Решение № 287 от 22.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Бургас, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д.а Гражданско дело № 20222100100877 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ******, подадена чрез адв. Ралица Мутафова, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.4 против ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано от Мария Масларова- Гъркова, Павел Димитров, София Антонова и Валентин Илиев, с която се моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 160 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат от ПТП, настъпило на 27.05.2021г., вследствие на което е причинена смъртта на баща й Х.Я.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2021г.- датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в настоящото производство.

Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Ищцата твърди, че на 27.05.2021г., около 20,16 ч., по АМ“ Тракия“ в посока гр.Бургас е настъпило ПТП, с лек автомобил „Хюндай Н1“, рег.№А 8894 НР, управлявано от Д.Н.С., при което на пътника в автомобила Х.Я.С. са причинени телесни увреждания, вследствие на които, въпреки проведеното лечение, е починал на 03.06.2021г. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради не контролиране непрекъснато на МПС-то, което се ударило вляво в мантинела, при което от удара автомобилът отскочил и се преобърнал вдясно извън пътното платно. За ПТП-то е бил съставен Констативен протокол №769р-8788/27.05.2021г. и е образувано досъдебно производство №247/2021г. по описа на Второ РУ на МВР- Бургас.

Ищцата е дъщеря на починалото лице Х.Я.С., за което е представено по делото удостоверение за наследници.

Ищцата твърди, че изключително тежко приема загубата на баща си. Били сплотено и 1 задружно семейство, силно привързани един към друг. Х.С. отгледал и възпитал ищцата в атмосфера на любов, доверие и подкрепа. Той бил най-важният човек в живота й и найголяма опора. Ищцата го загубила едва на 23 години. Загубата на баща си преживява и до настоящия момент изключително болезнено. Страда от силно безпокойство и тази загуба се отразила изключително отрицателно на психиката й, дълбоко травмирана е, емоционално нестабилна, не може да преодолее смъртта на баща си. Починалият бил добър и грижовен баща. Ищцата имала дълбока емоционална и духовна връзка с него; бил до нея във всеки един важен момент; споделяла му всичко и търсела съвети от него; оказвал й подкрепа във всичко; обичала да прекарва време с него и да му споделя ежедневните си проблеми; той бил авторитетът и стожерът на семейството, всеотдаен и отзивчив; стараел се нищо да не й липсва. След инцидента, у ищцата настъпили сериозни промени в емоционалното й състояние, наред с оплакванията за силно главоболие, нарушение на съня и безапетитие.

Сънувала баща си всяка вечер след произшествието, още се стряскала на сън, лесно се разстройвала, напрегната е и силно тревожна. Затворила се в себе си, отказвала да общува и излиза с други хора извън близките си. Станала мрачна и обезпокоена. Ритъмът й на живот сега бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.

Сочи, че към момента на събитието, виновният водач, управлявал лекия автомобил „Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД с полица №/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.

На 02.09.2021г. ищцата отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП-то водач, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Твърди, че към настоящия момент, въпреки изтеклия законоустановен срок, застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Ответната страна- ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва твърдението, че между ищцата и баща й са съществували отношения на привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва твърдението за претърпени болки и страдания от страна на ищцата.

Оспорва твърдението за причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Х.Я.С..

Оспорва размера на претенцията като прекомерен и некореспондиращ с твърденията и доказателствата.

Оспорва твърдението за вина на водача на автомобила за настъпване на летален изход за Х.С..

Алтернативно, в случай, че се установи виновно поведение от страна на водача на автомобила, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалият, който като пътник в автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е пътувал без обезопасителен колан.

Оспорва и претенцията за лихви, като не отрича, че ищцата е подала молба на 02.09.2021г. пред „ЗК Лев Инс“ АД, по която е образувана преписка по щета №0000-100001-21-7457, но не е представила изисканите й документи, поради което на основание чл.497, ал.1, т.2 КЗ счита, че не дължи лихви. Представено е по делото и писмото-отговор до нея от 27.09.2021г.

За безспорно е прието по делото, че към момента на събитието, виновният водач, управлявал лекия автомобил „Хюндай Н1“, рег. № А 8894 НР, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД 2 с полица №/22/120002442844, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г.

Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на дължимото обезщетение да се извърши задълбочено изследване на общите и специфични правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.

При предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД тя цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването на наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат за него. Приносът на увредения, представляващ обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Следва да се прецени доколко действията на пострадалият са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Следва да бъде направено разграничение между допринасянето за възникване на самото пътно транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Налице е първото условие за уважаване на иска, а именно- безспорно съществувалото застрахователно правоотношение към датата на събитието.

По делото е допусната и приета, неоспорена от страните, съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която е установило механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Безспорно се установи, че на 27.05.2021г., около 20,16ч. на км 356+250 на автомагистрала „Тракия“ в участъка гр.Карнобат- гр.Бургас, в посока гр.Бургас е настъпило ПТП-то, при което е пострадал тежко бащата на ищцата Х.С.. Лекият автомобил „Хюндай Н1“ с рег.№А8894НР се е управлявал от водача Д.Н.С.. Той изпреварил друг лек автомобил, движейки се в лявата лента със скорост около 122 км/ч. Пред и зад автомобила нямало други коли, но водачът Съсков по субективни причини изгубил контрол над автомобила и ударил левия бордюр на пътното платно с предна лява гума, в разстояние на 30 м се протрил с предна лява част на автомобила по мантинелата в разделителния остров, спукала се предна лява гума, джантата се деформирала от асфалтовата настилка, водачът отклонил рязко надясно, преминавайки от лявата лента в дясната, в лентата за принудително спиране, през десния банкет, през канавката. Заорал в затревения скат и се преобърнал по наклона през лявата си страна по таван, скъсал част от телената ограда с циментови колове.

В процеса на преобръщане, от автомобила изпадали петима пътници, между които и бащата на ищцата. В колата останали само шофьорът- притиснат между волана, седалката и деформираната предна лява врата и още един пътник- В.К., който бил с поставен предпазен колан. Починали шофьорът и трима от пътниците, между които и Х.С.. Вещото лице е констатирало, че водачът на автомобила самостоятелно напуснал пътното платно, без участието на други пътни превозни средства, няма обективна причина, която да е допринесла за настъпване на ПТП-то, а инцидентът се е случил вероятно поради задрямване 3 на водача или отклонение на вниманието, поради умора.

Според вещото лице, причината за произшествието е загуба на контрол над автомобила от страна на водача му Д.С., който допуснал удар с предна лява гума в лекия бордюр на пътното платно и последващо напускане на пътното платно през десния банкет и преобръщане по таван по наклона на затревения в скат. В допълнение към обстановката, вещото лице е установило, че времето е било ясно, сухо, в светлата част на денонощието.

Видимостта е била добра, пътният участък- прав, асфалтът- сух. Пътят е бил регулиран с пътни знаци и пътна маркировка. Магистралата е с две платна, разделени в разделителни ивици с двойна мантинела. В посоката на движение на автомобила е имало две ленти и лента за принудително спиране, вдясно от която- банкет, следван от канавка и затревен скат с дълбочина около 1,6 м. Имало и телена ограда с циментови колове. В автомобила освен водачът, са били и още шестима мъже, които се връщали от работа на пътен строителен обект. Автомобилът бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, но само седящият на средния ред на средна седалка В.К., бил с предпазен колан. Пострадалият е седял на третия ред на задната седалка без поставен предпазен колан. Според вещото лице, ако водачът на автомобила е контролирал непрекъснато МПС-то, произшествието е нямало да настъпи. Вещото лице е констатирало още, че скоростта е била една и съща преди удара и към момента на удара- 122 км/ч.