Решение № 369 от 15.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Карлово, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100718 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС, предявен от Д. Н. М., ЕГН:

********** и Г. В. М., ЕГН: **********, двамата от гр. К., ул. „К.“ №**, представлявани от адв. Е. П., против П. П. К., ЕГН: **********, от гр. К., ул.

„К.“ №**.

Ищците твърдят, че с Договор от 13.01.2022 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №3, том I, рег. № 127 дело № 3/2022 год. на Нотариус Р. К. с рег.№ 588 на НК, Акт №30, том I, дело № 28/2022 год. на СлВп при К. р. с., закупили при условията на СИО следните недвижими имоти:

- ½ (една втора) идеална част от дворно място с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. К., ул. „К.“ №**, което дворно място по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 год. на ИД на АГКК съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****************;

- втори жилищен етаж от построената в това дворно място жилищна сграда с идентификатор

*******************, съставляващ

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА с идентификатор

**********************;

1

- западният гараж в същата сграда, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *******************.

Твърдят, че гореописаното дворно място е разделено на две части – източна и западна. Двете части били с различна денивелация, като западната част била разположена по-високо от нивото на източната. Входът за втория жилищен етаж на жилищната сграда бил откъм западната част на дворното място, а входът за първия жилищен етаж – откъм източната част на същото.

Затова им било обяснено, както от собственичката на имота – Л. П. Н., така и от посредничката при сделката, че те ще ползват западната част на дворното място. При огледа на имота им било показано и помещение, пристроено от западната част на жилищната сграда, за което помещение им било обяснено, че е част от имота, който купуват. Било им обяснено също така, че е невъзможно това помещение да бъде описано в нотариалния акт, макар и да е отразено в КККР на гр. К. като сграда с идентификатор ***************, тъй като било построено „без документи“ и не било „узаконено“. Получили уверения както от Л., така и от посредничката при сделката, че никой няма да има претенции за това помещение, че ще могат спокойно да си го ползват.

Дори посредничката по сделката поела пред тях личен ангажимент да съдейства пред Община К. за „узаконяване“ на въпросното помещение.

Твърдят, че след изповядване на гореописаната сделка, им били предоставени ключове за това помещение и те започнали да го ремонтират успоредно на ремонта на закупения втори жилищен етаж. Направили изолация на покрива, сменили старата дограма с нова, ПВЦ. Шпакловали и боядисали стените. Бил поставен климатик. Помещението имало три врати: една от север откъм ул. „Ц. П.“, една от юг откъм двора, и още една, която посредством коридор с тоалетна към него, свързвал с помещението със западния гараж, който бил на ищците. Сменили и трите стари врати с нови такива.

Помещението нямало собствена източна стена – ползвало за такава западната външна стена на жилищната сграда. Електрическото му захранване било свързано с ел. инсталацията на техния гараж и коридора, който свързал двете помещения. То нямало собствен водопровод, нямало собствено сервизно помещение. Т. е. това помещение било функционално свързано със западния гараж. Затова ищците през цялото време го възприемали като 2 неразделна част от гаража, който закупили, т. е. като тяхно и го ползвали като такова. Още повече, че през цялата 2022 г. посредничката по сделката продължавала да ги уверява, че щяла да направи всичко възможно да узакони това помещение.

Ето защо били неприятно изненадани, когато научили, че за въпросното помещение било издадено удостоверение за търпимост, въз основа на което то било продадено на ответницата по настоящото дело, като самостоятелен обект на собственост. Разговаряли с ответницата, обяснили й всичко случило се до момента с въпросното помещение. Предложили й да помислят заедно как да разрешат възникналия помежду им спор. В отговор на това и използвайки тяхното отсъствие, ответницата влязла в помещението и заключила и трите му врати, като прибрала и ключовете. Малко след това тя ги поканила да изнесат имуществото си от това помещение – лични вещи и мебели.

След проверка в Службата по вписванията при К. р. с., ищците установили следното:

За въпросното помещение било издадено удостоверение за търпимост № 94-00-7016/1 от 15.12.2022 год. на Община К.. Към месец декември 2022 г. те вече били собственици както на ½ идеална част от дворното място, така и на двата самостоятелни обекта в жилищната сграда, построена в същото.

Въпреки това, те не били уведомени за подадено заявление за издаване на удостоверение за търпимост, каквото било изричното изискване на чл.26 от АПК. Не били уведомени и за това, че е издадено такова удостоверение, което само по себе си било още по-грубо нарушаване на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ била ясна и категорична – търпими са тези строежи, които са били допустими освен по действащите подробни устройствени планове, но така също и по правилата и нормите действали или по време на извършването им или по тези на ЗУТ.

