Решение № 11 от 18.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново , 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20204001000208 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 207/ 17.12.2019 г., постановено по т.д. № 277/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, да заплати в полза на ищците Г.

М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН **********, и двамата от гр. Червен бряг, област Плевен, по 120 000 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, както и по 589,67 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.08.2018 г. до окончателното им изплащане, които вреди са причинени вследствие смъртта на дъщеря им П. М.

П., настъпила на 18.08.2016 г. в резултат на ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил „Форд Пума” с ДК № Н 45****, със задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 120 000 лева до 1 000 000 лева и за обезщетение за имуществени вреди за разликата от 589,67 лева до 884,50 лева, както и претенциите за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 31.05.2018 г. до 25.08.2018 г.; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят на ответника направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част на исковете, в размер на 34 025,53 лева, както и ответника да заплати в полза на Плевенския Окръжен съд държавна такса в размер на 9 623,59 лева, и на адвокат Ф. П. И., за оказаната безплатна правна помощ на ищците, адвокатско възнаграждение в размер на 6 341,79 лева, съобразно уважената част на исковете.

С Определение № 132/ 21.02.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по делото, съдът е ИЗМЕНИЛ решението си, в частта му за разноските, съдържаща произнасяне по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е оставил без уважение искането на адвокат И. да му бъдат присъдени разноски за безплатно осъществената правна помощ на ищците по делото.

Недоволни от постановеното Решение, ищците и ответника са подали въззивни жалби.

Във въззивната си жалба ищците Г. М. В. и М. П. Т., чрез пълномощника си адвокат Ф. П. И., са обжалвали решението в отхвърлителните му части по отношение на: претенциите за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдените 120 000 лева до претендирания окончателен размер от 1 000 000 лева, имуществени вреди над 589,67 лева до 884,50 лева; по отношение на претенцията за законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2018 г. до 25.08.2018 г., както и в частта за разноските, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 34 025,53 лева, съобразно отхвърлената част на исковете. Твърди се, че неправилно съдът е приложил принципа за справедливост относно определеният от него размер на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно е приел наличието на съпричиняване, съобразно което е намалил размера на присъденото обезщетение, включително и за претърпените от ищците имуществени вреди.

Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да 2 отмени решението, в обжалваните части като присъди обезщетение в претендирания размер.

В жалбата си ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез пълномощника си адвокат А. от АК – гр. София, е обжалвал решението в осъдителните му части, в които е присъдено на ищците обезщетение за неимуществени вреди над 50 000 лева до присъдените 120 000 лева; присъдено е обезщетение за имуществени вреди в размер на 589,67 лева, както и в частта за разноските.

Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.

Навеждат се доводи за необоснованост поради нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението. Твърди се, че определеният от съда размер на обезщетението за причинени на ищците неимуществени вреди не съответства на принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, а претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди е останала недоказана.

Твърди се също така, че размерът на съпричиняване от страна на пострадалата е определен неправилно от съда в съотношение 1 към 2, а е следвало да бъде определен най-малко на 70%. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията и доводите. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части като намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди до сумата 50 000 лева, отхвърли изцяло претенцията за обезщетение за имуществени вреди, алтернативно – да намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се направените разноски.

Тъй като решението не е било обжалвано в срок относно присъдената сума от 50 000 лева, в тази му част то е влязло в сила.

Постъпили са отговори на двете въззивни жалби, в които същите се оспорват като неоснователни и се иска от въззивния съд да ги остави без уважение.

