Решение № 2391 от 17.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. Пловдив, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330122236 по описа за 2024 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Г. С.

ЕГН ********** против Г. К. С. ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер от 10000 лева, предявена на като частичен иск от сумата от 47000 лева, главница, предоставена по силата на устен договор за заем, сключен между страните в началото на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, както и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне на ищцата сумата от 10000 лева, предявена като частичен иск от сумата от 47000 лева, получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция в съда – 23.12.2024 год., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че в началото на ***, ответникът – б. на ищцата, я помолил да му даде на заем сумата от 50000 лева. Тъй като ищцата не разполагала с такава сума, на *** сключила договор за потребителски кредит *** с“Юробанк България“ АД с размер на кредита от 50000 лева. След удръжки от страна на банката, на същата дата – *** по сметка на ищцата й била преведена сумата от 49390 лева. На 12.10.2023 год. ищцата превела по сметка на ответника сумата от 20000 лева, а на 13.10.2023 год. превела сумата от още 27000 лева. Страните се били уговорили сумата от общо 47000 лева да бъде върната на С. в срок до 13.10.2024 год. Излагат се твърдения, че ответникът отказва да върне заемната сума на ищцата, въпреки отправените 1 устни покани за това.

Предвид гореизложеното се предявяват настоящите претенции.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди се, че сумата предоставена на ответника не е заемната такава, тъй като той имал достатъчно финансови средства и нямал нужда от заемането на такива. Излагат се твърдения, че до средата на 2023 год., ответникът издържал д. си – ищцата А.

С., нейното семейство и с. си Р. С.. През 2023 год. закупил поземлен имот с къща в ***, след което прехвърлил правото на собственост на в. си – А. П., д. на ищцата, а за себе си запазил правото на ползване на имота и построената в него къща. След закупуването на имота, за да бъде приведен същият във вид, който да се харесва на д. му и нейното семейство, ответникът предоставял парични средства на д. си, с. й и с. си, за да организират работата по извършването на ремонтните дейности и тяхното заплащане. Твърди се, че отношенията с ищцата се обтегнали след като ответникът разбрал, че са му искани и е заплащал за ремонтни дейности и консумативи по – високи суми от тези, които действително били необходими. От този момент ответникът, който до тогава предоставял парични средства за издръжка и в заем на А. С.а, семейството й и с. си, престанал да го прави и поискал всички дадени им суми да му бъдат върнати. Поради липсата на финансови средства д. му сключила договор за заем с търговска банка, като с част от предоставените й в заем суми върнала на ответника част от дължимите му пари.

Излагат се твърдения, че с декларация от 18.04.2024 год. А. С. изрично е декларирала, че извършените от нея банкови преводи на парични суми по банковите сметки на ответника са с действително основание връщане на заеми, които получила в брой от ответника, както и че няма никакви финансови претенции по отношение на него.

Оспорва и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 ЗЗД, като твърди, че за предаване на сумата от 47000 лева има правно основание и това е връщането на заемни средства, предоставени на ищцата от ответника. В условията на евентуалност, твърди че е налице изпълнение на нравствен дълг от страна на ищцата към ответника, поради оказвана от него финансова подкрепа през годините.

Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В конкретния случай, ищцата твърди, че между страните, през *** е сключен устен договор за заем, по силата на който на дати 12.10.2023 год. и 13.10.2023 год. е предала на ответника сумата от общо 47000 2 лева.

Договорът за заем по дефиниция е реален договор, поради което следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от ищцата, че фактически е предала на длъжника – ответник, договорената между тях сума, като последният е поел задължение да я върне.

В конкретния случай, не се спори между страните, от представените два броя платежни нареждания /л.15,16/, се установява, а и с Определение № 428 от 12.01.2026 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на дати 12.10.2023 год. и 13.10.2023 год. ищцата е предела – чрез извършване на банково нареждане, по банкова сметка на ответника сумата от общо 47000 лева.

Спорно между страните е дали ответникът е поел задължението да върне предадената му сума и основанието, на което сумата е предадена. От ищцата се твърди, че сумата е преведена в следствие на сключения между страните устен договор за заем, а ответникът твърди, че предадената му сума не е в заем, не е предадена без основание, а представлява връщане на заем, който той, от своя страна, е предоставил на ищцата.

За установяване на твърдяното основание за предаване на сумата – а именно заем, от ищцата са ангажирани гласни доказателствени средства – разпит на свидетеля Р. П. С. – м. на ищцата и бивша с. на ответника. Съдът е допуснал исканото доказателство, въпреки че е поискано за установяване на договор на стойност по-голяма от 5000 лева, тъй като същото попада в изключенията на чл. 164, ал.3 ГПК – ищцата и ответника са роднини по права линия.

