Решение № 4107 от 18.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. Пловдив, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20255330109212 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 13.06.2025г., подадени от Р. И. И. против „Кредирект“ ЕООД, с които са предявени, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде обявена нищожността на Договор за потребителски кредит № *********., сключен между страните и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира да бъде обявена нищожността на клаузата на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № ******* установяваща задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 2384, 81 лв. при непредоставяне на обезпечение по договора за кредит, тъй като накърнява добрите нрави.

Ищцата поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******, по силата на който ответното дружество й е предоставило финансов ресурс в размер от 2000 лв. Сумата е следвало да бъде върната ведно с посочените в договора акцесорни вземания на 12 месечни вноски до 30.09.2025г. В чл. 6, вр. чл. 18 от договора било предвидено и че ищцата като потребител следва в двудневен срок от сключването му да предостави в полза на кредитора обезпечение от едно или две физически лица- поръчители или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок, ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 2 384, 81 лева. Изтъква се, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че вземането за неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Ищцата 1 поддържа, че непосочването на действителния размер на ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит. Предвид изложеното, моли се процесният договор за кредит да бъде обявен за нищожен. При условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 18 от договора за кредит е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кредирект” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът поддържа и че на ищцата й е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, тя се е съгласила с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените в процеса разноски.

По допустимостта на производството: при наличие на твърдения за недействителност на договора или на отделни клаузи от него, за ищеца – потребител винаги съществува интерес да предяви нарочен иск за обявяване нищожността на договора или на част от него, тъй като само така би се формирала сила на пресъдено нещо по отношение на въпросите касаещи действителността на договора и би се гарантирало, че кредиторът не би предявил срещу потребителя каквито и да било претенции за суми, различни от главницата (арг. чл. 23 ЗПК). В тази връзка е отразеното и в § 83 от Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С- 714/ 22, съобразно което Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се съблюдава. Чл. 7 от Директива 93/13 изрично повелява, че държавите - членки осигуряват, че в интерес на потребителите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици.

Прилагането на гореизложените съображения към настоящия казус налага разбирането, че единствено чрез предявяването на иск за обявяване нищожност на договора за кредит, потребителят би имал достатъчно ефективна защита срещу всяка една бъдеща претенция на кредитора във връзка със съществуващите в договора неравноправни/ недействителни клаузи. Именно и предвид това съдът приема, че за ищеца – потребител съществува интерес да претендира обявяване недействителността на договора за кредит и това представлява ефективно средство за защита съобразно изискването на чл. 7 от Директива 93/13 срещу всички бъдещи претенции на кредитора по договора, които се основават на недействителни/ неравноправни клаузи от същия.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени 2 материали се изяснява, че между ответника „Кредирект” ЕООД като заемодател и ищцата Р. И. И. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ********, по силата на който на ищцата И. е предоставена сума в размер от 2000 лв. (л. 5- 15 от делото). Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 50%, годишният процент на разходите е 63, 34%, а задължението следва да се погаси на 12 месечни вноски до 30.09.2025г.

Съобразно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договора, потребителят следва в срок от два дни от сключването на договора да предостави на кредитора обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасителния план или поръчителство от едно/ две физически лица, които следва да отговарят да следните кумулативно поставени критерии: при един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер не по- малко от три пъти размера на минималната работна заплата; при двата поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания доход.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 18, ал. 1 от Договора, в тежест на ищеца- потребител е да заплати на кредитора неустойка в размер от 2384, 81 лева.

Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия към кредитното правоотношение ГПР не се включва вземането по чл. 6, вр. чл. 18 от договора (неустойка при непредоставяне на обезпечение, която е размер от 2384, 81 лева).

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ответника „Кредирект“ ЕООД като заемодател и ищцата Р. И. И. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3, ал. 2, т. 4 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбите на 6, ал. 1 и ал. 2 от договора възлагат в тежест за заемателя, в двудневен срок от сключване на договора за кредит да предостави обезпечение на вземанията на кредитора под формата на едно/две физически лицапоръчители, които следва да отговарят на поставените многобройни изисквания така, 3 както е описано по- горе или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение, потребителят - ищец дължи отразената в чл. 18, ал. 1 от договора неустойка в размер от 2384, 81 лв. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 18 от Договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те въвеждат скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузите на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора установяват за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране в неголям размер (2000лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури обезпечение под формата на физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) или безусловна банкова гаранция (за което съответната банкова институция също ще изисква заплащане). Следва да се посочи и че очакването е длъжникът по договора за кредит да изпълни това задължение в двудневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ( както вече бе посочено, обстоятелството, че „неустойката“ не е включени в ГПР по договора е факт, за който не съществува спор между страните и е отделен като ненуждаещ се от доказване с доклада по делото).

Гореизложените изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в приложимия към договора погасителен план (л. 15 от делото), изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено при формиране на годишния процент на разходите.