Решение № 1105 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100509398 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу решение № 12867 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 42173/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 626,55 лева, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски, заедно със законна лихва върху главницата от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, за вреди на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.05.2023 г. в гр. Враца.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които несъмнено се установявали всички елементи от фактическия състав на спорното право. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по случая погрешно, като не е съобразил приложения и неоспорен двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от участниците в инцидента, с който застрахованият при ответника водач на МПС е признал вината си. Намира, че 1 свидетелските показания не си противоречат и в съвкупност със заключението на САТЕ, което не посочвало различни варианти за механизъм на ПТП, доказват противоправното поведение на другия водач на автомобил. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответникът са застрахователи по застраховка „Каско“, респ. „Гражданска отговорност“ на сочените водачи на МПС и че на 20.05.2023 г. между застрахованите при тях автомобили е настъпило ПТП в гр. Враца. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че по делото не се установява пълно и главно процесното ПТП да е настъпило в резултат от виновно и противоправно поведение на застрахования от ответника водач на МПС. В тази връзка по делото са събрани противоречиви показания на свидетелите, от които е видно, че инцидентът е настъпил на 20.05.2023 г. в гр. Враца, на бул.

„Васил Кълчов“ с посока на излизане към гр. Мездра, като пътят е бил двулентов и двата 2 автомобила са се намирали в една и съща крайна дясна лента. Свидетелката Ц.И.Ц., водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, разказва, че се е движила в дясната лента, а другият автомобил марка „БМВ“ е бил пред нея, като тя е смятала, че той се движи, а всъщност автомобилът е бил спрял и е тръгнал назад. Свидетелката изяснява, че е видяла в последния момент предприетата маневра на заден ход, тъй като за същата не е имало никаква сигнализация, като се е отклонила вляво, за да избегне съприкосновение, но въпреки това двете МПС са се ударили.

В противоречие с описаните показания, свидетелят С.Г.В., водач на другия автомобил, участник в ПТП – л.а. „БМВ“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, разказва, че се е движил по пътя на прав участък, когато видински автомобил „Мерцедес“ го настигнал и в движение го ударил отзад. Свидетелят В. потвърждава, че двата автомобила са се движели в крайна дясна лента в една посока, но е категоричен, че не е извършвал маневра и се е движил направо, а инцидентът е настъпил поради неспазване на достатъчна дистанция от другия автомобил, който се е движил зад него и го е ударил в задната броня.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че действително по делото е приет неоспорен, подписан от двамата водачи двустранен констативен протокол за ПТП, но от него също не се доказва противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС в описания смисъл. В протокола не е отразена скица на пътната обстановка при настъпване на ПТП (т. 13), а от отбелязаните в т. 12 обстоятелства се очертава различна причина за настъпване на ПТП от посочената от двамата свидетели – движение на двата автомобила в една лента и в една посока и настъпване на произшествието при смяна на лентите от страна на л.а. „БМВ“. Макар протоколът да е подписан от двамата водачи без възражения, изложеното в него противоречи напълно на показанията на двамата свидетели, като всеки от тях посочва различна причина за инцидента, която не съвпада с отразеното в документа – свидетелката Ц. твърди предприета маневра на заден ход без сигнализация, а свидетелят В. – неспазена дистанция и удар отзад при движение в една и съща лента, като никой от тях не излага обстоятелства, свързани със смяна на лентите от л.а. „БМВ“. В този смисъл, макар и да съдържа признание на вината от страна на водача на л.а. „БМВ“, двустранният констативен протокол не доказва пълно и главно противоправното му поведение, тъй като не се потвърждава от останалите доказателства по делото, включително от показанията на призования от ищеца свидетел.

Приложеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л. 19 от делото на СРС) също не установява еднозначно обстановката по настъпване на процесното ПТП, като в него собственикът на застрахования при ищеца автомобил е описал предприемане на маневра (неуточнена) от л.а. „БМВ“ без светлинен сигнал, при която последният е засякъл л.а. „Мерцедес“ и е настъпил удар, т.е. този частен свидетелстващ документ също противоречи на събраните гласни доказателства и допълнително потвърждава наличието на множество противоречия в събрания доказателствен материал относно действителната причина за настъпване на застрахователното събитие.

3

В допълнение и във връзка с възраженията на въззивника следва да се отбележи, че приетото и неоспорено заключение на САТЕ също не установява еднозначно механизма на ПТП и противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

Експертните изводи констатират противоречието между показанията на свидетелката Ц. и подписания от нея двустранен констативен протокол, като според вещото лице щетите на л.а. „Мерцедес“ биха могли да настъпят и са в причинна връзка както с описаната от свидетелката Ц. маневра на заден ход, така и с описания от свидетеля В. механизъм при удар отзад (видно от разясненията на вещото лице в открито съдебно заседание пред СРС от 01.04.2025 г.). Вещото лице е категорично, че и при двата описани механизма на събитието уврежданията на автомобилите биха били идентични, поради което от техническа гледна точка не може да се определи еднозначно как е настъпил инцидентът. Същевременно, в противовес с показанията на свидетелката Ц., експертът посочва, че при движение на заден ход автоматично се включва бяла светлина на задните фарове, която индикира предстоящата маневра назад, поради което, при липса на данни за техническа неизправност на автомобила, не може да се каже, че маневрата е предприета при липса на светлинна сигнализация, като в този смисъл показанията на свидетелката Ц. се явяват недостоверни.

С оглед на изложеното, при разпределената доказателствена тежест на ищеца да установи пълно и главно наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, настоящият въззивен състав намира, че предвид обсъдените противоречия в гласните и писмени доказателства този елемент от фактическия състав на спорното право остава недоказан.

Ищецът не е провел пълно и главно доказване на описания в исковата молба механизъм на ПТП, като по делото не се установява еднозначно и категорично противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, нито такова, което да е допринесло за настъпване на щетите. Ето защо в полза на застрахователя по имуществена застраховка на МПС „Мерцедес“ не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 105 евро, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12867 от 01.07.2025 г., постановено по гр. дело № 42173/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 105 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5