Решение № 614 от 09.12.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Бургас, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501444 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Етажна собственост на комплекс “РИЧ 2”, с.Равда, ул.“Сирена“ № 10 с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.Равда, общ.Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет Яница Михайлова Липа, чрез адв.Димитър Батаков от АК-Бургас и адв.Бесри Карагьозов от АК-Стара Загора, против Решение № 260133 от 10.06.2021 г. по гр.д.906/2020 г. по описа на P C - Несебър, с което е отхвърлен искът на Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, находяща се в с.Равда, ул.“Сирена“ № 10, против Л. С. Т., Е. А. Т. и Я. А. Т., за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ЕС против ответниците, в общ размер от 1515.22 евро, представляващи незаплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8/03.01.2020 г. по ч.гр.д.1286/2019 г. по описа на РС-Несебър, и с което решение въззивната ЕС е осъдена да заплати на въззиваемите Л. С. Т., Е. А. Т. и Я. А. Т., сумата от по 350 лв за всеки от ответниците, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че искът са сумите за 2016 г. следва да бъде отхвърлен, тъй като ответниците са станали собственици на имота си в края на 2016 г., а от тях се претендират суми за цялата 2016 г. Сочи се, че ответниците са станали собственици на имота по наследство, а съгласно чл.60, ал.1 от ЗН наследниците отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, от което следва, че независимо от факта, че ответниците са се сдобили с нот.акт на 11.10.2016 г., те наследяват не само имота, но и свързаните с него задължения и фактически отношения, вкл.неплатените такси поддръжка и фонд „Ремонт“. Сочи се, че ответниците не са възразили 1 на това основание, че не дължат такси. Оспорват се като неправилни и изводите на първоинстанционният съд, че ответниците не дължат търсените суми поради неизвършване на дейности през процесния период по поддръжка и ремонт на общите части. Твърди се, че по делото са представени доказателства - отчети за процесния период, както на Председателите на управителните съвети, така и на контролния съвет, от които е видно вида и размера на извършваните ремонти и вида и размера на поддръжката на общите части, които отчети са били представени на ОС на ЕС и приети от него със съответните решения и с необходимото мнозинство на етажните собственици, които решения на ОС не са били оспорени от ответниците. Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава изцяло.

Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемите Л. С. Т., Е. А. Т. и Я. А. Т. чрез процесуалния им представител адв.М.Милев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че е правилен и съобразен с практиката на ВКС, изводът на първоинстанционния съд, че независимо, че таксите са били дължими авансово, предвид на това, че периода, за който се претендират, вече е отминал, следва да се докаже наличието на реално извършена дейност, която да е била заплатена, каквито доказателства по делото не са събрани. Сочи се, че са неоснователни твърденията на въззивника, че бил доказал по делото осъществявана дейност по поддръжка на етажната собственост, тъй като с представените от въззивника писмени доказателства не се доказва реално осъществяване на дейност по поддръжка и дали реално са били изразходвани или за какво са били изразходвани претендираните суми. Твърди се, че решенията на ОС на ЕС не се ползват с материална доказателствена сила относно изразходването на средствата, събирани от собствениците в етажната собственост. В тази връзка въпроса дали са били приемани отчети на управителния органа на етажната собственост или не са били приемани не променя тежестта на доказване. Излагат се подробни съображения, че въззивникът-ищец не е доказал нито реално осъществяване на дейност по поддръжка, нито начина на изразходване на средства (дали и на кого е плащано) за процесния период. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба на ЕС на комплекс „Рич 2“ с.Равда, ул.“Сирена“ № 10 за приемане за установено, че ответниците Л. С. Т., Е. А. Т. и Я. А. Т., дължат на ищцовата ЕС сумата от общо 1515.22 евро, представляваща незаплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8/03.01.2020 г. по ч.гр.д.1286/2019 г. по описа на РС-Несебър.

Твърди се, че ответниците са съсобственици на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в ЕС, представляващ самостоятелен обект в сграда с площ от 86.56 кв.м.

Твърди се с решение на Общото събрание на ЕС, проведено на 15.06.2016 г. е било прието за 2016 г. и 2017 г. да се заплаща такса поддръжка в размер на 6 евро на кв.м. за самостоятелните обекти в сградата, и 6 евро на кв.м. за фонд „Ремонт“, платими за 2016 г.до 30.07.2016 г., за 2017 г.- до 31.12.2016 г. Сочи се, че за 2016 г. ответниците дължали сумата от 1038.72 евро- такса поддръжка и фонд „Ремонт“, от която, след като платили 700 евро, останали неплатени 338.72 евро. За 2017 г. ответниците дължали сумата от 1038.72 евро, от която заплатили 350.26 евро, и останал остатък от 688.46 евро.

