Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Заповед за изпълнение № 93 от 24.04.2026, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Частно гражданско дело 375/2026
Вид
Заповед за изпълнение № 93
Подписан
24.04.2026
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, І състав в проведеното на 24.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 375 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Мариана Гунчева, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът М. Е. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес гр. София, 81В, ап.3, общ.

Столична, обл. София (столица), сумите: 357,90 EUR (триста петдесет и седем евро и 90 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 7.16 евро за държавна такса и 50.00 евро - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за присъждане на следните суми: 223,18 EUR (двеста двадесет и три евро и 18 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 25.03.2026 г., 68,82 EUR (шестдесет и осем евро и 82 цента), представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2020 г. до 31.05.2021 г., 270,14 EUR (двеста и седемдесет евро и 14 цента), представляваща друго - възнаграждение за поръчителство, 29,79 EUR (двадесет и девет евро и 79 цента), представляваща законна лихва - Законна лихва върху поръчителството за периода от 01.06.2021 г. до 25.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса над сумата 7.16 евро до пълния предявен размер 16,15 EUR (шестнадесет евро и 15 цента), юрисконсултско възнаграждение над присъдената сума от 50 евро до пълния предявен размер 100,00 EUR (сто евро).

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Кърджали в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителяАПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес гр. София, 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица), че може да предяви претенция за посочените по-горе вземания с осъдителен иск в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса

Присъденото вземане произтича от следните обстоятелства: Заем № ******** от дата 27.07.2020г.: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ******** сключен на 27.07.2020 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Кредисимо“ ЕАД) с ЕИК 175330437, от една страна, и Я., ЕГН:

**********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 699.99 лева /главница/, обезпечен чрез сключен на същата дата договор за предоставяне на поръчителство /“Договор за предоставяне на поръчителство“/ между Ай Тръст ЕООД („Поръчител“ или „Ай Тръст“), от една страна, и длъжника (потребител), от друга страна. .

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания 1

/Цесия/ от 14.03.2022г. /кредиторът / „Кредисимо“ ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД IBAN: *********** валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: ТБИ БАНК

Мотиви в отхвърлителната част:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор. Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“, тоест първоинстанционният съд следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно легалната дефиниция на параграф 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал. 2, т. 5 на същата норма, неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 на СЕС, според което е възприето: "Член 3, буква ж) от 2 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Mariana Koleva Guncheva на 24.04.2026 г. в 20:02:21 ч., 2

RAYONEN SAD - KARDZHALI на 24.04.2026 г. в 20:03:17 ч. Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. ".

От договора за потребителски кредит и от договора за поръчителство се установява, че длъжникът дължи възнаграждение за допълнителни услуги - възнаграждение за поръчителство в размер на 52.83 лева от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и се дължи на датата на погасителната вноска по кредита. Видно от погасителния план към договора за кредит, месечната погасителна вноска , включваща главница и лихва е в размер на 83.46 лева . Към тази сума следва да се прибави дължимата такава за възнаграждение за поръчителство от 52.83 лева, дължима на датата на подежа на съответното плащанепо кредита , съгласно погасителен план по т.I.4 от Приложение №1 към Договора за поръчителство. Или общата сума , която се дължи месечно на всяка дата по погасителния план възлиза на 136.29 лева. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги - за поръчителство , поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 48.20 %, като при това положение добавянето на още 528.30 лева /общата сума за възнаграждение на поръчителя по десетте погасителни вноски/ , би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по 3 договора съгласно чл. 23 ЗПК. Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция.

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.