Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 05.02.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 867/2025
Вид
Решение № 368
Подписан
05.02.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Йонита Цанкова, Даниела Дилова, Цветелина Кънева

Цитирани разпоредби

  • чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 116, ал. 1, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 3, т. 1 - 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4, т. 1 - т. 42 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4, т. 3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 4, т. 1 - т. 42 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 53 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 368

Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА канд № 20257170600867 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 15 от 17.06.2025 г., постановено по НАХД № 63/2025 г., Районен съд - Никопол е потвърдил Наказателно постановление № 38-166 от 19.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на „Финанс Асист“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, [улица], ет. 3, офис 12, представлявано от П. Б., в качеството на задължено лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП, е наложена на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП имуществена санкция от 5000 лв., за нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, като законосъобразно.

Със същото решение е осъдено „Финанс Асист“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, [улица], ет. 3, офис 12, да заплати на Държавна агенция „Национална сигурност“ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Недоволно от така постановеното решение е останало „Финанс Асист“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, [улица], ет. 3, офис 12, представлявано от П. Б., което чрез адв. Р. С., е подало касационна жалба, в която твърди наличието на отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излага се, че районният съд в постановеното от него решение не е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, касаещи допуснати от страна на съставителя на АУАН нарушения на процедурата, като според касатора е „недопустимо съдържанието на последния абзац на стр. 5 /предпоследната/ от АУАН да е предварително изписан“. Отделно се сочи, че процесният договор за заем е сключен с пълномощник, а упълномощаването е гражданскоправна едностранна сделка, поради което се твърди, че деянието е осъществено от лице, с което касаторът е в гражданскоправно отношение, поради което намира, че ако се приеме, че е допуснато административно нарушение, то същото е допуснато от физическото лице-пълномощник, а не от дружеството-касатор. Допълнително се отрича съставомерност на административното нарушение, като се сочи, че договорът за заем е бил сключен пред нотариус, поради което отпада задължението на касатора за идентифицирането на физическото лице-заемополучател по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП, като допълнително се сочи, че същата разпоредба „няма императивен характер“. Отделно, излагат се аргументи за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез юрк. Т. П., е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение на РС, поради което моли решението да бъде оставено в сила, като се претендират и разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Никопол е потвърдил Наказателно постановление № 38-166 от 19.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на „Финанс Асист“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, [улица], ет. 3, офис 12, представлявано от П. Б., в качеството на задължено лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП, е наложена на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП имуществена санкция от 5000 лв., за нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.

Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.

С касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, както и за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Допълнително според касационната инстанция липсва допуснато процесуално нарушение във връзка с твърдението на касатора, че е „недопустимо съдържанието на последния абзац на стр. 5 /предпоследната/ от АУАН да е предварително изписан“. Видно от АУАН № ФР-10-8658/17.11.2023 г., същият е общо 6 страници, като е видно, че АУАН е набран частично на компютър, като част от съдържанието е писано и ръкописно. Според касационната инстанция няма забрана за изписване на АУАН предварително на компютър, още повече когато става въпрос за подробен АУАН, както е в случая, който е от общо 6 страници. Подобна забрана не се съдържа в нито една разпоредба на ЗАНН, като липсва подобна забрана както в разпоредбата на чл. 40, така и в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, които подробно регламентират начина на съставянето и съдържанието /реквизитите/ на АУАН.

Ето защо възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение при съставянето на АУАН във връзка с твърдението на касатора, че е „недопустимо съдържанието на последния абзац на стр. 5 /предпоследната/ от АУАН да е предварително изписан“ е неоснователно. Допълнително, конкретно стр. 5 на АУАН, който според касатора е т.нар. „предварително изписан“, всъщност представлява основно разписка за получаването на АУАН, която в повечето случаи в практиката дори е изписана на бланка, като на ръка е изписана, както и в случая, само датата на получаването на АУАН.

Касационната инстанция не споделя и довода на касатора, че не дружеството-касатор, а физическото лице-пълномощник следва да бъде санкционирано, в случай на извършено административно нарушение.

ЗМИП възлага задълженията по мерките за комплекса проверка на конкретно и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 4 от ЗМИП лица, като касаторът е безспорно лице по чл. 4, т. 3 от ЗМИП.

Съгласно чл. 4, т. 1 - т. 42 от ЗМИП - Мерките по чл. 3, т. 1 – 6 са задължителни за всички конкретно посочени в разпоредбата на чл. 4, т. 1 - т. 42 от ЗМИП лица. Отделно, нарушението е нарушение на нормативно вменено задължение, поради което санкцията по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП се налага на самото задължено лице, без значение дали физическите действия са извършени от служител, управител, подизпълнител или пълномощник. Правно ирелевантно е дали физическото действие е извършено от служител по трудов или по граждански договор, поради което е ирелевантно и дали упълномощаването е гражданскоправна сделка, каквато безспорно е налице и няма спор, че е налице надлежно упълномощаване.

Касационната инстанция не споделя и доводите на касатора за липса на административно нарушение, както и че разпоредбата на чл. 53 от ЗМИП „няма императивен характер“.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗМИП - Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него. Видно е, че е необходимо изпълнението на две последователни действия, които не просто следва да са налице кумулативно, но второто действие – снемане на копие от официалния документ за самоличност следва да стане след представяне на същия. Съюзът „и“ в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП по категоричен начин говори за последователност и задължителност на двете действия. Следователно, ако само представяне на официален документ за самоличност би било достатъчно, то законодателят щеше да използва съюза „или“. Отделно, наличието на елемента „представяне“, както и „снемане на копие“ изисква извършването на активни действия от страна на задълженото лице, които са функция на неговото задължение за документиране и съхранение.

Ето защо разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП е императивна, като за изпълнение на вменената със същата разпоредба задължения е необходимо изпълнението на двете кумулативно и последователни действия - представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

Неизпълнението дори само на втората част от разпоредбата, т.е. неизпълнението на изискването за „снемане на копие“ от официален документ за самоличност представлява нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП, каквото в случая е безспорно доказано, видно от всички писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, а и няма спор между страните, че липсва и не е направено/“снето“ копие на официалния документ за самоличност на лицето А. Н. Н. преди установяване на делови взаимоотношения чрез сключване на договор за заем, поради което правилно е прието от РС, че е извършено административно нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП.

Касационният състав намира за обоснован изводът на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП е безспорно доказано.

Отделно, изцяло правилна е дадената квалификация на тези факти от страна на наказващият орган, като нарушение на чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 15, ал. 1 от ЗМИП, което подлежи на санкциониране именно на основание визираната в НП норма на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Допълнително, във връзка с наведените в касационната жалба доводи по въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН, касационната инстанция намира следното:

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на съдилищата, до изменението на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато в практиката се ползваше чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.

Според касационната инстанция правилни са мотивите на РС за липса на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, защото целият ЗМИП защитава високорискови обществени отношения. Като дори и формалните нарушения на идентификационните изисквания на ЗМИП не са маловажни, т.к. превенцията е в строгото спазване на разписаните в ЗМИП процедури. Правилни са и мотивите на РС, че конкретното административно нарушение с нищо не се отличава от типичните нарушения от същия вид, като липсва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.