Решение № 157 от 11.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Кюстендил, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500041 по описа за 2023 година

Адвокат Ю. С. от АК- Кюстендил, в качеството й на пълномощник на С. И. К., с ЕГН **********, с адрес: ****** обжалва изцяло Решение № 484/30.07.2019 г. на Районен съд- Дупница, постановено по гр.д.№ 192/2019 г. по описа на този съд, с което съдът е отхвърлил предявения от С. И. К. срещу И. Д. А., с ЕГН ***, иск за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на К. върху 1/2 ид.ч. от УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел IX в кв.9 по регулационния план на ****, одобрен със Заповед №2415/02.06.1964 г., с урегулирана площ от 406 кв.м., при съседи: от една страна улица с осеви точки 28-43; УПИ пл.№ 67, за който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Б.Б.; УПИ пл.№ 66, за който е отреден парцел VII, собственост на В.Г. и УПИ пл. № 62, за който е отреден парцел III, собственост на И.М., както и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. и за осъждане на ответника да предаде на К. владението върху описания имот. Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника *** АД, с ЕИК ***.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от представените от К. документи– Нотариален акт № 23, том VIII, дело № 2509/1997 г., скица и удостоверение за данъчна оценка, се установява, че чрез дарение въззивницата е придобила собствеността върху 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот, че нито ответникът, нито третото лице в хода на производството са навели доводи, че ищцата е загубила по давност собствеността върху имота, за да може съдът да приеме, че на това основание имотът е бил придобит от трето за делото лице нейния баща И.Б. със съставения в негова полза констативен нотариален акт от 2005 г., което според жалбоподателката представлява произнасяне свръхпетитум. Изтъква още, че според ТР № 4/17.12.2012 г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът не може по свой почин да въвежда обстоятелства и да прави възражения от името на страните по делото, нито служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл.79 от ЗС. Въззивницата счита, че от показанията на свидетеля С.И. е било установено, че 1 същата е ползвала спорния имот и е съхранявала багаж в него. Твърди също така, че е декларирала имота веднага след придобиването му и от 1998 г. и редовно е заплащала дължимите данъци. От тези факти прави извод за неправилност на констатацията на съда за наличие на давностно владение върху процесния имот от страна на И.Б., тъй като същият не я е лишавал от правото да ползва имота си. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че влязлото в сила решение по гр.д. № 1300/2018 г. по описа на ДнРС е ирелевантно за спора, тъй като към датата на образуване на настоящия спор, Б. вече не е бил собственик на процесния имот, тъй като в действителност негов собственик е била ищцата. Искането е отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, като съдът уважи предявения иск. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – И. Д. А. чрез пълномощника си адв. В.Т. от АК-София е депозирал отговор на същата, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач *** АД е подало отговор на въззивната жалба, в който заявява, че счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за потвърждаването му.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. И. К. срещу И. Д. А. иск за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост на К. върху 1/2 ид.ч. от УПИ пл. № 67, за който е отреден парцел IX в кв.9 по регулационния план на ****, одобрен със Заповед №2415/02.06.1964 г., с урегулирана площ от 406 кв.м., както и на втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м. и за осъждане на ответника да предаде на К. владението върху описания имот.

В първоинстанционното производство в писмения отговор ответникът И. А. е направил възражение за задържане, доколкото като добросъвестен владелец е извършил подобрения в процесния имот, с които се е увеличила стойността му.

С обжалваното решение районен съд е отхвърлил предявеният иск.

С въззивно решение № 260184 от 31.08.2021 г., постановено по в.гр.д. № 523/2019 г. на КнОС е отменено решението на Дупнишкия районен съд и е уважен предявеният иск, както е признато на И. А. правото да задържи имота до заплащането от С. К. на направените от него в качеството му на добросъвестен владелец подобрения на стойност 2 790.13 лв.

С Решение № 50122/18.01.2023 г., постановено по гр.д. № 109/2022 г. по описа на ВКС е отменено решението на Кюстендилския окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том II, дело № 727/1977 г. е, че К.Б.С. и И.Г.С. са дарили на сина си И.К.Б. парцел IX- 67 в кв. 9 по плана на с. Д. от 440 кв.м., ведно с намиращите се в парцела стопанска постройка и навес, като са си запазили пожизнено правото на ползване на половината от мястото и на една стая и мазе от постройката в парцела, която ще се построи от надарения.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том VIII, дело № 2

