Решение № 183 от 30.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Русе, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20214500100793 по описа за 2021 година

Ищцата С. М. Х. чрез адв. М. Н.а – Т. АК С. твърди, че на 01.04.2021 г. в гр. Р., Б.

Й. М. при управление на л. а. „П.“ с ДК № **** по ул. „З.“ в гр. Р., в района на фабрика „Й.“, излизайки от два последователни завоя, поради управление с несъобразена с релефа и направлението на пътя скорост, в района на № 3, загубил контрол над автомобила и напуснал пътното платно, качвайки се вдясно на тротоара. При качването си на тротоара блъснал движещата се насреща, срещу посоката на движение на автомобила, по левия тротоар ищца.

Твърди, че причина за ПТП били неправомерните действия на водача на л.а. „П.“ с ДК № ****, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП и виновно й причинил сериозни телесни увреждания.

Местопроизшествието било посетено от органите на МВР и по случая бил съставен констативен протокол за пострадали лица № 222/58. Било образувано досъдебно производство.

Непосредствено след ПТП ищцата била откарана в МБАЛ „К.“ АД Р. с оплаквания от силна болка и оток в областта на дясна подбедрица, дясна колянна става, дясна глезенна става и липса на възможност за движение на крайника. Изпитвала силни болки и в дясната ръка и дясната раменна област. След прегледи и изследвания й била поставена диагноза: счупване на фибуларен малеол на десен крак, без разместване, контузио генус декстра и хемартроза и контузия на дясно рамо. Настанена била в „Отделение по ортопедия и травамология“. Била й поставена гипсова имобилизация, която следвало да носи 45 дни. Назначена й била антибиотична, обезболяваща и антикоагулантна терапия. В хода на лечението в отделението се заразила и била диагностицирана с двустранна пневмония, причинена от Ковид 19. Била приведена в друго отделение поради това и изписана на 15.04.2021 г. с указания за домашно лечение при спазване на хигиенно-охранителен и щадящ двигателен режим, а именно – 1 да не се натоварва за период от 2 месеца, да продължи приема на назначените медикаменти и отново да постъпи за оперативно лечение на десен долен крайник с поставяне на остеосинтезен материал, което не могло да бъде извършено поради заразата с вирусно заболяване.

Ищцата твърди още, че след изписването й болките продължили със същия интензитет. На 12.07.2021 г. й направили ЯМР. Дадени й били указания за продължаване на лечението при домашни условия и препоръка за извършване на операция на менискусите, която и към настоящия момент не била извършила, тъй като не разполагала с необходимите средства за това.

Заявява, че през лечебния период следвало да спазва постелен режим, без каквато и да било физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили на елементарни битови потребности. Нуждаела се от чужда помощ.

Травматичното увреждане на десния долен крайник довело до невъзможност за придвижване за дълъг период от време. Болките й се засилвали не само при опит за ходене, но и при най-елементарно движение. Не можела да спи, да се отпусне.

Вирусът, с който се заразила по време на болничния си престой, също дал отражение върху здравословното й състояние, утежнявайки го допълнително.

Понастоящем десният й долен крайник все още не се бил възстановил и при промяна на времето, усещала болки в мястото на фрактурата. Предстояло й оперативно лечение на менискусите.

Ищцата твърди, че процесният инцидент повлиял изключително негативно на ежедневието и емоционалното й състояние. От усмихната и енергична жена, опора за семейството си, тя станала апатична и безжизнена. Преди инцидента била физически активна и самостоятелна, отлична домакиня, която се грижела перфектно за дома и семейството. След него коренно се променила, вследствие на дългия период от време, който било необходимо да прекара на легло. Започнала да се чувства непълноценна и в тежест на близките си хора. По време на престоя си в болница не можела сама да си вземе чаша вода, налагало се да ползва памперси. Това било непрекъснато в съзнанието й и я тормозело и потискало.

Травмата наложила да преустанови и трудовите си задължения, което се отразило на доходите й. Затворила се в себе си. Преустановила социалните си контакти. Не искала приятелите й да я виждат в това състояние. И до сега се притеснява, че няма да успее да възстанови функционалността на десния си крак и от последствията от вирусното заболяване, с което се заразила в болничното заведение. От успешна жена със самочувствие и харизма, след инцидента станала неспокойна, несигурна, загубила съня си. Всяка нощ се будела с кошмари и се стряскала при всеки автомобилен шум.

Психологическите последици от инцидента –изживян стрес и душевни страдания щели да я съпътстват до края на живота й.

Твърди, че във връзка с лечението си сторила и имуществени разходи на обща стойност 587,35 лв.

Завява, че л.а. „П.“ с ДК № **** бил застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника, валидна към датата на събитието. Заявява още, че телесните увреждания, причинили й болки и страдания, вследствие на ПТП, както и заразяването й с Ковид 19, са причинени и са резултат от противоправното поведение на застраховано при ответника лице - Б. Й. М..

Предявила извънсъдебна претенция при ответното застрахователно дружество, но 2 до момента то не се било произнесло с окончателно становище.

