Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 12.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 448/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
12.01.2022
В сила
12.01.2022
Състав
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ловеч, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500448 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК,във вр.с чл.93 от ЗЗД.

С Решение № 196/05.08.2021г.,пост.по гр.д.№234/2021г. РС-Ловеч е признал за установено на основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, по отношение на отношение на „М И М АГЕНЦИЯ"ЕООД с ЕИК 110507070,със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ИСКР. В. М., съществуването на задължение към В. К. М., с адрес ***, в размер на 700лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (13.01.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, което е предмет на Заповед №41/15.01.2021г., издадена по ч.гр.д.№113/2021г. по описа на PC-Ловеч. На основание чл.78,ал.1 от ГПК „М И М АГЕНЦИЯ"ЕООД с ЕИК 110507070, с горните данни, да заплати на В. К. М., с горните данни, разноски в производството в общ размер на 425лв., както и разноски по заповедното производство в общ размер на 175лв.

Постъпила е въззивна жалба от „М и М Агенция“ЕООД с ЕИК 110507070,със седалище и адрес на управление в ***, представлявана от ИСКР. В. М.-управител,чрез адв.К. Д.-САК,срещу Решение №196/05.08.2021г.,пост.по гр.д.№234/2021г.по описа на РСЛовеч.Твърди,че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения - събиране и приобщаване на доказателства след настъпила преклузия, при неправилен и непълен прочит и анализ на доказателствения материал, без да бъдат ценени в конкретика свидетелските показания, при погрешни изводи относно постигнатите между страните уговорки и тълкуване на съглашението.

1

Съгласява се със съда,че основният спор по делото е налице ли са условията за прилагане на отменителната клауза и възстановяване на заплатеното капаро за извършената резервация при доказан положителен тест за Covid 19. В мотивите си, след изброяване на множеството документация, с която е бил засипан от ищеца, съдът излага, че: „Независимо от факта, че същите са били представени след периода на резервацията, приема, че по категоричен начин установяват наличието на невъзможност на част от членовете на групата да получат резервираните услуги, поради заболяване от covid-19 или наложена карантина.''. Акцентира,че документите са представени едва на 20.11.2020г.,което е три дни след дните на резервацията,поради което не споделя извода на съда,че и в този случай отменителна клауза е приложима. Обяснява,че срокът на изпълнение (падежът) на договора е изрично определен между страните- дните между 14.11.2020 и 17.11.2020г. и тогава „М и М Агенция" ЕООД е длъжна да престира уговорено - да осигури престой/нощувки ведно с всички уговорени удобства на групата на г-н М. в хотела, а последният да изпълни своите задължения - да заплати изцяло сумата по резервацията, както е уговорено в резервационната форма. При наличие на отменителна клауза, той е следвало не само да се позове изрично на нея, но и да спази договорките между страните за доказване наличието на тази клауза. Твърди,че естеството на престацията на двете страни предпоставя изпълнение само в определеното в договора време – в дните между 14.11.2020г. и 17.11.2020г. Поставя въпроса може ли да прекратиш договора и да се позовеш на отменителна клауза по него, след като е настъпил падежът и своевременно не си доказал наличието на предпоставките за неговото прекратяване? В случай,че отговорът е положителен- „Колко във времето може да се възползваш от тази своя възможност - да се позовеш на отменителната клауза?

Обяснява, че в резервационната форма на хотела е посочено, че при доказан положителен тест за COVID 19 - „сумата по резервацията се възстановява или се оставя с отворени дати за бъдещо ползване". С тази клауза страните са приели , че договорът помежду им се прекратява заради обективни причини, за които никой от тях не отговоря. Не би могло да се тълкува, че страните са приели тази клауза да е приложима всякога във времето, в никой случай и след датите на самата резервация - дните между 14.11.2020г. и 17.11.2020г., тъй като това е времето, в което страните следва да са изпълнили договора.

Обяснява,че сумата по резервацията представлява задатък (капаро) и обезпечава изпълнението на самия договор от страна на ищеца. Тълкуването на клаузата ясно сочи, че от страна на хотела се дава възможност на посетителите за отмяна на резервацията и връщане на задатъка, но преди датите на резервацията, ако страната докаже, че именно за дните на резервацията е в невъзможност да посети хотела поради доказан положителен тест за Covid 19. Обратното тълкуване, че резервиращият би могъл да се възползва от това свое право, след като го „консумира" и посети хотела или след като не изпълни сам своите задължения, определя като нелогичен и немислим. Така хотелът става заложник на капризите и желанията на резервиращите.

Обяснява,че срещу сумата, която клиентът заплаща при резервацията (50% авансово плащане на потвърдена резервация), на него и на останалите от компанията се 2 осигуряват не просто нощувки, но и ползването на храна (закуска, обяд и вечеря), басейни/вътрешен и външен/ и други удобства, за което „М и М Агенция“ ЕООД наема и поддържа постоянен персонал и е въпрос на предварителна организация и отговорност посрещането на групи, като тази на ищеца. Затова е въведен и този начин на плащане, хотелът е в очакване на групата от резервацията, техните места са запазени и това е смисълът на самата резервация. Затова и страните трябва да са добронамерени в отношенията си. Ако В.М. е разполагал с документ, доказващ заболяването, на когото и да е от групата за дните между 14.11.2020 и 17.11.2020г., то е следвало да го представи своевременно, още повече - след многократното настояване от страна на управителя на хотела в тази насока, а не едва на 20.11.2020г. Счита, че тъй като не е представил своевременно и преди дните на резервацията каквито и да е документи за доказване на заболяване от Сovid 19, ищецът е загубил правото да се позове на отменителната (прекратителна) клауза в резервацията, поради което заплатеното от него капаро не следва да бъде възстановяването и искът е неоснователен.

В случай,че въззивният съд приеме теза в обратния смисъл, е нужно подробно да се обследва какво всъщност представя страната на 20.11.2020г. и в хода на съдебното следствие пред PC-Ловеч и удостоверяват (доказват) ли тези документи и свидетелските показания заболяване от Сovid 19, на когото и да е от групата и то за дните на резервация.

Счита,че тук съдът е допуснал погрешен фактически извод,а именно,че е установено по категоричен начин наличието на невъзможност на част от членовете на групата да получат резервираните услуги, поради заболяване от Сovid-19 или наложена карантина. Излага,че съдът пропуска да коментира факта, че до 20.11.2020г. и изпращането на коментираното по-горе електронно съобщение - покана за връщане на парите от адв.М.

Н., самият В.М. признава в кореспонденцията си към хотела, че причината за желанието му за прекратяване и връщане на сумата е не в нечие заболяване, както сега твърди пред съда, а в твърдението му (останало голословно) че в групата, за която е резервирал нощувките има контактни с болни /негов имейл от 05.11.2020г.,17:16ч./ и че здравословното състояние към момента не позволява гостуване в хотела /негов имейл от 11.11.2020г., 20:45ч./. В тези свои съобщения г-н М. никъде не сочи за заболяване, на когото и да е от групата и доказан положителен тест за Сovid 19, както изисква резервационната форма, а се предполага, че вече трябва да е разполагал с документа от 30.10.2020г. на своята „дългогодишна семейна приятелка" С. Кр. К., но просто още не се е досетил да използва нея и нейният PCR тест, за да оправдае неизпълнението си, понеже тази дама никога не е била част от групата за резервацията.

Излага,че резервацията е направена за три нощувки в дните между 14.11.202117.11.2021г., за три двойни стаи без тераса - за 6-ма възрастни и 3 деца. Погрешно и подведен от лъжливите твърдения на страната и на доведените от нея свидетели и без да обследва детайлно и в конкретика казаното от самите свидетели, съдът заключава, че членове на приятелско семейство (св.С. Кр. К.) са били също част в групата по резервацията.

Счита,че този извод противоречи на показанията на самите сродници на В.М..

3

Собствената му съпруга М.а признава при разпита си (протокол от о.с.з. от 25.05.2021г.), че в групата били тя със съпруга си, дъщеря им, сина им и едно приятелско семейство. Точните думи на свидетелката М.а са: „Щяха да присъстват дъщеря ни, сина ни и едно приятелство семейство." На уточняващите въпроси свидетелката отговаря- „Имаме две деца, и двете ни деца щяха да присъстват на събитието. Син и дъщеря имаме, семейни са и двамата. Щяха да присъстват със семействата си. П. се казва дъщеря ми, а мъжът и се казва Н., синът ми е К., а снаха ми се казва Р., имат деца. Синът ми има две деца, дъщеря ми има едно.

Съпругът ми направи, резервацията и не знам точно каква е била резервацията. Щяха да присъстват и внуците ни, 6 възрастни и 3 деца, щяха да са с нас.“. Тоест, семейство М.и има две деца - син и дъщеря и двамата са семейни - това са шестимата възрастни. Синът има две деца /внуци/, а дъщерята - един - това са трите деца. Това е и кръгът, за които е направена резервацията. В края на разпита си свидетелката се усеща,че казва истината, която никак не кореспондира с тезата на съпруга й и обезсмисля представения по делото документ -положителния тест за Covid 19 за лице с имена С. Кр. К. от 30.10.2020г., представен едва на 20.11.2020г. с поканата за плащане с новото твърдение, че всъщност това лице и неговото семейство били и те част от компанията. Тогава св.М.а сочи: „Ст. П. и съпругът й са ни приятелско семейство, винаги пътуваме заедно, от гр.В. Търново, и те щяха да идват с нас. Сами щяха да идват, само двамата." С това св. М.а напълно отрича първоначално заявеното от нея, че в групата е включена дъщеря й и нейното семейство. За съжаление, тези объркани и взаимно противоречащи си показания, съдът кредитира безкритично и на тях основа своето решение. Но и при това ново разпределение, няма как приятелското семейство да е било включено в групата, защото броят на възрастните в този случай става 8, а не 6, а на децата 2, а не 3, както е по резервация. Неистините, изречени от св. М.а, са явни, но са останали необсъдени от първоинстанционния съд, а те доказват по категоричен начин лъжливите твърдения на страната, че в групата било включено приятелско семейство на С. Кр. К. (наименувана като Ст. П. от свидетелката). Възразява,че свидетелката не е знаела имената на лицето, посочено от изследването и ползвано за оправдание заради неговия положителен тест, като вместо С. Кр. К., тя посочи, че приятелското семейство било на Ст. К. П., което е показателно за неистинността на твърдяната близост. За съжаление и съдът не дава в своите мотиви отговор на въпроса, какво е общото между лицето, посочено от съпругата на М. - Ст. П. от приятелското семейство, което щяло да присъства и С. Кр. К., от чийто PCR тест страната се ползва.

Отделно от това, не отговаря на въпроса, защо не са представили PCR теста на Ст. К. Кр. своевременно, понеже той е от 30.10.2020г., защо съпругът й е заявил, че се касае за контактни в групата лица /негов имейл от 05.11.2020г.. 17:16ч./ и здравословното състояние към момента не позволява гостуване в хотела /негов имейл от 11.11.2020г., 20:45ч.

Твърди,че св. М.а е излъгала пред съда, като сочи, че като отишли със съпруга си на 08.11.2021г. на място в х-л „Ф.“, рецепционистката им казала, че политиката на хотела била такава, че пари не се връщат никога. Това рязко контрастира с изявленията и поканите, които се правят към съпруга й от страна по ел. път, където той многократно е канен от управителя на дружеството И.М. да представи документ за доказан положителен тест за 4