Решение № 2019 от 08.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 485/2024
- Вид
- Решение № 2019
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2019 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330100485 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 2 969, 18 лева – главница; сумата 1 641, 88 лева – договорно възнаграждение за периода 12.01.2018 г. - 12.03.2020 г.; сумата 1261, 12 лева – законна лихва върху главницата за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г.,; сумата 697, 36 лева – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането , които суми, дължими по Договор за потребителски кредит
„****************************“
№
****************/*************г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******/*************г., издадена по частно гр. дело № ******/*******г. по описа на Районен съд - П. - ******** гр. състав, както и да осъди ответницата да му заплати сумата 2 370, 06 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата 1 006, 65 лева - законна лихва върху сумата за 1 пакет от допълнителни услуги за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит „*******************“ № **************/************г., заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в допълнително представена молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. за пълномощника й.
Ответницата К. В. Й. от гр. П. оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.
– включително и за заповедното производство. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си, както и възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/**************г., издадена по частно гр. дело № *****/**********г. по описа на Районен съд - П. - ***********гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 2969, 18 лева, представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит
„***************************“
№
***************/*************г.; сумата 1, 41 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; сумата 1 261,12 лева – законна лихва върху главницата за периода 12.03.2020г. – 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането; сумата 1 641, 88 лева – договорно възнаграждение за периода 12.01.2018 г. до 12.03.2020 г.; сумата 3, 77 лева обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г., както и сумата 697, 36 лева – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху договорното възнаграждение от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането; както и разноските по делото по съразмерност в размер на 131, 50 лева – държавна такса и 32,98 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 50 лв. по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, 2 във вр. с чл.1 и чл.26 НЗПП, съразмерно с уважената част от претенциите, и е било отхвърлено Заявлението за следните вземания: сумата 2 370, 06 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата 6, 81 лева – обезщетение за забава върху възнаграждението за допълнителни услуги за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.; сумата 1 006, 65 лева - законна лихва върху сумата за пакет от допълнителни услуги за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г.; горницата над присъдените 1, 41 лева до претендираните 8, 53 лева – обезщетение за забава върху главницата за период 13.03.2017 г. 12.03.2020 г.; горницата над присъдените 3, 77 лева до претендираните 4, 72 лева – обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода 13.03.2017 г. – 12.03.2020 г.
Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответницата, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1, както и указания по чл. 415, ал.3 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК за възможността да предяви осъдителни искове за отхвърлените претенции , и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта и за осъждане на ответницата да му заплати сумите, по отношение на които Заявлението му е било отхвърлено, в срока по чл.415 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително за потребителски кредит
„*****************“ № **********/********** г. и Споразумение от *************** г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по между страните е бил сключен Договор силата на които ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 3 500 лева със срок на кредита 36 месеца, както и пакет от допълнителни услуги в размер на 3 164, 04 лева – като от ответницата са били извършвани частични плащания до момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение.
Както вече бе посочено, Договорът е бил сключен на *************** г., а Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на ******************г. – тоест, след изтичане на приложимия в конкретния случай 5годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което, и предвид направеното още с отговора на исковата молба възражение от ответницата, съдът намира, че вземанията на ищеца по Заповедта, както и претенциите му, по отношение на които Заявлението е било отхвърлено, се явяват погасени по давност, а оттук – че исковете се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят (още повече, че – както е посочено в Заповедта за изпълнение по отношение на отхвърлените претенции, клаузите от Договора и Споразумението, на които ищецът основава тези си претенции, противоречат на императивни разпоредби на ЗПК и действително се явяват недействителни).
3
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО частното гр. дело в размер общо на 300 лева (100 лева за заповедното производство и 200 лева за производството по настоящето дело) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от ***************** С. Н. Н. и Н. М. Л., против К. В. Й., ЕГН:
**********, от гр. П., ЖК „**********“, бл. ***, вх. **, ет.**, ап.*** , със съдебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № ***, ет.**, офис **, адв. Д. Б., обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 2 969, 18 лева – главница; сумата 1 641, 88 лева – договорно възнаграждение за периода 12.01.2018 г. - 12.03.2020 г.; сумата 1261, 12 лева – законна лихва върху главницата за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г.,; сумата 697, 36 лева – законна лихва върху договорното възнаграждение за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ******************** г. до окончателното плащане на вземането , които суми, дължими по Договор за потребителски кредит
„**********************************" № ************/*********г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ******/**********г., издадена по частно гр. дело № ******/****** г. по описа на Районен съд - П. - ****** гр. състав, И ЗА осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 2 370, 06 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата 1 006, 65 лева - законна лихва върху сумата за пакет от допълнителни услуги за периода 12.03.2020 г. – 28.09.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит
„**********************************“
№
***********/************г., заедно със законната лихва върху главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
4
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Г. Б. , със служебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № ****, ет.**, офис **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО частно гр. дело № **********/***г. по описа на Районен съд – П. – ******** гр. състав В РАЗМЕР ОБЩО НА 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на определеното на пълномощника на ответницата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХХІV гр. състав частно гр. дело № 14206/2023 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5