Иска З. да бъде осъдено да й заплати 40 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и 587,35 лв. за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП от 01.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.10.2021 г. – датата на изтичане на тримесечния срок, в който застрахователят е следвало да се произнесе.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че посоченият от ищцата увреждащ автомобил „П.“ с ДК № **** е бил застрахован с валидна към датата на ПТП застраховка ГО при него. Оспорва обаче процесното ПТП да е причинено виновно и противоправно от неговия водач Б.Й.М.. Оспорва механизма на ПТП. Намира, че констативният протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че в случая е налице случайно събитие, като за водача на МПС не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Прави и възражение за съпричиняване, обосновано с това, че ищцата не се е съобразила с приближаващото се МПС и не е взела мерки за самосъхранение. При адекватно поведение от нейна страна, въпросният инцидент и последиците от него не биха настъпили. Намира, че съпричиняването е в размер на 50 %.

Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди, като я намира за прекомерна и несъответна на характера и степента на увредата. Заявява, че травмата не е наложила продължителен престой в болницата. Ищцата била изписана с подобрение и без данни за усложнение в лечението. Счита, че описаните в исковата молба болки и страдания били характерни за заболяването, което получила в болницата - Ковид 19.

Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като счита за недоказана връзката на сторените разходи с проведеното лечение. Намира, че те не са били необходими за пълното възстановяване на увредения крак. Оспорва претенцията за лихви, като счита, че застрахователят не следва да отговоря за тях. Оспорва заразяването на ищцата с Ковид 19 да е в резултат от виновното поведение на водача на л. а. „П.“ с ДК № ****.

Намира, че не следва да носи отговорност за лекарски грешки. Претендира отхвърляне на исковете като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално иска да бъде намален размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, предвид възраженията за неговата прекомерност и съпричиняване. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 4/ се установява, че на 01.04.2021 г. в 16:40 часа ищцата като пешеходец пострадала при ПТП с л.а. „П. “ с ДК № ****, управляван от Б.Й.М. в гр. Р., по ул. „З.“ №*.

Между страните няма спор, че лек автомобил „П. с ДК № ****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 01.04.2021 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество.

Към доказателствения материал по делото са приобщени медицински документи за проведено лечение на ищцата, които съдът не обсъжда поотделно, тъй като за целта са необходими специални знания, както и поради това, че същите са от 3 значение за изготвянето на СМЕ и с тях е работило вещото лице.

От приложените по делото болнични листи /л. 67 – л. 70/ се установява, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспобност общо 117 дни, за периода от 01.04.2021 г. до 26.07.2021 г.

В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпените от нея болки и страдания по делото е разпитана св. С.С.С. – съседка на ищцата. Същата дава показания, че за пътен инцидент със С.Х. научила от нейния съпруг, вечерта след произшествието, който я помолил да идат заедно до болницата, за да й занесат медицински консумативи.

Тъй като свидетелката работела в болницата, успяла още същата вечер да влезе при ищцата. Заварила я да лежи, не можела да става, тъй като кракът й бил счупен, оплаквала се от силни болки в рамото и крака. Свидетелства още че около 3-4 дена ищцата престояля в Отедлението по Ортопедия, а след това я преместили в Ковид отделение, тъй като се установило, че има Ковид. Имала пълна забрана да става от леглото и да се движи, била на памперси. В болницата за нея се грижили санитари и сестри, тъй като била в ковид отделение и нямало как да влиза външен човек.

Приемала болкоуспокояващи. Свидетелства, че ищцата се тревожела да не би от Ковида да стане по-зле. След като я изписали се прибрала у дома. Около два месеца не трябвало да стъпва на крака си, придвижвала се с 2 патерици. В началото ползвала проходилка, за да може да се наведе на нея и да стъпи. Не можела да става самостоятелно, а с помощта на тази проходилка. Първите два месеца ползвала тоалетен стол, тъй като не можела да се придвижи до банята и тоалетната. През деня не се налагало някой да стои до нея, стига всичко да й е сложено предварително наблизо – храна, вода и пр. След втория месец, след проведен контролен преглед, й разрешили да започне да стъпва на гипсирания крак. Махнали гипса, но още месец и повече се придвижвала с помощни средства- първоначално с една патерица, после с бастун, докато започне да се движи самостоятелно.

Дава още показания, че ищцата и в момента се оплаква от болки в крака и понакуцва. След катастрофата започнала да се страхува да пресича. В началото много се тревожела, че кракът й няма да заздравее добре, изпитвала притеснения, че няма да може да се върне на работа. Свидетелката изнася данни, че С. гледала майка си, която живее на село. Обездвижването й за 2 месеца вкъщи й причинило допълнителни тревоги и притеснения, защото нямало как да ходи и да се грижи за нея.

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на далечния край на дясна малкопищялна кост и посттравматична остеоартроза на дясна акромиоклавикуларна става. Според експерта първото увреждане е резултат от действието на твърди тъпи предмети и добре отговаря да е получено при процесното ПТП на 01.04.2021 г. Относно посттравматична остеоартроза на дясна акромиоклавикуларна става, съдебният лекар дава заключение, че е късна последица на травматично увреждане на акромиоклавикуларна става при процесното ПТП. Видът на установените увреждания на дясна колянна става не дават основание да се приеме, че са в пряка причинно-следствена връзка с травматично въздействие при процесното ПТП. Според експерта, възможно е травматичното въздействие в областта на десен долен крайник, което е безспорно, да е повлияло неблагоприятно върху съществуващите дегенеративни промени в структурите на дясна колянна става при ищцата.