Решение № 1487 от 07.02.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1487

Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20247050700523 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по субективно съединени жалби на М. Д. М. с [ЕГН] от [населено място], м-ст „Зеленика“ №240 и на С. М. Д. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. срещу заповед № 247/01.02.2024 год. на кмета на Община Варна по чл.190 от ЗУТ .

Релевира се съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Твърди се, че собственикът на ПИ с ид. *** по КККР на Варна – С. Д., не е участвал в протеклото адм. производство . С разрешения временен път се засягат бетонов резервоар за вода, водомерна шахта, стопански постройки и дълготрайни декоративни и плодни дървета, които ще бъдат премахнати. Освен това трасето на временния път попада в терен с голяма денивелация и завършва в дере, което обуславя невъзможността за прокарването му. Имот №3090 има реален достъп откъм бул. „ “ и ул. „ “ в местност „ “. Адм. орган не е съобразил относимите разпоредби на Закона за пътищата. Уредбата на временните пътища по ЗУТ следва да се прилага само по изключение и само до прилагането на одобрен ПУП-ПРЗ или ПУР към имотите, през които и в полза на които се прокарват временните пътища. Законът предвижда ограничено във времето съществуване на временен път, а не същият да замести пътят, който следва да бъде реализиран по ПУП-ПУР. Отправеното към съда искане е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, с молба за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват. Жалбоподателят М. Д. М. се представлява от адв. П. В. и адв. А. А., а жалбоподателят С. М. Д. се представлява от адв. П. В., които поддържат жалбата на изложените в нея основания. Представя се списък на разноските.

Ответникът – заместник-кмет на Община Варна, чрез проц. представител гл. юриск. Д. К. оспорва подадената жалба, като сочи, че при издаването й са били спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати съществени нарушения. Изтъква, че определеното с обжалваната заповед трасе е икономически най-осъществимо и изгодно.

Заинтересованите страни – Р. С. С. и О. Т. Я. се представляват от адв. Д. П., който пледира за отхвърляне на жалбата поради законосъобразност на атакуваната заповед, като постановена при правилно приложение на материалния закон. Изтъква, че предложеният със заповедта вариант е икономически по-целесъобразен и осъществим, доколкото няма да бъдат засегнати дълготрайни декоративни дървета, а наличието на бетоновия резервоар също не представлява пречка за правото на преминаване по това трасе. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които се представя списък.

Заинтересованата страна -Община Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорването изхожда от лица с активна процесуална легитимация-адресати на заповедта, с която за тях възникват правни задължения и това обстоятелство обуславя съществуването на техен правен интерес от съдебна проверка за законосъобразност на атакувания административен акт. Оспорената заповед е индивидуален адм. акт и подлежи на обжалване пред съд. На жалбоподателя М. М. не е връчено съобщение по чл. 61 от АПК, поради което към момента на подаване на жалбата потестативното право на оспорване не е преклудирано. Оспорената заповед е съобщена на пълномощника на С. М. Д. на 14.02.2024г. видно от представеното на л.6 от административната преписка известие за доставяне, а жалбата до териториално компетентния административен съд е подадена на 26.02.2024г., което предполага извод за срочно упражнено потестативно право на жалба. В обобщение подадените жалби до съда са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

Безспорен факт е , че няма съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор за прокарване на временен път.

Административното производство е образувано по повод заявление рег. № АУ046192ВН от 17.05.2022г. на Р. С. С., чрез пълномощник, с искане за прокарване на временен път до ПИ *** по КККР на [населено място] /л. 48 от преписката/ . Към заявлението са приложени титули за собственост – НА № 30, том І, рег. №1514, дело 82 от 26.03.2018г. на Нотариус рег. №205 и НА №186, том XVІ, дело №4215/12.05.1993 г. на Варненския нотариус (л.52 и 53 от адм. преписка), скици на поземлен имот №15-829916-28.07.2021г. и №15-267681-08.06.2017г. и нотариално заверено пълномощно /л.49-51 от адм. преписка/.

Със заявление рег. №АУ090655ВН/13.09.2022г. на О. Т. Я. е поискано прокарване на временен път до парцел №239, м-ст „Зеленика“ /л. 45 от адм. преписка/. Към заявлението са представени НА №93, том XIV, дело №3599/28.04.1993г. на Варненския нотариус и скица на поземлен имот №15-643037-13.06.2022г. /л. 46 и 47 от адм. преписка/.

В това адм. производство М. Д. М. и В. Д. М. участват като заин. лица , тъй като са съсобственици на ПИ 240 .

Искането на заявителите е разгледано от назначена от ответника комисия за определяне на трасета за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път по чл.190 и чл.191 от ЗУТ № 415/06.02.2019 г. /л. 34/ , като в резултат на взетите решения със заповед №4027/30.11.2022г. /л. 42-43 от адм. преписка/ кметът на Община Варна , възприемайки становището на помощния орган, е разрешил прокарване на временен път на О. Т. Я.-собственик на ПИ *** по КК на [населено място], [жк] и Р. С. С. – собственик на ПИ *** по КК на [населено място], [жк], през ПИ *** с вписан собственик Й. С. В. покрай източната му граница с ширина 3.90м. в началото, след което при завоя се разширява до 4 м.; засегната част 47 кв.м.; след което пътят продължава през ПИ ***, собственост на един от заявителите О. Т. Я., с ширина 3.50м. покрай северната му граница, за да достигне до ПИ ***; засегнатата част от ПИ 239 е 91 кв.м.

Тази заповед е отменена с влязло в сила решение №830/15.06.2023г. на Варненския адм. съд по адм. дело №2962/2022г. и преписката е върната за ново разглеждане /л.37-40 от адм. преписка/. Видно от мотивите на този съдебен акт съществува по-икономически изгоден вариант на временен път от този по обжалваната заповед .

