Решение № 474 от 29.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Благоевград, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500718 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7498/27.03.2026 г., подадена от Районна прокуратура – Благоевград, в качеството й на представител по право на Прокуратурата на Република България, срещу Решение № 199/20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1908/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В подадената въззивна жалба Прокуратурата на Република България обжалва изцяло Решение № 199/20.03.2026 г. по гр. д. № 1908/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като ищецът не е доказал наличието на претърпени неимуществени вреди, нито причинно-следствена връзка между повдигнатото обвинение и твърдените от него неблагоприятни последици. Излага доводи, че наказателното производство е било образувано и водено законосъобразно при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, а прекратяването му е резултат единствено от последваща законодателна промяна и приложението на по-благоприятния закон по чл. 2 НК. Сочи още, че именно поведението на ищеца, изразяващо се в деклариране на неверни обстоятелства относно обичайното му пребиваване, е обусловило привличането му като обвиняем, поради което са налице предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността на държавата. Оспорва и извода на първоинстанционния съд относно наличието и размера на 1 неимуществените вреди, като поддържа, че липсват доказателства за уронване на доброто име, накърняване на личното достойнство или други негативни последици, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност счита, че присъденото обезщетение и разноските са прекомерно завишени, доколкото наказателното производство е продължило кратък период, спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение и не са установени съществени ограничения в личния и професионалния му живот. Поради изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност – намаляване на размера на присъденото обезщетение и разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в указания двуседмичен срок, не е постъпил писмен отговор.

Пред въззивната инстанция, в открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2026 г., за въззивника - Прокуратурата на Република България се явява прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, докато въззиваемата страна - Л. В. Ч. не се явява като не се явява и негов процесуален представител.

Прокуратурата на Република България поддържа така подадената въззивна жалба като иска да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск, тъй като според въззивника не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата нито по основание, нито по размер. Като аргумент се сочи, че към момента на повдигане на обвинението деянието е представлявало престъпление, а впоследствие е било декриминализирано, поради което наказателното производство е прекратено, както и че привличането на ищеца като обвиняем е продължило само 12 дни.

Първоинстанционното производството е образувано по искова молба, подадена от Л.

В. Ч. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 313, ал. 1 НК, по което наказателното производство е прекратено с постановление от 09.06.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2025 г.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял стрес, безпокойство, главоболие, раздразнителност, влошаване на здравословното му състояние, както и накърняване на честта, достойнството и доброто му име, като поддържа, че тези вреди са настъпили още преди формалното му привличане като обвиняем.

Ответникът, пред първоинстанционния съд, е оспорил иска като неоснователен, като поддържа, че липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с наказателното производство, както и че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен.

По делото са събрани ангажираните от страните писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да 2 заплати на Л. В. Ч., ЕГН **********, следните суми:- 511,29 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди (душевни болки и страдания, изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и раздразнителност), настъпили от увреждане при обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК по досъдебно производство № 8/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград и прокурорска преписка № 249/2023г. на Районна прокуратура - Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 18.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска до неговия пълен претендиран размер от 5112,92 евро. Прокуратурата е осъдена за заплати на Л. Ч. и сума в размер на 46,02 евро, представляваща съдебни разноски, дължими за производството по настоящото дело.

Горното първоинстанционният съд е решил след като е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, а наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление. Съдът е приел за доказани причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, срам и притеснение, но е отчел, че обвинението е било за едно нетежко престъпление, ищецът не е бил осъждан, спрямо него не са били вземани мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда, не е бил ограничаван в свободата си на придвижване и обвинението не е получило обществен отзвук, както и че периодът, през който е имал качеството на обвиняем, е бил сравнително кратък. Поради това съдът е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 511,29 евро, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 5112,92 евро като върху присъдената сума е присъдена и законна лихва, считано от 18.06.2025 г., когато постановлението за прекратяване е влязло в сила.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в кориците на изисканото и приложено досъдебно производство № 244 ЗМ-8/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, наблюдавано под пр. пр. № 249/2023 г. на Районна прокуратура – Благоевград, водено срещу Л. В. Ч., както и от приетото като писмено доказателство постановление за прекратяването му, се констатира, че:

Досъдебно производство № 244 ЗМ-8/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, наблюдавано под пр. пр. № 249/2023 г. на Районна прокуратура – Благоевград е образувано на 09.01.2023 г. за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 НК затова, че на 09.09.2020 г. в гр.

