Решение № 4084 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4084 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330108682 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу А. А. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 372,10 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № **- „**“ по време на болничния му престой, продължил от **г. до **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2538/04.04.2022 г., по ч. гр. д. № 4614/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в.

В исковата молба е посочено, че на **г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплакване за болка в горен коремен етаж, съпроводена с гадене и повръщане, като болката ирадиира към гръбначния стълб. Доколкото спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към стационарно болнично лечение в ** към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

Ответникът бил хоспитализиран на ** г. с приемна диагноза „**“. Към момента на хоспитализацията, същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени до деня на дехоспитализацията. На 1 ответника била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** - „**“. Преди да бъде изписан, на **г., същият напуснал самоволно клиниката, поради което бил дехоспилизиран с диагноза:

„**“. Излагат се съображения, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Предвид това и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 372,10 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски в рамките на настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника – адв. И., с който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че от описаната в исковата молба фактическа обстановка се установява, че ответникът е бил приет по спешност. Възразява се, че от представената по делото медицинска документация не се установява дали е предоставена друга медицинска помощ, освен спешната. Ответникът не бил надлежно уведомен, че медицинската помощ при спешни състояние попада извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Липсвали данни, че същият е информира, че при пренасочване към **, същият следвало да поеме разноските на лечението си и неговата стойност. Ответникът не бил информиран и че е с прекъснати здравноосигуритлни права, като се навеждат доводи, че същият бил в състояние на крайна необходимост. С оглед изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4614/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представената медицинска документация /вкл. История на заболяването №**г., лист за преглед на пациент и декларация за информирано съгласие/, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в * * на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.

Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „**“.

Посоченото се установява и от приобщеното по делото заключение по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено с 2 необходимите знания и умения. Така според вещото лице описаното състояние на пациента в амбулаторния лист от спешния кабинет води до извод, че пациентът не е бил в състояние да провежда лечение в амбулаторни условия, а е било необходимо стационарно лечение. Увреденото общо състояние също говори, че решението за хоспитализация и прехвърлянето на пациента за стационарно лечение е правилно и неговото здравословно състояние го е изисквало. Лечението не е било възможно само в спешен кабинет и е била необходима хоспитализация с цел оказване на медицинска помощ в пълен обем, съответстващ на здравословното състояние към момента на приема. Посоченото се извежда на база, че при данни за ** – **, задължително се предприема стационарно лечение и интензивно наблюдение.

Това се налага от патогенезата и хода на протичане на заболяването.

Патогенетичният механизъм е **, което може да протече като лека форма, но може да протече и като много тежка форма с оформяне на некрози в областта на панкреаса и пространствата около него, с увреждане на целия организъм, с необходимост от оперативно лечение, с необходимост от сериозно реанимационно лечение, като изходът от острото възпаление на ** никога не може да бъде предвиден. Налице са данни за средно тежък **: болка в горен етаж на кореам и ирадиация към гърба, повръщане, без облекчение, завишени стойности на левкоцити, завишени стойности на амилаза в урината, завишени стойности на общ билирубин в кръвен серум, завишени стойности на увеличен уробилиноген в урината, изчерпване на калция – типичен за възпаление на **. Налице са и данни за умерена дехидратация на организма в резултат на повръщане или в резултат на общ увреждане, което настъпва в организма в резултат на **: завишени стойности на белтък в урината, завишени стойност на кетотела в урината. Всички тези отклонения от нормата на здрав организъм, както и възможността за определяне на хода на заболяването доказват абсолютната необходимост от стационарно лечение в пълен обем, съответстващо на състоянието и заболяване на пациента в момента на приема.

От писмо от ТД на НАП Пловдив вх. № 1053/05.01.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 89/ се изясни, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период вкл. ответникът е бил здравнонеосигурен, доколкото е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, 3 като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

При това положение и доколкото ответникът не доказва плащане на оказаната му медицинска помощ, а е бил неосигурен, той следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Относно реалното извършване на медицински дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи.

Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /така Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена.

Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. Посоченото се потвърждава и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. От изложеното следва, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащане на съответните услуги.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив /л.78-82/, в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.165/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – държавна такса; 300 лева - депозит за особен представител, държавна такса за съдебно удостоверение – 5 лева, платен депозит за СМЕ – 200 лева, и 250 лева - платено адвокатско възнаграждение, респ. дължимите разноски възлизат на сумата в размер на 780 лева.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева – платена държавна такса, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

А. С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, сумата от 372,10 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** - „**“ по време на болничния му престой, продължил от **г. до **г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2538/04.04.2022 г., по ч. гр. д. № 4614/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в.

ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, следните суми: общо 780 лева (седемстотин и осемдесет лева), представляваща разноски за настоящото производство, и 25 л е в а (двадесет и пет лева), представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4614/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника – адв. Д.

Х. И., за сумата в размер на 300 лева.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 4614/2022 г., по описа на Районен съд Пловдив, XV гр. с-в, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5