Решение № 785 от 04.10.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Добрич, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20233230100919 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е инициирано по искова молба на С. С. И., ЕГН ********** от *** , с която срещу „*** ГРЕЙН” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, са предявени обективно съединени осъдителни искове за суми дължими на договорно основание –аренда.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че съгласно договор за аренда № 874 от 03.11.2008г. ищецът в качеството на арендодател предоставил на ответника за възмездно ползване нива с площ от 25.003 дка, представляващ имот № *** по КВС на Д., община Т.. Срокът на договора е до 01.10.2014г.

На 23.10.2013г. е подписан анекс към първоначалния договор, с който срокът на договора е удължен до 01.10.2024г. В чл.5 от Договора е уговорено арендното плащане и срокът за извършването му.

Арендаторът не заплатил арендното плащане за стопанската 2019/2020г. в размер на 0750,21лв. и за 2020/2021г. в размер на 1750,21лв.

Плащането по двата договора следвало да се извършва съгласно чл.5, от договора в края на стопанската година и след реализация на продукцията, но не по-късно от 31 декември на текущата стопанска година.

1

При горните фактически твърдения ищцата претендира ответникът да и заплати следните суми:

-1750,21лв. арендното плащане за стопанската 2019/2020г.;

-1750,21лв. арендно плащане за стопанската 2020/2021г.;

-402,68лв. мораторна лихва върху главницата за стопанската 2019/2020г., начиная от 01.01.2021г. до 27.03.2023г.;

-225,21лв. мораторна лихва върху главницата за стопанската 2020/2021г., начиная от 01.01.2022г. до 27.03.2023г.;

С исковата молба се претендират сторените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира отговор с който определя исковете като допустими, но оспорва исковата сума по размер за стопанската 2019/2020 год.

Сочи се, че арендатора дължи за тази стопанска година сумата посочена в Договора за отдаване на земеделски зами под аренда и Анекса към него в размер на 35лв/дка или 875 лева за стопанската 2019/2020 год.

Едновременно с това предлага на ищеца подписване на съдебно или извънсъдебно споразумение за разсрочено разплащане на вземането му , изчислено както следва: 875 лева за стопанскта 2019/2020 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 198.33 изчислено в размер на закнната лихва за периода от 01.01.2021 год. до 27.03.2023 год. и 1750 лева за стопанката 2020/2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 221.21 изчислено в размер на законната лихва за периода от 01.01.2022 год. до 27.03.2023 год. или общо 26251 лева главница и 419.54 лева обезщетение за забава при изплащане на арендното плащане или общо 3044.54 лева.

Предлага плащане на сумата от 3044.54 лева.

С молба вх.№ 12836/28.06.24г. ищцата оттегля предявените искове за стопанската 2020/2021г. , а именно за сумите:

-1750,21лв. арендно плащане за стопанската 2020/2021г.;

-225,21лв. мораторна лихва върху главницата за стопанската 2020/2021г., начиная от 01.01.2022г. до 27.03.2023г.;

2

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за аренда № 874 от 03.11.2008г. ищцата в качеството на арендодател предоставил на ответника за възмездно ползване нива с площ от 25.003 дка, представляващ имот № *** по КВС на Д., община Т.. Срокът на договора е за 6 стопански години - от 01.10.2008год. до 01.10.2014год.

В раздел III „Арендно плащане“, чл.5 е договорено за стопанската 2008/2009год. арендно плащане в размер на 35.00лв., платимо при подписване на договора. За всяка следваща стопанска година, до приключване на договора, арендното плащане се определя в размер от реализираната продукция по среден добив, по видове култури, изплатени след договаряне на страните, но не по-малко от 35лв. на декар. Арендното плащане следва да се извърши след реализация на продукцията, но не по-късно от 31.12 на текущата стопанска година.

На 23.10.2013год. е подписан Анекс, съгласно който по взаимно съгласие на страните, срока на действие на горепосочения договор по отношение на нива с площ 25.003 дка, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне на е.

Д., общ. Т. е удължен за още 10 години - до 01.10.2024год. Чл.5 от Договора, отнасящ се за размера на арендно плащане остава непроменен.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно- счетоводна експертиза. Експертизата установява, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно - налице е хронологично и систематично отразяване на първични счетоводни документи, организирана е аналитична счетоводна отчетност, данните от първичните документи са обобщени във вторични регистри, което показва редовно водено счетоводство.

Не е посочен процент от размера на реализираната продукция по среден добив, по видове култури. В случая в таблица 4, колона 6 е посочен размера на реализираната продукция от 25.003дка - 4791.37лв.

Тъй като и в договора и в анекса е посочена само сума, а не е определен размер от реализираната продукция, от експертизата е направена справка за регистрираните за обработка земеделски земи и сключени договори в Областна дирекция „Земеделие“, Общинска служба „Земеделие“.

3

На 19.09.2019год. в Д., общ. Добрич е сключено Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020год.