След връщане на преписката на ответника комисията за определяне на трасе за достъп до имоти е разгледала повторно заявленията на Р. С. С. и О. Т. Я. и с протокол №5/10.08.2023г. /л.30-33 от адм. преписка/ е взела решение по т. 5-13 да се разделят в две отделни производства двете заявления поради преценка , че в мотивите на решението по адм. дело № 2962/2022г. на Адм. съд-Варна и приета СТЕ „ не е икономически изгодно да се обединяват двете заявления“. Има изричен диспозитив в решението по цитирания протокол , че се допуска започване на процедура по прокарване на временен път до имотите на заявителите с конкретизация на неговото трасе, засегната площ и имоти ,през които преминава.

С писмо рег. №АУ046192ВН-016ВН/28.08.2023г. за взетото решение от Комисията са уведомени заинтересованите лица /л.27 от адм. преписка/. В. В. С. в качеството й на пълномощник на Р. С. С. , В. Д. М. са получили писмото, съответно на 08.09.2023г. и 30.08.2023г. видно от известия за доставяне /л. 29 от адм. преписка/. Съобщението до М. М. е върнато като непотърсено /л. 29 гръб от адм. преписка/, поради което e публикувано обявление интернет страницата на Община Варна на 26.09.2023г. /л. 26 от адм. преписка/.

В. М. е подала писмено възражение на 04.09.2023г. срещу предложения вариант на временен път от Комисията , както и е уведомила адм. орган, че С. Д. е едноличен собственик на ПИ с ид. *** по КККР на [населено място] считано от 22.06.2023г., без да представи доказателства в тази връзка /л. 19-24 от адм. преписка/.

Нейното възражение е разгледано от Комисията и видно от протокол №6/12.10.2023г. тя не го е уважила с довод, че определеното с решение 5-13 по протокол 5/2023г. трасе на временен път е с най-късо разстояние, засягат се минимални части от ПИ 240, а за подобренията и насажденията ще бъде определена оценка за обезщетение, която подлежи на отделно обжалване пред Административен съд Варна /л.15-18 от адм. преписка/.

За решението на Комисията заявителят Р. С. С. е уведомен чрез пълномощника си – В. В. С., както и заинтересованите лица в административното производство М. М. и В. М. /л.13-14 от адм. преписка/.

С писмено уведомление рег. №АУ046192ВН-020ВН/08.12.2023г. В. Д. М. е представила нотариално заверено пълномощно от С. М. Д. и е отправила искане всички уведомления до него да се изпращат на пълномощника /л. 10-12 от адм. преписка/.

На 01.02.2024г. заместник-кметът на Община Варна на основание чл. 190, ал. 1, във вр. с ал. 6 от ЗУТ е издал заповед № 0247, с която е одобрил прокарване на временен път до ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], [жк] като съществуващ път по КК на [населено място] ПИ с идентификатор *** се разшири и се засегнат 47 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, покрай източната му граница /л. 4-5 от адм. преписка/.

Със заповед № 4435 от 20.12.2023г. на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на Община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на заместник - кмета на Община Варна – Д. И. , включително да издава мотивирани заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища /л. 8 от адм. преписка/.

От неоспореното от страните и прието от съда като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал заключение на допусната СТЕ се установява, че за територията, в която се намират процесните поземлени имоти има действащ ПУП - ПУР на м. „Зеленика“ ,одобрен с решение №3409-7 от 22,23 и 29 юни 2011 г. на Общинският съвет - [населено място]. Трасето на временния път по обжалваната заповед № 0247/01.02.2024г. на кмета на Община Варна, съвпада изцяло с проектираната улица по този план от осова точка № 341 до осова точка № 342 от цитирания ПУП-ПУР, онагледено в комбинирана скица №1 към заключението . В обхвата на временния път попадат плодни дървета: две сливи, две смокини и една черница, който са в ПИ с идентификатор *** по КККР на Варна. Временният път засяга ъгъл от 20 см. на бетонов резервоар за вода , който е с размери 2м./2м. и височина 2.0 м. Засягат се също две бараки от подръчни отпадъчни материали. Няма дълготрайни декоративни дървета в обхвата на временния път. Съществува и друг вариант на временен път според експерта , онагледено на скица №2 към заключението т.е. по уличната регулация от осова точка 326 до осова точка 428 с широчина от 3,50 м. до 7,28 м. в югозападния си край, по северозападната граница на ПИ с идентификатор ***. Югозападният край на така предложения път попада в дере, отбелязано в кадастралната карта с идентификатор ***. Дължината на предложения вариант на временен път е 55 м. и е с площ 197 м.

В открито съдебно заседание експертът пояснява, че засегнатата част от бетоновия резервоар се намира извън кадастралните граници на имот № 240 и няма пречки пътят да се проектира , без да се разрушава част от резервоара. Експертът посочва, че част от временния път по обжалваната заповед представлява бетонова пътека, записана на Община Варна. В края на този път , при навлизането му в имот 3090, т.е. на границата на имот 3090, има денивелация от 1,50м . Тази денивелация представлява откос и се намира между имоти 240 и 3090- имот 3090 е на около 1,5м. по-нисък терен, отколкото имот 240 и е възможно преодоляването на тази денивелация с насипи. По отношение на втория вариант по т.3 от заключението, вещото лице обяснява , че югозападния край на трасето попада в дере. По цялата дължима на това трасе от североизток до югозапад има денивелация от 6 метра, която не може да се преодолее с насип, понеже този път слиза в средата на дерето. Посочва се също ,че този вариант за временен път е неудачен, защото денивелацията е 6 метра, а трасето е 55м. и се получава наклон от 10%, който е недопустим. Посочените по заключението две дървени бараки се използват за отглеждане на кучета.