В показанията си, дадени в с.з. от 17.02.2026 год. /л.129,130/, св. С.а заявява, че през м. октомври 2023 год. ответникът е помолил д. си А. С. да изтегли в заем сумата от 50000 лева, която да му предостави като заем, за да финансира своя търговска дейност, с уговорката сумата да й бъде върната от С. до една година от предоставянето й.

От своя страна, ответникът също е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на един свидетел – К. К.. В показанията си /л.130/, св. К. заявява, че е запознат с взаимоотношенията на страните, които са влошени, както и че през 2023 год. А. С. и приятеля й с малко име Д. е трябвало да върнат на Г. С. сума от над 100 000 лева. Свидетелят твърди, че ответникът му е споделил, че А. С. е изтеглила банков заем и му е върнала тази сума.

По делото, с отговора на исковата молба, от ответника е представена нотариално заверена декларация /л.67/, неоспорена от ищцата нито в преклузивния срок, нито извън него, видно от която на 18.10.2024 год. ищцата лично е декларирала, че извършените от нея банкови преводи на парични суми по банковите сметки на ответника са с действително правно основание връщане на заеми, които е получила от ответника.

Процесната декларация, нотариално заверена, с достоверна дата, следваща датата на извършване на процесните банкови преводи, неоспорена от ищцата, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за издателя й – ищцата, факт – а именно, че преведените по банковата сметка на ответника 3 суми са извършени с цел погасяване на заемни суми, предоставени й от ответника. Предвид горното, съдът намира, че ищцата не успя да докаже второто кумулативно условие за установяване на исковата си претенция с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, а именно че сумата е предадена на ответника със задължение за връщане. В тази връзка следва да се отбележи, преценяйки показанията по реда на чл. 172 ГПК, че съдът не кредитира показанията на майката на ищцата – Р. С., тъй като същите противоречат на извършеното лично изявление от ищцата в обратна насока, обективирано в процесната декларация, а и съдът намира свидетелката за пристрастна и заинтересован от изхода на спора, тъй като от една страна е роднина по права линия на ищцата, а от друга, на съда е служебно известно, че от ответника срещу ищцата и свидетеля С., е образувано и се води друго неприключило гражданско дело № 3827/2025 по описа на РС Пловдив, по което настоящият съдия също е съдия докладчик. Направеното извънсъдебно признание на ищцата, обективирано в приетата като писмено доказателство по делото нотариално заверена декларация, се подкрепя и от показанията на св. К. – че е запознат, че А. С. е изтеглила паричен заем, за да върне пари на баща си.

От неоспорените от ищцата извлечения от банковата сметка на ответника се установява и че същият е разполагал с парични средства и към датата на извършване на процесните преводи от нейна страна и в по-късен период, което също е индикация, че ответникът не е имал необхоД.ст от парични средства, а и тези извлечения подкрепят показанията на св. К., че ответникът е разполагал с достатъчен финансов ресурс, което опровергава останалите като изолирани показания на св. С. в тази насока. Представената в с.з. ценова оферта, оспорена от ответника, не носи подпис на издател, поради което не се ползва нито с формална, още по-малко с материална доказателствена сила, поради което не би могла да бъде ценена от съда. От друга страна не доказва нито, че С. я е приел, нито че е следвало да плати посочената в нея сума в брой наведнъж, нито че не е разполагал с толкова средства.

Предвид изложеното, доколкото не се доказа, че ищцата е предоставила на ответника сумата от 47000 лева, нито предявената като частичен иск сума от 10000 лева, като заем, със задължение той да я върне, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД остана недоказан от ищцата и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на главния иск, настъпва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По така предявения в условията на евентуалност иск ищцата следва да установи, че е предала процесната сума, от ответника – че е получена на валидно правно основание.

С оглед кредитирания доказателствен материал – направеното извънсъдебно признание от ищцата, че преведените от нея суми по банковата сметка на ответника представляват връщане на предоставени й в заем от ответника суми, съдът намира че ответникът доказа твърденията си, че сумата 4 от 47000 лева, в частност и сумата от 10000 лева като част от тези 47000 лева, му е предадена на правно основание – възникнали заемни правоотношения между страните. Ето защо, и този иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски се дължат на ответника. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 год. /л.83/ ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.

На основание влезлия в сила от 01.01.2026 год. Закон за въвеждане на еврото в Република България, всички претендирани и дължими суми, в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат превалутирани в евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от А. Г. С. ЕГН ********** против Г. К. С.

ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер от 5112.92 евро главница, предявена на като частичен иск от сумата от 24030.72 евро, предоставена по силата на устен договор за заем, сключен между страните в началото на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2024 год., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5191997-9f60-4b0a-8fc5-16a9943b8de4