Решение № 114 от 18.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600715 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ц. Д. Н., подадена чрез неговия защитник - А. Н., против присъда № 16 от 12.09.2024 год., постановена по н.ч.х.д. № 812/2023 год. по описа на Районен съд - С., и по въззивна жалба от частния тъжител И. Г. К., подадена чрез повереника му А. В..

С атакуваната присъда подсъдимият Ц. Д. Н., с установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 20.03.2023 год. в гр. С., ул. „******“ № 14, на строителен обект на фирма „*****“ ООД е нанесъл удари с ръка по гърба на И. Г. К., ЕГН **********, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, като му е нанесъл следното травматично увреждане - подкожен хематом в областта на гърба, надлежащо на гръбначния стълб, кръвонасядания в гърба вдясно престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК 1 е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С горепосочената присъда подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител И. Г. К. сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.03.2023 год. до окончателното плащане на вземането, като е отхвърлен искът за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 5000 лева, като неоснователен.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените от частния тъжител разноски, както и сумата в размер на 50 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, и разноските в съдебното производство за възнаграждение на вещо лице.

В жалбата на подсъдимия и в допълнението към нея се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. В тази връзка се сочи, че твърденията в тъжбата са били напълно опровергани в хода на наказателното производство. Изразява се упрек към дейността на първоинстанционния съд по анализ на доказателствата, които не са били обсъдени и съпоставени с необходимата задълбоченост. Конкретно се сочи, че част от свидетелите са заинтересовани от изхода на делото, но съдът неоснователно ги е кредитирал. Не са били обсъдени и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Т., който е единствен очевидец на ситуацията. С тези доводи се иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

С жалбата на частния тъжител се прави искане за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание, чийто минимален размер според него не е съответен на обществената опасност на деянието, която е по-висока от обичайната. Като аргумент в допълнението към жалбата се сочи фактът, че подсъдимият Н. е управител на търговско 2 дружество и като ръководител не би следвало да се саморазправя, нарушавайки закона. Според повереника липсата на самокритичност у дееца, начина и мястото на извършване на деянието, налагат завишаване на наказателната репресия спрямо подсъдимия. Присъдата е обжалвана и в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск за сумата над 1000 лева, като така определеният размер на обезщетението се счита за проява на снизходителност спрямо подсъдимия, предвид последиците на извършеното деяние за здравето на тъжителя. Към въззивния съд е отправено искане за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание, както и да бъде уважен предявеният иск в пълен размер.

В съдебно заседание пред настоящия състав на С. окръжен съд защитникът на подсъдимия – адв. Н. е направил искане по доказателствата – да бъде допуснат повторно разпит на св. Т. Т., тъй като показанията му били възприети неправилно от първоинстанционния съд, което искане е оставено без уважение, като е посочено, че не се излагат основателни причини, на базата на които да се претендира повторен разпит на св. Т. Т., а при детайлно запознаване с материалите по ВНЧХД № 812/25 г. по описа на РС-С. е видно, че е бил подробно разпитан в рамките на първоинстанционното съдебно следствие и е налице изрично протоколирано изявление на страните, че нямат повече въпроси към свидетеля, извън зададените в това съдебно заседание.

Защитникът моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на частния обвинител, да бъде отменена присъда №

16/12.09.2024 г. на РС- С. и да се постанови оправдателна такава.

Счита, че частният обвинител сам се е отклонил от фактическата рамка, която е заложил с депозираната частна тъжба, описвайки една фактическа обстановка, която се разиграва пред множество граждани на гр. С. и други служители на въпросната фирма, а в хода на проведеното съдебно следствие пред РС категорично ставало ясно, че 3 граждани на гр. С. дори не са имали достъп до строителния обект, тъй като там е контролиран достъпа.

Посочва още, че не може да бъде категорично доказано, че св. С. е присъствал на този случай, като това било заявено и от св. Т. пред съдебния състав на РС – С.. Не се съгласява и с това, че св. С. е заявил, че по негово усмотрение побоят е бил в продължение на 10 мин., което житейски погледнато било категорично невъзможно.

Прави уточнение, че Ц. Н. не е управител на строителната фирма, а неговият баща е такъв. Към датата на съдебното заседание, проведено на 19.03.2024 г. Т. вече не е бил трудово ангажиран към дружеството, което категорично опровергавало и мотивите на първоинстанционния съд.

На следващо място счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел показанията на св. С., като за да ги кредитира взема предвид сведенията, дадени по предварителна проверка, които съгласно НПК нямали никаква доказателствена стойност. Счита още, че св. С. е бил посочен на полицаите по-късно от самия частен обвинител. Служителите на МВР не били установили на място, че е присъствал още един човек.

