Решение № 4013 от 10.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110116472 по описа за 2023 година

При условията на обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени главни осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД и евентуални осъдителни искове по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД във връзка с чл.7 КРБ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточнена с допълнителни писмени молби от 30.06.2021г. и 20.07.2021г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, ищецът С”ЕООД е предявил осъдителни искове : по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответната страна за заплати на ищцовото дружество сумата от 24 871, 40 лв (двадесет и четири хиляди осемстотин седемдесет и един лева и четиридесет стотинки), която според ищеца е платена без основание , защото е удържана за негова сметка по реда на чл.35б ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ като такса по чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. , която законова разпоредба противоречи на правото на Европейския съюз - чл.16, чл.17 , чл.20 и чл.21 ХОПЕС , чл.49 вр. с чл. 54,ал.1 ДФЕС, чл.63 , §1 ДФЕС,чл.3, §1 от Директива 2009/72/ЕО, и която правна норма е обявена за противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на КС , и по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 20.12.2018г. до окончателното плащане.

С главните осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗДса предявени съединени евентуално осъдителни искове : по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД 1 във връзка с чл.7 КРБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 871, 40 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди , представляващи такса по чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./, удържана за сметка на ищеца по реда на чл.35б ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., които вреди са причинени на ищеца от противоправни актове и действия на органи на държавата, изразяващи се в приемане на правна норма - чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ , обявена за противоконституционна с решение № 13 /31.07.2014г. по конст.дело № 1/2014г. на КС , и в неизпълнение на задължението по чл.22,ал.4 ЗКС за уреждане от Народното събрание на РБ на правните последици, настъпили поради прилагането на противоконституционната правна норма , и по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с по чл.49 ЗЗД за законната лихва върху главницата от датата на настъпването на вредата - 01.10.2014г. до датата на предявяне на исковата молба – 18.12.2018г. в размер на 10 647, 11 лв , заедно със законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 20.12.2018г. до окончателното плащане.

Процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове е отхвърлянето на главните искове.

С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на 07.04.2022г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, е ПРЕКРАТЕНО съдебното производство в частта му относно предявения иск против ответника Народно събрание на Република България поради оттегянето на този иск от ищеца. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове против ответника - Република България , представлявана от Министъра на финансите. В заседанието на 11.12.2024г. не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 11.12.2024г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Въпреки изрично предоставената му по негово искане с молбата от 11.12.2024г. възможност за представяне на писмено становище по исковете , пълномощникът на ищеца не е депозирал такова.

Ответната страна РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , представлявана от МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ оспорва изцяло предявените срещу нея искове по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника й в представения на 16.09.2021г. отговор на исковата молба по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав. Сочат се доводи за неоснователност на твърденията на ищеца за противоречие на нормата на чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ на правото на Европейския съюз - чл.16, чл.17 , чл.20 и чл.21 ХОПЕС, чл.49 вр. с чл. 54,ал.1 ДФЕС, чл.63 , §1 ДФЕС,чл.3, §1 от Директива 2009/72/ЕО. Обосновава се становище за липса на елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на държавата поради приемането на обявената за противоконстуционна нарма чл.35а ЗЕВИ/редакция ДВ, бр. 109/2013г./ и неизпълнението на чл.22,ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от прилаганета на тази норма.

Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на исковете за 2 законна лихва за периода от 01.10.2014г. до 18.12.2018г.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответната страна поддържат оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 11.12.2024г. юрисконсулт на ответната страна е пледирал за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищцовата страна по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Относно родовата подсъдност на исковете :

Исковата молба е предявена с вх. № 167207/20.12.2018г. пред Софийски градски съд.

Пред СГС е било образувано гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав , който е разгледал делото , прекратил е съдебното производство в частта му относно исковете против втория ответник Н. С. , докладвал е делото по реда на чл.146,ал.1 ГПК , приел е и е допуснал всички доказателства, и в последното открито съдебно заседание на 26.01.2023г. вместо да приеме изготвеното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и да обяви делото за решаване , с протоколно определение е ПРЕКРАТИЛ съдебното производство и е ИЗПРАТИЛ делото по родова подсъдност на Софийския районен съд.

В СРС е образувано е настоящото гр.д. № 16472/2023г. по описа на 68 състав.

Относно местната подсъдност на исковете :

С определение № 12377/31.03.2023г. на на СРС, 68 състав е ПРЕКРАТЕНО настоящото производство по гр.д. № 16472/2023г. и преписката е изпратена на Районен съд – град Елхово по МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ.