Твърди се, че с решение на ОС на ЕС от 16.07.2018 г. било прието всички 2 собственици да заплащат такса поддръжка в размер на 200 евро и фонд „Ремонт“ съобразно идеалните им части в общите части на сградата, но не по- малко от 1 % от МРС месечно за всички самостоятелни обекти, като това решение се отнасяло за 2018 г. и 2019 г. Срокът за заплащане на сумите бил за 2018 г.- до 31.12.2017 г., а за 2019 г.- до 31.12.2018 г. Сочи се, че за 2018 г. ответниците дължали сумата от 272 евро, от които платили 55,96 евро, и останала дължима сумата от 216.04 евро, а за 2019 г. дължали 272 евро, които дължат изцяло. Сочи се, че за общо дължимата от ответниците сума от 1515,22 евро, по искане на ЕС в нейна полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1286/2019 г. на НРС.

Ответниците са оспорили предявения иск с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. На първо място са оспорили активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като посочената като председател на на УС на ЕС Яница Михалова Липа не била собственик на имот в ЕС, поради което не можела да представлява ЕС. По същество искът се оспорва като неоснователен поради това, че през процесния период не е била извършвана дейност по поддръжка и ремонт. На второ място се твърди, че събраните средства не се разходвали по предназначение, не се давал отчет и не се представя необходимата документация, с които да се оправдаят разходите. Сочи се, че претенции за дължимите такси се предявяват избирателно – само против част от етажните собственици. Твърди се също, че ответниците били лишени от правото си да ползват общите части, което било установено с решение по гр.д.159/2018 г. по описа на РС- Несебър по отношение на ответницата Л.Тереньева. Сочи се, че сумите не се дължат и поради това, че за 2016 и 2017 г. не били събирани по 12 евро, а по 8 евро, и то от всички собственици. Алтернативно се твърди, че ответниците били заплатили всички задължения, като за ответника Ян Тереньев се твърди, че не дължи претендираните суми поради наличието на хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

С обжалваното решение НРС е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не е доказал извършване на дейности през процесния период по поддръжка и ремонт на общите части.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че по силата на нот.акт № *** г. на нотариус Ст.Ангелов, ответниците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище/апартамент с площ от 86.56 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, находящ се в жилищен комплекс „Рич 2“, находящ се в с.Равда, Бургаска област.

От представените доказателства се установява, че на 15.06.2016 г. е проведено Общо събрание на етажната собственост (ОСЕС), на което са взети решения, съгласно които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и поддържане, в размер на 6 евро на кв.м. и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 6 евро на кв.м., за 2016 и 2017 г.

На проведено на 16.07.2018 г. ОСЕС са взети решения, съгласно които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и поддържане в размер на 200 евро и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на 1% от минималната за страната работна заплата, за 2018 и 2019 г.

На проведено на 01.07.2019 г. ОСЕС по т.1 от дневния ред е взето решение за приемане отчета на УС за периода 13.06.2018 г. - 01.07.2019 г.

На 08.09.2020 г. е проведено ОСЕС, на което по т.1 е взето решение за приемане отчета на УС за периода 01.07.2019 г. - 01.07.2020 г.

3

Решенията на изброените Общи събрания на ЕС са влезли в сила.

Съобразно така взетите решения и притежавания от тях недвижим имот, ответниците са дължали такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за 2016 г. – общо 1038.72 евро; за 2017 г. – общо 1038.72 евро; за 2018 г. – общо 272 евро и за 2019 г. – общо 272 евро.

След извършени частични плащания, признати от ищеца, съобразно взетите решения на ОСЕС, ответниците дължат такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, както следва: за 2016 г. – 338.72 евро; за 2017 г. – 688.46 евро; за 2018 г. – 216,04 евро и за 2019 г. –272 евро.

Съгласно разпоредбите на чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр.§1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.51 ЗУЕС начин. Съгласно чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр.чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер е определен от Общото събрание по определения в чл.50 същия закон начин. Следователно от компетентността на Общото събрание е да определи размера на ежемесечната вноска, дължима за такса управление и поддръжка и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на ОСЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС.

В настоящия случай по делото не се спори, че решенията на ОСЕС, посочени погоре са влезли в сила, поради което подлежат на изпълнение от етажните собственици.

Първото възражение на ответниците - че претендираните разходи за управление и поддържане на общите части не са били реално направени, е своевременно направено - с отговора на исковата молба, но съдът го намира за неоснователно. Както вече бе посочено по-горе, на проведените на 01.07.2019 г. и на 08.09.2020 г. ОСЕС, съгласно правомощията, регламентирани от нормата на чл.11, ал.1, т.6 ЗЕУС, етажните собственици са взели решения за приемане на отчета на УС за периода 13.06.2018 г. - 01.07.2019 г. и за периода 01.07.2019 г. - 01.07.2020 г., което означава, че са приели, че за този период са били извършени дейностите по управление и поддържане, на общите части. Тези решения не са били атакувани от етажните собственици (няма твърдения и доказателства в тази насока), поради което са влезли в сила. След като етажните собственици са приели, че за процесния период са били извършени дейностите по управление и поддържане на общите части, етажните собственици дължат заплащането на сумите за таксите за управление и поддръжка, както и вноската за фонд „Ремонт и обновяване“.