Определение № 1659 от 02.10.2026, Административен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1659

Смолян, 02.10.2026 г.

Административният съд - Смолян - I състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИГНАТ КОЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Игнат Колчев административно дело № 379/2026 г. на Административен съд - Смолян, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалба вх. № 2888/30.09.2026г. е подадена от П. С. Т., [ЕГН] чрез процесуален представител срещу ЗППАМ № GPAM-1876771 от 23.09.2026г. на РУ-А. при ОДМВР-[област]. След образуване на делото и изискване на преписката по издаване на оспорената заповед, от процесуалния представител на жалбоподателя- адв. С. е постъпила писмена молба вх. № 2926/02.10.2026г. съдържаща особено искане по чл. 166, ал.6 АПК за спиране на допуснатото ex lege предварително изпълнение на оспорената заповед.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна - адресат на заповедта.

С оглед изложеното, съдът намира за процесуално допустимо искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореният акт.

Разгледано по същество искането е основателно, поради следното: Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на искателя, адресат на изпълнението.

Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, искателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдени от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респ. следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната принудителна административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна административна мярка е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които искателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

В административния акт се посочва, че Т. е управлявал лек автомобил марка и модел „Н. Н.“ с рег. № [рег. номер], лична собственост, като автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на ЗГО.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В настоящия случай искателят сочи като нови обстоятелства сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил при ЗК „**“ ЕАД с начален час на застрахователно покритие 13,15ч. на 23.09.2026г. и краен срок 22.09.2027г. като твърди, че след сключването на застраховката общественият интерес е обезпечен, както и че продължаването на предварителното изпълнение причинява на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди - временното отнемане на СУМПС поставя жалбоподателя в невъзможност да изпълнява неотложен професионален ангажимент към посочено в молбата британско търговско дружество.

С предварителното изпълнение на приложената принудителна административна мярка при конкретния вид нарушения се цели да се осигури защита на обществения интерес, изразяващ се в това да се гарантират, правата и законните интереси на другите участници в движението по пътищата, като се обезпечи движението само на регистрирани МПС, за които има сключена и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При налагането на принудителната административна мярка, изразяваща се в отнемане на СУМПС със заповедта на Т. е постигната преследваната от закона цел, тъй като той като собственик на конкретното МПС е предприел всички необходими действия за осигуряване наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за него, удостоверено с приложената към жалбата полица № BG/26/126003307445 от 23.09.2026г. за посочения по-горе срок. С оглед на това продължаването на предварителното изпълнение на заповедта чрез задържането на свидетелството за управление на МПС на Т. ще доведе до ограничаване на правото му да управлява МПС за продължителен период от време - до 6 месеца, което засягане може да се окаже несъразмерно и да му причини значителни и/или трудно поправими вреди.

Тези вреди са от категорията на изброените в чл. 166, ал. 2 от АПК и по интензитет са противопоставими на защитените от чл. 171, т. 1 от ЗДвП обществени интереси и цели. Поради това искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да бъде уважено.

Поради изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Смолянският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1876771 от 23.09.2026г. на РУ-А. в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [област].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на [държава].

СЪДИЯ: