Определение № 2726 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2726 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502645 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на ЕОС матрикс ЕООД против Разпореждане в заповед за изпълнение № 22878/07.08.2024, пост. по ч.гр.д.№ 11235/24, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. Я. А. за заплащане на сумата 1007,60лв., неплатена главница по договор за стоков кредит № 5442597/07.02.2023г., 1453,46лв. договорна лихва за периода 21.05.2023г.-21.06.2024г., 127,44лв. лихва за забава за периода от 21.05.2023г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за неправилен извода на съда, че възнаградителната лихва за срока на договора е 89,03%, т.к. това не кореспондира със съдържанието на договора. Счита, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, ГЛП е 40%, а ГПР е 48,21%, налице е изискуемото от закона съдържание – размер, брой и падеж на вноските, погасителен план, възможност на потребителя да се откаже от договора. Счита, че договорът е сключен в съответствие с чл.22 от ЗПК, поради което и не е недействителен. Моли за отмяна на разпореждането и за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърлените суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна.

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за суми, претендирани по договор за 1 потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва, мораторна лихва и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит, сключен между цедента „Уникредит консюмър фанйненсинг“ ЕАД и кредитополучателя Р. А.. От същия се установява, че помежду им е сключен договор за кредит № 544297, като кредиторът е предоставил в заем сумата от 3003,99лв., при ГЛП 40% към момента на отпускане на кредита, ГПР 48,21%, като е изискана и застраховка , спрямо която са приложени същите условия за договора, като общата сума, подлежаща на връщане е 6328,44лв. Представен е и погасителен план към договора.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи,реалният размер на възнаградителната лихва възлиза на 89,03%. Приел е ,че този размер накърнява добрите нрави и води до нищожност на клаузата. В същото време, това плащане представлява основен елемент от договора за кредит и без него той не би бил сключен, поради което приема и че това води до нищожност на договора. Приел е и че в договора не е посочен лихвеният процент на ден, поради което и информацията не е ясна за потребителя, което пък на осн. чл.22 от ЗПК също води до недействителност на договора. Посочил е и че не може да бъде приложен чл.23 от ЗПК и да се присъди само чистата стойност на главницата по договора, т.к. вземането не е на първоначалния кредитор , а се претендира от цедента, при което цесионерът отговаря за действителността на вземането. Недължимостта на главното вземане е обусловила и недължимост на акцесорните такива. По тези мотиви е приел наличие на вероятност за недействителност на договора, поради което и е отказал издаване на заповед за изпълнение на претендираните суми.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите по процесния договор за кредит не следва да бъде уважавано, доколкото може да се направи обосновано предположение за наличие на неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност.

Видно от договора за кредит освен главницата от 3003лв. е изискано и плащане на застраховка, която е включена допълнително към главницата.

Посочен е ГПР над 48%, но видно от вписаното в самия договор, на връщане подлежи сума надвишаваща 2 пъти получената такава. Това поражда съмнение относно коректността на посочения ГПР, който е в процент близък до максималния, установен от закона. Евентуалното надвишаване на законовия максимум, би довело до противоречие на договора с изискванията 2 на чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора и в представени общи условия не е посочено кои са елементите и предвижданията на посочения ГПР. Вярно е че съществува математическа формула при определянето му, която е неизменна, но при наличие на допълнителни разходи в договора като застраховка, включена към главницата, които са дължими ежемесечно за целия период на действие на договора, трябва да е посочено дали тези разходи са отразени при определяне на посочения ГПР и едва тогава да се преценява същия с оглед изискванията на чл.19 от ЗПК. Неяснотата по отношение на включените разходи по договора, води до несъответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което пък обосновава недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.

Съгл. чл.23 от ЗПК когато договорът е приет за недействителен , потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. В случая, обаче, тази норма не може да намери приложение, доколкото по делото не е установено какви суми са плащани по този договор. Този въпрос ще може да бъде разрешен в едно исково производство , след събиране на доказателства в тази насока.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, макар и по малко по-различни доводи, поради което и същото следва да бъде потвърдено. а.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане в заповед за изпълнение №

22878/07.08.2024, пост. по ч.гр.д.№ 11235/24, ПдРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3