2509/1997 г. И.К.Б. е дарил на дъщеря си С. И. К. 1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо парцел IX- 67 в кв.9 по плана на с.Д. от 440 кв.м., ведно с втория жилищен етаж от масивната жилищна сграда, построена в парцела.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот (констативен) № 23, том III, дело №408/2005 г. И.К.Б. е признат за собственик на основание дарение и извършено строителство върху УПИ пл.№ 67, за който е отреден парцел IX, в кв.9 по регулационния план на ****, одобрен със Заповед № 2415/02.06.1964 г., с урегулирана площ от 406 кв.м., при съседи: УПИ пл.№ 66, за който е отреден парцел VII, собственост на В.Г., УПИ пл.№ 62, за който е отреден парцел III, собственост на И.М., улица с осови точки 12- 28; УПИ пл.№ 67, за който е отреден парцел VI, собственост на наследниците на Б.Б., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с обща застроена площ от 60 кв.м., състояща се от: на първия етаж – дневна с трапезария, кухня с бокс, перално помещение и санитарен възел и на втория– родителска спалня, две детски спални и баня с тоалетна.

С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 88, том I, дело №65/25.04.2013 И.К.Б. със съгласието на съпругата му А.Н.Б. е учредил в полза на кредитора *** АД договорна ипотека върху гореописания имот, като обезпечение на вземанията на банката по договор за потребителски кредит.

Въз връзка с издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 106/2016 г. по описа на ДнРС в полза на *** АД и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е било образувано изп.д. №86/2016 г. по описа на ЧСИ В.А.. В това производство ипотекираният с Нотариален акт № 88, том I, дело №65/25.04.2013 г. имот е изнесен на публична продан С Постановление от 23.06.2017 г., влязло в сила на 16.10.2017 г. на И. Д. А. е бил възложен в собственост процесния поземления имот, ведно с двуетажната масивна жилищна сграда. Видно от Протокол за принудително отнемане на недвижим имот въвод във владение от 06.06.2018 г. купувачът при публичната продан И. А. е въведен във владение в процесния имот.

С Определение от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1959/2017 г. по описа на ДнРС и е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от С. К. срещу взискателя и длъжниците по изпълнителното дело иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо същите, че длъжниците не са собственици на имота, спрямо който е насочено принудителното изпълнение, поради липса на правен интерес с оглед приключилото принудително изпълнение.

С решение №580 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 1300/2018 г. по описа на ДнРС по иска на С. И. К. срещу И.К.Б. е признато за установено, че С. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ IX - 67, в кв.9 по плана на с.Д., ведно с втория етаж от жилищната сграда в него, като Нотариален акт с №23, дело №408/2005г. е отменен за 1/2 ид.ч. от парцела и за втория жилищен етаж от сградата.

Във връзка с направеното възражение за задържане и установяване на извършените в имота подобрения са разпитани свидетелите К.К., С.И. и М.П..

В заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнено от вещото лице инж. К.С. са посочени извършени в имота видове работи. Според вещото лице в резултат на извършените СМР, стойността на имота се е увеличила общо със сумата 4 645.64 лева, без ДДС.

При предходното разглеждане на делото в ОС- Кюстендил във връзка с възражението на ответника за признаване на право на задържане на имота, са приети две заключения за остойностяване на извършени подобрения– основно и допълнително. В основното заключение вещото лице Н.Г. е посочило, че общата стойност на извършените подобрения възлиза на 8 428.51 лева, без ДДС. В допълнителното заключение вещото лице е дало оценка на подобренията, при съобразяване състоянието на имота, според данните в изпълнителното производство.

Приело е, че при така зададената задача общата стойност на подобренията възлиза на 3

6 904.43 лева, без ДДС, а с ДДС – 8 162.21 лева.

При новото разглеждане на делото от окръжен съд е изслушана съдебнотехническата експертиза, изпълнена от вещото лице арх. А. А.. В заключението си вещото лице е посочило, че сградата е проектирана като еднофамилна, което е отразено в издаденото за нея Разрешение за строеж № 227/1977 г. Описва помещенията, които се намират на двата етажа- така както са по архитектурния проект и действително установени при извършения от вещото лице оглед, като за втория етаж според плана са предвидени три спални и баня, всички с достъп до малък коридор, а при огледа е установено, че този етаж се състои от три спални, баня, предверие.

Констатирало е, че двата етажа на сградата конструктивно са идентични, независимо, че помещенията са наименовани по различен начин. От съществуващите на втория етаж на сградата помещения би могло да се обособи самостоятелно жилище при спазване на действащите към момента на сключване на договора за прехвърляне на втория етаж нормативни документи. Към онзи момент е била действаща Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно чл. 93, ал.3 от същата „всяко жилище трябва да има най- малко по едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня- тоалетна и най- малко едно складово помещение във или извън жилището. При извършените справки вещото лице не е установило данни да е бил одобрен проект за обособяване на втория етаж като самостоятелен обект на собственост.

С оглед установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.