Първото и абсолютно необходимо условие за допустимост на един строеж в съсобствен имот било да е налице съгласие на всички собственици. Главният архитект на Община К. очевидно не се бил съобразил с това условие на закона. Наред с това той явно бил подведен от заявителя/заявителите по въпросната преписка, че става въпрос за самостоятелен обект, а не за помещение, което се състои от три стени, поради което не отговаря на 3 законовото изискване за обособеност. От скицата на имота било видно, че въпросното помещение е нанесено в КККР на гр.К., като сграда с идентификатор ***************** със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда. Можело да се предположи, че именно това отразяване в КККР подвело Гл. архитект на О. К. за това, че става въпрос за самостоятелна сграда. Въпросното помещение не се ползвало като селскостопанско и за такива цели. Очевидно било и това, че Гл. архитект на О. К. не бил на ясно с функционалната свързаност на това помещение с принадлежащия на ищците гараж и изобщо – че това не е самостоятелен обект на собственост.

След издаване на гореописаното удостоверение, с т.III на нотариален акт №15, том III, peг. № 4806, дело № 350/2022год. на Нотариус Р. К. с рег. № 588 на НК, Акт №15, том 19, дело № 3565/22 год. на СлВп при КРС, П. Н. Н. и Д. Й. Х. продали на Н. Д. Ч. /близка на посредничката по сделката, по която ищците придобили гореописаните имоти/ процесното помещение. В нотариалния акт това помещение бил описано като СГРАДА с идентификатор *************** със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи: един; предназначение : Селскостопанска сграда.

С Договор от 14.03.2023 год., обективиран в нотариален акт №66, том I, рег. № 1403, дело № 59/2023 год. на Нотариус Р. К. с рег. № 588 на НК, Акт №41, том 3, дело №362/2023 год. на СлВп при КРС ответницата по настоящото дело закупила другата ½ (една втора) идеална част от гореописаното дворно място, източния гараж с идентификатор *************** в триетажната жилищна сграда, жилището, разположено на същия етаж, което било с идентификатор *******************, както и процесното помещение, прилежащо към гаража на ищците, описано, като сграда с идентификатор ******************** – селскостопанска сграда.

Ищците считат, че ответницата по настоящото дело не е придобила правото на собственост върху процесното помещение, макар и същото да е описано в нотариалния акт като сграда и за него да е издадено удостоверение за търпимост. Допуснати били редица административно-процесуални и материално-правни нарушения, при издаване на въпросното удостоверение за търпимост, описани по-горе. Процесното помещение било тяхно, тъй като било функционално свързано с принадлежащия им гараж с идентификатор 4

*******************, нямало самостоятелно функционално предназначение и не представлявало самостоятелен обект по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ.

Заключвайки това помещение, ответницата ги лишила без правно основание от неговото ползване. Всичко това пораждало за ищците правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищците молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на помещение с площ от 22 кв. м. пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор ************* по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 год. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия на ищците гараж с идентификатор *****************, находящ се в същата сграда, и което помещение по КККР на гр. К. е отразено като сграда с идентификатор ******************, със застроена площ от 22 кв. м., брой етажи 1, предназначение: Селскостопанска сграда. Молят да бъде осъдена ответницата да им предаде владението върху помещението. Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата, представлявана от адв. Л. Н., оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Твърди, че първата предпоставка за предявяване на иск по чл. 108 от ЗС била ищецът да е собственик на вещта, която определя и неговата активна легитимация като ищец. В настоящия случая ищците не се легитимирали като собственици на процесната сграда. Активната легитимация възниквала веднага след като ищецът изгуби владението върху собствената си вещ. С исковата молба не се доказвало, че ищците са притежатели на правото на собственост по силата на законно предвидените основания и способи за придобиване. Ищците не доказвали притежанието на права, с които да обосноват правния си интерес да се намесят в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника.

Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №3, том I, peг. № 127, дело 3/2022г. на Нотариус Р. К. с peг. № 588 на НК, с район на действие Р. с. К., ищците са купили от Л. П. Н. следния недвижим имот: ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ************** по КККР на гр. К., с площ от 350 кв. м., находящо се в гр. К., ул. „К.“ №**, ведно с втори жилищен етаж 5 от построената в дворното място жилищна сграда с идентификатор *********************, съставляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************************, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************************ – западния гараж в същата сграда.

Оспорва всички други обстоятелства, изложени в исковата молба.

Ответницата твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №66, том I, peг. № 1403, дело 59/2023г. на Нотариус Р. К. с peг. № 588 на НК с район на действие Р. с. К., от 14.03.2023 г. била собственик на:

- ½ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **************, с адрес на имота: гр. К., ул. „К.“ № **по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР от 06.01.2023г. с площ от 350 кв. м., номер по предходен план 506, квартал 145А, парцел I-506, ведно с целия САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ************* , ет.* по КККР на гр. К., който обект се намира на ет. * в сграда с идентификатор *****************, предназначение Жилищна сграда - еднофамилна, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********************, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 1, с площ от 58 кв. м., ведно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и прилежащите към обекта ½ ид. ч. от избите и ½ ид. ч. от тавана, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ********************, *********************, под обекта - няма , над обекта - *******************;