Не на последно място посочва, че обясненията на подзащитният му, които за пълнота и за да се обследва на 100% обективната истина, също кореспондират със сведенията дадени от него на предварителната проверка. Подзащитният му е заявил, че е възможно да го е нагрубил, да го е обидил, да се е държал невъзпитано, което не му прави чест и не е повод за похвала, но категорично изключва това, да е имало разправа между двамата. По отношение на причинената телесна повреда, която се изразява в кръвонасядания и хематоми в областта на гърба, дъщерята на пострадалия е заявила, че поради характера на неговата работа, той имал предишни увреждания, от които продължавал да търпи последици и към днешна дата, тоест тези травми са предхождащи в случая, не са нанесени от подзащитния му и 4 категорично няма данни за това, няма и доказателства. Счита, че на така протеклото съдебно следствие и пред въззивната инстанция и пред първоинстанционния съд, категорично частният обвинител се е отклонил от рамката, която е описал, не доказа обвинението си.

Смята, че присъда № 16 следва да бъде отменена, и моли да бъде постановена нова такава, с която да се оправдае подзащитния му.

Повереникът моли да се уважи въззивната жалба като основателна и да се измени присъдата в частта, с която е наложено наказание, и в частта, в която не е уважен в пълен размер предявения граждански иск. Изразява доводи с които поддържа, че необосновано съдът е проявил едно снизхождение към подсъдимия, каквото той не заслужава за деянието, което е извършил. Счита, че деянието е с висока обществена опасност, и само по-големи санкции ще изпълнят целта на закона, а именно да бъдат превъзпитани и поправени тези дейци и да се спази генералната превенция да се действа поправително и възпитателно на обществото.

Счита още, че съдът не се е мотивирал, защо не е присъдил в пълен размер предявения граждански иск. Безспорно се е установило причинна връзка между деянието и вредите, както и вредните последици от деянието върху физиката и психиката на клиента му.

Моли за изменение на присъдата и налагане на по-строго наказание към горната граница, и да бъде уважен в пълен размер гражданския иск.

При последната дума на подсъдимия, същият моли да бъде оправдан.

С.

ОКРЪЖЕН

СЪД, наказателно отделение, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираните жалби, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие , че подадените въззивни жалби се явяват неоснователни.

5

Прие за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, което не налага подробното им преповтаряне.

Съдът от първата инстанция е възприел изцяло показанията на св. С. /протокол от о.с.з. от 19.03.2024 г. л.31/, като въз основа на тях и на назначената съдебномедицинска експертиза, а също така и от направените разяснения на експерта в откритото съдебно заседание, е възприел конкретната фактическа обстановка по делото.

По този начин е възприето, че св.С. е работил заедно с пострадалия на обект на фирма „*****“ в гр. С. на дата 20.03.2023 г., като И. К., на тази дата, извършвал там изкопни работи с багер и товарел с пръст камион, на подизпълнител от друга фирма.

Свидетелят е пренасял с машина Бобкат кофраж, но отишъл при частния тъжител, който бил извън багера си до камиона си, поради чута от него глъчка, суматоха, викане, каране. Свидетелят бил на отстояние 5,6 метра от случващото се и видял, как пострадалия И. К. тръгнал към багера си, като през това време подсъдимият /посочен от свидетеля в съдебната зала лично и описан като едно яко момче /посочва подсъдимия в залата/ започнало да го налага с юмруци по гърба, възприети минимум 5, 6 удара. Това се случило докато пострадалия се отдалечавал към багера си, а подсъдимият го наричал „мръсник, простак, не те е срам“. Повода за конфликта били действия на пострадалия с багера, при които закачил брезента на натоварвания камион.

Пострадалият не е отвърнал на ударите и отправените обиди останал на място но не продължил работа, оплаквайки се от болки в 6 гърба.

Съдът от първата инстанция е кредитирал показанията на св. С., като не се е доверил на показанията на другия свидетел по делото – Т.

Т.. В тази връзка е изложил напълно споделими от настоящата инстанция мотиви, които са логични, съобразени с правната и житейската логика.

Подсъдимият е имал личен мотив да причини конкретната лека телесна повреда, разгневен от неудачите в трудовата дейност на пострадалия и скъсването на брезента. От друга страна пострадалия още на следващия ден се е снабдил със съдебномедицинско удостоверение – л.10 от делото, което в пълна степен потвърждава показанията на св. С..

Показанията на св. Т. с основание са били отхвърлени, тъй като от една страна противоречат на обективните находки по тялото на пострадалия, от друга страна той се явява в определена степен заинтересован свидетел, доколкото в трудовата си дейност е бил подчинен на подсъдимия. Съдът е положил всички необходими и възможни процесуални усилия, като е поставил в очна ставка двамата свидетели, които свидетелстват напълно противоречиво. По същество тя не е променила процесуалните позиции и не е имала самостоятелно значение за разкрИ.е на обективната истина. Установяване на фактите е останало задача на съдебния състав, за преценка и анализ на доказателствата по делото, с правни изводи, основани на вътрешното убеждение, правната и житейска логика.