Частна жалба срещу постановеното от съда по реда на чл. 248 от ГПК Определение е подал адвокат И.. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт като се излагат съображения в тази насока и се прави искане за отмяната му.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е 3 подала отговор. Изложено е становище за неоснователност на частната жалба, като се навеждат доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Великотърновският Апелативен съд, като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13710/ 05.12.2018 г., от ищците Г. М. В., М. П. Т. и М. М. П., и тримата от гр. Червен бряг, област Плевен, чрез пълномощника адвокат Ф. П. И. от АК – гр. Плевен, с адрес на кантората: гр. Червен бряг, ул. „Стефан Караджа”, бл. 130, вх. „А”, ет. 1, ап. 3, срещу ответника ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, с правно основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 498 КЗ и с цена на исковете: по 1 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от първите двама ищци и 884,50 лева обезщетение за имуществени вреди общо на първите двама ищци и 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на третата ищца. Впоследствие, производството по делото е било прекратено, с влязло в сила Определение, спрямо ищцата М. М. П.. В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че в резултат на настъпило на 18.08.2016 г.

ПТП с лек автомобил „Форд Пума” с ДК № Н 45****, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, по вина на водача С. С. В., е загинала дъщерята на ищците П. М. П., ЕГН **********, от гр. Червен бряг. По отношение на водача е налице влязла в сила Присъда на наказателен съд, с която същият е бил признат за виновен и е бил осъден да изтърпи ефективно наказание „Лишаване от свобода”. На 25.05.2018 г. ищците са подали застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество, но не са получили мотивиран отказ, нито пък им е било изплатено застрахователно обезщетение. В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на дъщеря им, ищците търпят неимоверни болки и страдания, тъй като смъртта на 4 дъщеря им, която била само на 23 години, прекъснала надеждите им за радост и помощ. Причинените им неимуществени вреди ищците оценяват на сумата 1 000 000 лева - за всеки един от тях, като претендират обезщетение за имуществени вреди общо за двамата ищци в размер на 884,50 лева.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 277/ 2018 г. по описа на съда. С Определение на съда ищците са били освободени, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В о.с.з. на 29.05.2019 г. пълномощникът на ищците – адвокат И. е заявил, че подържа исковете. В пледоарията си по съществото на делото адвокат И. е поискал от съда да уважи исковете, като е претендирал разноски за адвокатски хонорар. В представените писмени бележки е изложил доводи за тяхната основателност и е уточнил, че ищците не разполагат със средства за предварително заплащане на адвокатски хонорар, като е поискал съдът да приложи чл. 36 от ЗА.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, навеждайки възражения за липса на деликт и за наличието на случайно деяние; оспорил е механизма на ПТП; въвел е твърдение за съпричиняване от страна на пострадалата и е оспорил размера на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, като е признал наличието на застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил. В пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника – адвокат А. е поискал от съда да отхвърли изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. В представените писмени бележки е изложил доводи в подкрепа на това становище.

От фактическа страна се установява следното:

С доклада си по делото съдът е изискал образуваното срещу деликвента наказателно дело, което е било изпратено и приложено към настоящото търговско дело. От наказателното дело се установява, че с влязла в сила на 02.02.2018 г. Присъда № 15/ 22.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 37/ 2017 г. по описа на Силистренския Окръжен съд, деликвентът С. С. В. е бил признат за виновен в това, че на 18.08.2016 г., на път между селата Антимово 5 и Пожарево, област Силистра, при управление на лек автомобил „Форд Пума” с ДК № Н 45****, е нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му, и по непредпазливост е причинил смъртта на П. М. П..

Видно от представеното с допълнителната искова молба Заявление за изплащане застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 25.05.2018 г. е, че ищците са подали писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество, като не е спорно между страните, че застрахователно обезщетение не е било изплатено.

С оглед установяване на механизма на ПТП и твърдението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, съдът е допуснал, по искане на ответника, комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/. В заключението си вещите лица инж. П. Д. и д-р С. К. са отговорили на поставените въпроси, като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.

С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

По отношение на въззивните жалби срещу решението:

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на предпоставките от деликта по чл. 432 от КЗ, включващ сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, наличието на застрахователно правоотношение, както и специалната предпоставка по чл.

380 от КЗ – писмена застрахователна претенция.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил, а и това обстоятелство се установява от приложената на л. 98 от първоинстанционното дело проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

6

Не е спорно между страните по делото, че ищците са предявили на 25.05.2018 г. писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от ГПК, като застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение.