 13 - годишна), съобразно с установеното по делото нейно здравословно състояние, възраст и потребности. Първостепенният съд е обсъдил заключението на СМЕ, но неправилно не е отчел обстоятелството, че поливалентната алергия на детето налага провеждане на многогодишно лечение и регулярни разходи за осигуряването му. Пред настоящата инстанция е установено допълнително, че детето е със “сколиоза“ и е препоръчана терапия с подходящ спорт - плуване. Като се вземе предвид и фактът, че при подрастващите, каквато е и детето М.Г., нуждата от издръжка се предполага и с увеличаване на възрастта дефинитивно нарастват и потребностите от средства за съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такива ); за образование (доколкото малолетната М. е ученичка, а и допълнително тя се обучава в Център за професионално обучение към Иновативни образователни технологии) и нуждите за социално – културно развитие (всеки човек има нужда от такова), а при дете на 13 години тези потребности още по – бързо се увеличават, въззивният съд намира, че за цялостната издръжка на детето е необходима месечно сума около 600.00 лева, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 150.00 лева, или общо 350.00 лева месечно.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b520d3a9-41be-4429-a9ae-c654c7742040