Благоевград, в сградата на сектор „ПП на ОД на МВР - Благоевград“ неизвестен извършител е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата е дал пред орган на властта, за удостоверяване на обстоятелствата, че не притежава СУМПС, издадено от държава-членка на Европейския съюз, като е знаел, че има валидно такова, издаден от испанските власти, както и че обичайното му пребиваване 3 е в гр. Б., като се е установил трайно в И..

Досъдебното производство е започнало след разпит на служител на МВР, приел декларацията на ищеца. Впоследствие ищецът е получил подновеното си българско СУМПС, но е установено, че има обичайно местопребиваване в И. и валидно испанско СУМПС, поради което испанските власти са отнели българското му свидетелство, тъй като не се допуска притежаването на повече от едно СУМПС от гражданин на държава членка на ЕС.

Назначената съдебно-графическа експертиза е установила, че подписите в заявлението за издаване на българското СУМПС са положени от Ч.. С телеграма № 33588/2023г, ищецът е бил обявен за общодържавното издирване. С постановление от 17.10.2023 г. (л. 89 от ДП) той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като постановлението му е връчено едва на 05.06.2025 г. поради пребиваването му в И..

Междувременно производството е било спряно с постановление от 17.01.2024 г., а впоследствие възобновено на 03.06.2025 г. На 05.06.2025 г. ищецът е привлечен като обвиняем и разпитан, без спрямо него да е вземана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда. С постановление от 09.06.2025 г. (л. 8 от първоинстанционното производство) досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление поради настъпила законодателна промяна, с която е отпаднало изискването за деклариране на обичайното местопребиваване при подновяване на СУМПС. Постановлението е връчено на ищеца на 10.06.2025 г., не е било обжалвано и е влязло в сила на 18.06.2025 г.

Няма данни прекратителното постановление да е било подлагано нито на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност (чл. 243, ал. 4 - ал. 8 НПК), нито на инстанционен контрол от по-горестоящ прокурор (чл. 243, ал. 10 НПК).

Л. В. Ч. пред първоинстанционния съд е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р. В. Т. и А. П. Ш. – близки на въззиваемата страна.

От показанията на свидетелите се установява, че и двамата познават Л. Ч. от дълги години и поддържат близки приятелски отношения с него, поради което са имали непосредствени впечатления от състоянието му преди и по време на престоя му в България през 2025 г. Св. Т. посочва, че при срещите си с ищеца през юни 2025 г. е забелязала съществена промяна в обичайното му поведение – той бил притеснен, унил, необичайно мълчалив, не се шегувал както обикновено, имал заекване, оплаквал се от силно главоболие, световъртеж и високо кръвно налягане и споделил, че приема медикаменти, включително успокоителни и лекарства за кръвно, като според нея тези оплаквания били свързани с проблемите му с шофьорската книжка и воденото срещу него производство. Тя сочи още, че Ч. й разказал за задържането и за връчването на призовка при влизането му в България, както и че поради наказателното производство престоят му в страната се е удължил, докато обичайно посещенията му били около седмица. Св. Ш. също потвърждава промяната в психо-емоционалното състояние на Ч., като го описва като видимо притеснен, неразположен и несигурен относно развитието на случая, посочва, че за първи път го е виждал в подобно 4 състояние и че ищецът му е потърсил хапче за глава и е започнал да приема успокоителни.

От показанията му се установява и че ищецът е търсил адвокатска помощ, срещал се е с адвокат и е бил обезпокоен от липсата на яснота относно последиците от производството.

Свидетелят посочва още, че Л. Ч. останал в България около две седмици, като през този период двамата се виждали ежедневно, а основен източник на тревогите му било и обстоятелството, че има бизнес в И., свързан с транспорт на строителна техника, с няколко камиона и работници, които разчитали на него, поради което продължителният му престой в България създавал затруднения при управлението на бизнеса. И двамата свидетели категорично сочат, че преди процесния случай не са наблюдавали у Ч. подобни здравословни или поведенчески прояви, като Ш. изрично посочва, че при посещението си при него в И. около Великден 2025 г. състоянието му е било нормално. Чрез непосредствените си наблюдения двамата свидетели последователно потвърждават, че през процесния период въззивамеата страна е била в състояние на силно притеснение и напрежение, поведението й се е различавало съществено от обичайното, оплаквала се е от физически неразположения и е приемала медикаменти, както и че воденото производство е оказало влияние върху продължителността на престоя му в България и върху притесненията му относно професионалната му дейност в И..