Решение № 12 от 29.04.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Първомай, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200002 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0325-000906/10.08.2023 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. М.

Я. на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателят оспорва отразената в наказателното постановление фактическа обстановка. Поддържа, че от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно как е установено, че процесното МПС се е движило по посочения път и в посочения час, както и че именно той е управлявал същото. В тази насока при връчване на акта възразил, че не е управлявал МПС.

Твърди, че за управление на същия този влекач на същата дата му било съставено още едно наказателно постановление, но в него не било посочено, че към влекача е прикачено полуремарке. Счита, че било нарушено правото му на защита, тъй като липсвало конкретно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които било извършено. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.06.2023 г., около 17:20 ч. неустановено по делото лице управлявало влекач „Скания *********“ с рег. № *******, собственост на „Я.и Транс“ ЕООД, с теглено от него полуремарке „Вилтон НЖ4 Р“ с рег. № *******, собственост на „Стор Инвест“ АД и ползвано от „Я.и Транс“ ЕООД, по път III-667 с посока на движение от гр. Първомай към с. Градина. Поради влошеното транспортно-експлоатационно състояние на стоманения мост на р. Марица по трасето на път III-667 при км 6+832 било забранено движението на тежкотоварни МПС, предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса над 5 т. (включително ремаркета и полуремаркета), като били поставени пътни знаци В18 с означена маса с товар 5 т. в двете посоки на движение. Въпреки че масата на състава от ППС надвишавала 5 т.

(влекач „Скания *********“ с рег. № ******* бил с маса 11075 кг, а полуремарке „Вилтон НЖ4 Р“ с рег. № ******* с маса 13660 кг) водачът навлязъл след пътния знак В18 и преминал по моста на р. Марица. Това било забелязано от Т. К. Я., който заснел ситуацията с мобилния си телефон и публикувал снимките в социалната мрежа „Фейсбук“. Публикацията била видяна от свидетеля И. И. В. – мл. автоконтрольор в РУ – Първомай, който след извършена справка в „АИС-КАТ“ установил, че влекач „Скания *********“ с рег. № ******* е собственост на „Я.и Транс“ ЕООД с управител жалбоподателя М. М. Я., като поканил последния да се яви в РУ – Първомай.

На 14.07.2023 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1009646 от свидетеля И. И. В. в присъствието на Т. К. Я. срещу М. М. Я. за това, че на 14.07.2023 г. в 14:58 ч. на път III-667, 7 км с посока на движение гр. Първомай към с. Градина управлявал влекач „Скания *********“ с рег. № ******* с маса 11075 кг с теглено от него полуремарке „Вилтон НЖ4 Р“ с рег. № ******* с маса 13660 кг, като навлязъл в зоната на действие на пътен знак В18, забраняващ навлизането на МПС с маса над 5 т., с което нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като възразил, че не е управлявал той.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя М. М. Я. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП. Отделно от това срещу жалбоподателя било издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив и друго наказателно постановление № 23-0325-000899/10.08.2023 г. за това, че на същата и дата и същото място управлявал горепосочения влекач, без да представи МПС на технически преглед (нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП) и без да носи контролния талон към СУМПС (нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП). За нарушението на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП, 2 а за нарушението по 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщената административнонаказателна преписка и от събраните писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят И. И. В., като от показанията му се изясни, че той не е възприел непосредствено, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочената дата и час. В тази връзка свидетелят В. е обяснил, че след извършена проверка по повод публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ от лицето Т. К. Я. поканил управителя на дружеството – собственик на влекача, да се яви в РУ – Първомай. Посочил е още, че въз основа на снимките не би могъл да бъде идентифициран водачът на МПС, тъй като била заснета задната му част. Също така от показанията на този свидетел се установява с категоричност, че нарушението не е извършено на 14.07.2023 г. – датата на съставяне на акта. В тази насока от изготвената от свидетеля В. докладна записка и от дадените от Т. К. Я. писмени обяснения става ясно, че деянието е осъществено на 19.06.2023 г.

Дори при разпита си в съдебно заседание свидетелят В. заяви, че когато жалбоподателят посетил РУ – Първомай за съставянето на АУАН, пристигнал с личен автомобил, а не управлявал процесния влекач. В обобщение на всичко изложено, съдът приема, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е опровергаван изводът, че жалбоподателят е автор на нарушението, както и че то е извършено на посочената в АУАН и НП дата.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП е допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация. Ето защо, в случая съдът приема, че липсва каквато и да е неяснота относно твърдяното нарушение.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че в разгледаната хипотеза не е установен по несъмнен и категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че на посочените в акта и наказателното постановление дата и час жалбоподателят е извършил описаното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като управлявайки състав от ППС, навлязъл в зоната на действие на пътен знак В18, забраняващ навлизането на МПС с маса над 5 т. В това производство в тежест на административнонаказващия орган е да 3 докаже има ли извършено деяние, което представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление, и дали е извършено от него виновно. В случай че административнонаказващият орган не успее да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата соченото за нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на извършеното нарушение. В разглежданата хипотеза от показанията на разпитания свидетел не се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Напротив, стана ясно, че в хода на административнонаказателното производство не са положени усилия да бъде установено лицето, което е навлязло в зоната на действие на пътен знак В18, въпреки че управляваното от него МПС е било с маса над 5 т. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана, тъй като той е управител на дружеството – собственик на влекача, без да бъдат събрани по надлежния ред доказателства за действителния нарушител. Отделно от това, от приобщените по делото доказателства се изясни, че нарушението, изразяващо се в навлизане след пътен знак В18, забраняващ навлизането на моторни превозни средства с маса над 5 т., е извършено на 19.06.2023 г. около 17:20 ч., а не както се сочи в АУАН и НП – на 14.07.2023 г. в 14:58 ч. По безспорен начин в хода на съдебното следствие се установи, че последната дата е тази на съставяне на АУАН, когато жалбоподателят М. М. Я. е посетил РУ – Първомай, след като е бил призован. В случая съдът не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, като измени наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Това е така, тъй като приемането, че нарушението е извършено на дата, различна от тази, посочена в НП, винаги съставлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо, съдът счита, че недоказването на приетата от административнонаказващия орган дата на извършване на нарушението винаги влече незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. Поради това и тъй като липсват доказателства, че на 14.07.2023 г. при управление на състав от ППС жалбоподателят е навлязъл в зоната на действие на пътен знак В18, забраняващ навлизането на МПС с маса над 5 т., съдът приема, че е налице недоказаност на нарушението.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Поради това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които на основание чл. 143, ал. 1 АПК да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, а именно: ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0325-000906/10.08.2023 г. на Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. М. Я., ЕГН:

**********, адрес: *******, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на М. М. Я., ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РХ/ЕД

Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________ 5