Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 582 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 229/2025
Вид
Определение № 582
Подписан
27.02.2025
В сила
27.02.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Мила Гочева Димова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез процесуален представител юрисконсулт Свилен Стоянов срещу Разпореждане №13792/13.12.2024, постановено по ч. гр. д. №7993/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло подаденото от настоящия жалбоподател заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. М. Б. за сумите, както следва: 1183,02 лв.- главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 22.11.2024 г. до окончателно изплащане; 287,61 лв.възнаградителна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 24.10.2024 г.; 42,27 лв.лихва за забава за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г., всички дължими по договор за потребителски кредит №7053496753/05.09.2023 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 12.11.2024 г.

В частната жалба са развити съображения за неправилност на постановеното разпореждане, като се претендира същото да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора като настоящата инстанция разпореди да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за търсените суми, както и на изпълнителен лист. Оспорен е изводът на районния съд, че банката е наложила на потребителя сключването на застрахователен договор и заплащането на застрахователна премия. Твърди се, че потребителят сам е заявил желание да сключи такъв договор, като сключването му не е задължително условие за отпускане на кредит. След като потребителят е заявил желание за ползване на допълнителната услуга, по негово искане му е отпуснат финансов ресурс под формата на кредит от банката, като сумата е преведена от банката на застрахователя, поради което не е налице нарушение 1 по чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като разходите за допълнителната услуга не са общи и не следва да бъдат включвани в ГПР. Поддържа, че задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР не е абсолютно, като твърди, че по процесния договор не е налице неясното относно формирането при изчислението на ГПР. Излага, че във връзка с дадените от заповедния съд указания е представил справка за постъпилите плащания по договора и какви компоненти от него са погасени с тях в табличен вид.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съдът споделя мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение за парични суми както следва: 1183,02 лв.главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 22.11.2024 г. до окончателно изплащане; 287,61 лв.възнаградителна лихва за периода от 05.03.2024 г. до 24.10.2024 г.; 42,27 лв.лихва за забава за периода от 05.03.2024 г. до 12.11.2024 г., всички дължими по договор за потребителски кредит №7053496753/05.09.2023 г., съгласно извлечение от счетоводните книги към 12.11.2024 г. Към заявлението е приложен документ, изискуем по чл. 417, т. 2 ГПК- извлечение от счетоводни книги, договор за потребителски кредит №7053496753/05.09.2023 г., ведно с общите условия, декларация за присъединяване на потребителя към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, сертификат за застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, ведно с общи условия. С разпореждане №12978/25.11.2024 г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания в тридневен срок да посочи как е формирана сумата, отпусната като кредит, в това число какви услуги са предоставени извън кредита и тяхната стойност, както и каква част от претендираната главница е за предоставен кредит и каква за неплатени такси, застраховки и други услуги. Указано е да посочи какви са размерите и периодите, за които са начислявани договорна, съответно мораторна лихва върху претендираната главница, както и каква сума по договора за кредит е платена и към кои вземания е отнесена. В срока за отстраняване на нередовности е постъпила молба, с която кредитодателят е посочил, че сумата за застрахователната премия е отпусната под формата на кредит от банката и 2 по нареждане на кредитополучателя е заплатена на застрахователя, като е развил доводи защо същата не следва да бъде включвана при изчисляване на годишния процент на разходите. В молбата не е посочено какви плащания са постъпили от страна на кредитополучателя, нито към кое перо са отнесени.

Районният съд е приел, че изхождайки от целта и характера на заповедното производството и при съобразяване правилата за защита на послабата страна в правоотношението, то сезираният орган трябва да разполага с възможността за цялостна проверка на конкретния договор за потребителски кредит и в случай, че намери същият за нищожен и подлежаща на връщане само чистата стойност по кредита, да отнесе извършените плащания към същата, като присъди разликата. Приел е, че вземанията, предмет на заявлението е налице обоснована вероятност да са основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. Посочено е, че клаузата относно задължението за заплащане на застрахователна премия е част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно във вреда на потребителя - така уговорена, не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно- и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В резултат на това, подлежащата на връщане сума надхвърля значително ефективно предоставения кредит. Освен това, договорът за кредит, като такъв, се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по- силната страна е наложила - сключването на договора, обусловено от сключване на застраховки с посочен от нея застраховател и условия, съответно от заплащане на застрахователна премия, отпусната под формата на кредит. Очевидната цел на посочената клауза е да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл.21, ал.1 от ЗПК, тази клауза е нищожна и на самостоятелно основание. В този смисъл са посочени решения на СЕС по дело C-170/21 и дело C-379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Приел е, че доколкото останалите указания не са изпълнени в срок, то заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а не да се присъжда чистата стойност по кредита.

Настоящият съд изцяло споделя съображенията по обжалваното разпореждане, като препраща към тях. Възраженията на частния жалбоподател за неоснователни.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

3

Правилни и законосъобразни са дадените от районния съд указания за уточняване на заявлението, доколкото единствено по този начин би могло да се извърши преценка дали посоченият ГПР включва всички разходи по договора за потребителски кредит. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. В случая застрахователната премия е включена към главницата, а лихвите са договорени като дължими върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както сумите за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия.

Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. С договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания възнаградителни и мораторни лихви. Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на застраховката не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо изводът на районния съд, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП е обоснован. Тъй като клаузата, касаеща заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна като неравноправна, е налице основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, формирани на база на клаузите за договорената застрахователна премия. Дадените на заявителя указания да посочи какви 4 плащания са постъпили по отпуснатия кредит също са били правилни, тъй като при евентуален извод за недействителност на договора и дължимост единствено на чистата стойност по него съдът следва да отнесе извършените платежи единствено към дължимата главница. Посочването на осъществените плащания и към кои пера по договора са били отнесени изпълнява функцията искането да отговаря на условията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за съответствие между обстоятелствена част и петитум.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били законосъобразни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 417 ГПК не са били отстранени в цялост, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т.