Средногодишното рентно плащане, определено съгласно §2е от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие”, въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската служба по земеделие "е в размер на 69.00 лева на декар. От експертизата е направено изчисление на база на счетоводни данни в размер на 35% от общата стойност /приложим стандартен процент при арендните договори/ на произведената продукция от 25.003дка или 67.07лв. на декар.За 25.003 дка дължимата рента за стопанската 2019/2020год. е в размер на 1676.98лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното:

Паричните осъдителни искове са с правна квалификация чл.8, ал.1 от ЗАЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД. В случая от представените с исковата молба доказателства се установява възникването и съществуването на договорни правоотношения между ищцата С. И. и ответника – арендодател на земеделска земя по силата на договор за аренда от 03.11.2008г. , изменен с анекс от 23.10.2013г.

Облигационното правоотношение е породено от така посочения сключен договор между страните -договор за аренда, намиращ специалната си уредба в Закона за арендата в земеделието с оглед предмета на договора и неговите специфики, каквито са обективирани във формата и съдържанието на процесния договор. Договорът за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане.

4

Договорено е /т.5 от договора/ задължение на арендатора за ползването на процесната нива да заплаща арендно възнаграждение в размер от реализираната продукция по среден добив, по видове култури, изплатени след договаряне на страните, но не по- малко от 35.00лв, на декар. Въпреки непрецизната формулировка, тълкувана по реда на чл.20 от ЗЗД клаузата обвързва арендатора да заплати арендно възнаграждение и неговия размер следва да се определи съобразно обичайната практика при такива отношения, в случая е посочен прилагания обичаен процент в арендните договори, а именно: 35% от стойността на добивите от обработваните земеделски земи.

Страните по едно арендно правоотношение, каквото е процесното, според чл.

9 от ЗЗД, могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона. Постигнатата в чл.2 от договора договорка не в отклонение от императивните правила, установени в ЗАЗ, в частност с нормата на чл.8, ал.4 от ЗАЗ от ищеца, уреждаща възможност арендното плащане да се договори в пари и/или в земеделска продукция. В случая е налице договорена парична престация, а размерът и е определяем. Принципно за да възникне задължението не е нужно то да бъде определено до тази степен, която е необходима за изпълнението му.

Достатъчно е престацията /съдържанието на задължението/ да бъде определена по начин, който позволява по-късното и пълно конкретизиране към момента на изпълнението. Т.е. за да бъде изпълнено едно задължение, то трябва да бъде определено, но за да възникне е достатъчно да бъде определяемо.

За окончателното определяне на възнаграждение е необходимо съдействието на арендатора, който следва да води редовно счетоводството си, с оглед задължението му към падежа на задължението да „отчете“ съответните добиви и приложи съответния процент за възнаграждение за ползване на земеделските имоти.

Да бъде едно задължение определяемо означава то да бъде "определено" с такива белези, които допускат по-нататъшното му "доопределяне" и се знае как да бъдат добавени тези липсващи белези, така че в един по късен момент да стане напълно "определено".

Приетото по настоящото дело заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, изчислява размера на дължимото плащане за стопанската 5

2019/2020год.

При тези доводи, претенцията на ищцата за 2019/2020ст. година следва да се уважи до установения от вещото лице размер от 1676.98лв. За горницата до претендирания размер от 1750,21лв. искът подлежи на отхвърляне.

На осн. чл.86 ал.1 от ГПК, поради забавеното плащане на паричното задължение, на ищеца се дължи и законната лихва за забава в размер на 385,83лв. за периода от 01.01.2021г. до 27.03.2023г., изчислена с лихвен калкулатор на НАП, както и от подаване на исковата молба 13.04.2023г. до окончателното му плащане. За горницата над така изчисленото обезщетение за забава до претендирания размер от 402,68лв. искът подлежи на отхвърляне.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:С исковата молба е отправено искане за присъждане на сторените разноски. На осн. чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски съгласно представените доказателства и съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 114,97лв. държавна такса, по исковете, за които не е направено оттегляне, 373,68лева адвокатско възнаграждение за исковете, които не са оттеглени и 287,45лв. възнаграждение на вещо лице .

На осн. чл.232 от ГПК производството по оттеглените искове следва да бъде прекратено.

Водим от изложеното, Шести състав на РС Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*** ГРЕЙН” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати на С. С. И., ЕГН ********** от ***, следните суми:

-1676.98лв. арендното плащане по договор за аренда № 874 от 03.11.2008г., вписан под № 149, том 34/06.11.2008г. няа Служба по вписвания Добрич, изменен с Анекс№ 1195/23.10.2013г., вписан под № 104, том 21/24.10.2013г. на Служба по вписвания Добрич, за стопанската 2019/2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната в размер на 1750,21лв.;

-385,83лв. мораторна лихва върху главницата за стопанската 2019/2020г., 6 начиная от 01.01.2021г. до 27.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната от 402,68лв.;

ОСЪЖДА „*** ГРЕЙН” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати на С. С. И., ЕГН ********** от ***, сторените разноски в размер на 114,97лв. държавна такса,