С въззивно определение № 10369/01.09.2023г. по ч.гр.д. № 6318/2023г. по описа на СГС, ГК, ІV-Е въззивен състав (образувано по частна жалба, вх. № 100018/10.04.2023г. на Държавата , представлявана от Министъра на финансите) е ОТМЕНЕНО определението от 31.03.2023г. на СРС, 68 състав за прекратяване на настоящото производство и за изпращането на делото на Районен съд – град Елхово по местна подсъдност и е ВЪРНАТО делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените дейности по гр.д. № 16472/2023г. по описа на СРС, 68 състав.

Относно правната квалификация на исковете и вида на съединяването на исковете :

Правната квалификация на исковете , както и вида на тяхното обективно съединяване са посочени от СГС, І-12 състав в доклада по чл.146, ал.1 ГПК , приет в откритото заседание на 07.04.2022г. по гр.д. № 17077/2018г. по описа на СГС, І-12 състав, в присъствието на представители на страните , които не са възразили. Настоящият съдебен състав на СРС е обвързан от правните и фактичеките констатации в доклада по чл.146,ал.1 ГПК , приет от СГС.

Относно основателността на главнити искове по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД :

3

Тези искове са

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Според Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС , което е задължително за съдилищата, „правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ , предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22,ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици , е непозволено увреждане- чл.49 ЗЗД” , а не платено без основание /при налачална липса на основание / по чл.55,ал.1, прдл.1 ЗЗД.

Според изрично посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС „удържането и внасянето на таксите / по чл.35а ЗЕВИ – б.с./ до 09.08.2014г. включително е извършено на правно основание и не може да се приеме , че престираното по приключилото правоотношение в изпълнение на задължение , основано на действащи към момента на плащане законови разпоредби , които впоследствие са обявени за противоконституционни , представлява дадено при начална липса на основание”. Следователно „към момента на удържане и внасяне на таксите през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. включително е съществувало правно основание , тъй като разпоредбата на раздел V на глава ІV/чл.35а-чл.35в/ЗЕВИ са имали правно действие, пораждали са задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия , съответно обществения доставчик и крайният снабдител , скрепено при неизпълнение с неблагоприятни последици” .

Тъй като според Тълкувателно решение № 1 от 20.04.2023г. по тълк. дело № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме , че удържането и внасянето в държавния бюджет на таксата по чл.35а ЗЕВИ е извършвано на правно основание и не е налице начална липса на основание , се налага правният извод , че не е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД. Поради тази причина главният осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният главен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД , чиято основателност е обусловена от тази на иска по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.

Претенцията за законна лихва въргу главницата по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлена , без да се изследва изпадането в забава на ответника.

Относно основателността на евентуалния иск по чл.49 ЗЗД :

Разглеждането на евентуалните искове е обусловено от осъществяването на процесуално условие- отхвърлянето на главните искове по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД. Тъй като с настоящото решение тези искове се отхвърлят, съдът следва да се произнесе по предявените евентуални искове.

Евентуалният осъдителен иск по чл.49 ЗЗД е ОСНОВАТЕЛЕН.

По делото е безспорно и е доказано , че ищецът е собственик на шест 4 фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ) , находящи се в село ***: ФЕЦ С Шарково” , ФЕЦ С 1” , ФЕЦ С 2” , ФЕЦ С 4” , ФЕЦ С 5” и ФЕЦ С 6” , които са надлежно въведени в експлотация.

Не се спори по делото и е доказано , че през процесния период от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. ищецът е произвеждал електрическа енергия чрез изброените ФЕЦ и я продавал на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД въз основа на шест договора за изкупуване на електрическа енергия - № 233/11.10.2011г. ; № 696/29.06.2012г. ; № 697/29.06.2012г. ; № 698/29.06.2012г. ; № 699/29.06.2012г. и № 700/29.06.2012г.

Безспорен и ноторно известен факт е , че с §6 , т.2 и т.3 от ЗР на ЗДБ за 2014г. /ДВ, бр. 109/23.12.2013г. , в сила от 01.01.2014г./ е изменен ЗЕВИ , като са създадени чл.35а-чл.35 в ЗЕВИ и чл.73 ЗЕВИ , с които е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% , определена по формула , посочена в чл.35, ал.2 ЗЕВИ. Задължени за плащане на таксата са производителите на енергията , като съгласно чл.35б ЗЕВИ тази такса следва да се удържа от обществения доставчик , съответно от крайния потребител.

Разпоредбите на §6, т.2 и т.3 от ЗР на ЗДБ за 2014г. /ДВ, бр. 109/23.12.2013г. , в сила от 01.01.2014г./ и приетите с тях чл.35а-чл.35 в и чл.73 ЗЕВИ са обявени за противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014г. по тълк. дело № 1 /2014г. на Конституционния съд , което е влязло в сила от 10.08.2014г. , от когато съгласно чл.151,ал.2,из.р. 2 КРБ тези норми не се прилагат.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b51e1473-03f8-4cb3-b0a3-c617d4ccdec5