Протокол № 1808 от 17.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1808 гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20255220102403 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът П. Н. К., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. К.-М. от АК - Пловдив, редовно упълномощена с пълномощно по делото.

Ответницата Д. Б. Р., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. П., редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно по делото.

АДВ. К.-М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. К.-М.: Поддържам подадената искова молба. Нямам възражения по доклада.

АДВ. П.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Нямам възражения по доклада. Във връзка с указаната ни доказателствена тежест представям писмени доказателства: епикриза за операция на очите на детето и кръщелно свидетелство. Представям ги и в препис за насрещната страна. Посочили сме тези обстоятелства в отговора, но не бяхме снабдени към момента на подаване на отговора.

АДВ. К.-М.: Това е епикриза, която вече е представена по предходното дело, така че тя вече е взета в предвид. По отношение свидетелството за светото кръщение, благодарим че ответната страна сама ни показва за отчуждителното си поведение.

1

Предвид липсата на възражения от страните съдът счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

Днес представените писмени доказателства съдът счита, че следва да бъдат приети по делото, като същите ще бъдат ценени с крайния съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото епикриза от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и свидетелство за Свето кръщение.

АДВ. К.-М.: Ние също имаме писмени доказателства, с оглед подкрепа на твърдението, че се възпрепятства и създават пречки необясними към моя доверител. Направихме си труда да извадим снимки, тъй като нашият свидетел е майката на моят доверител, представяме снимки на детската стая в новия апартамент на ищеца. Това е във връзка с новите обстоятелства, които твърдим.

АДВ. П.: По отношение на ел. кореспонденция не възразявам да бъде приета. Ще обсъдим това в хода по същество. По отношение на снимката считам, че като доказателствено средство е недопустимо, още повече, че в социалния доклад са описани условията в дома на ищеца. Ние не оспорваме това твърдение, дори в ОИМ твърдим, че липсата на условия не е фактор между страните, а плавната адаптация на детето

АДВ. К.-М.: След като ответната страна не възрази срещу приемането на Вайбър комуникацията, ние ще помолим да допуснете ответницата по реда на чл. 176 от ГПК да даде обяснения, тъй като в отговора се сочи, че детето посещава уроци по конна езда. След като ние се поинтересувахме, установихме, че в с. Паталеница няма конна езда, а евентуално кончета, които могат да се яздят, но от деца над 7 години. Нашето дете е на 4 години и това ми дава основание да се съмняваме в изявлението на ответницата, че детето е записано на активности, които се явяват пречка бащата да посещава детето. Да посочи какви са тези активности кога ги посещава и къде.

АДВ. П.: Имам възражения, доколкото така формулиран въпроса няма да даде информация различна от тази, която сме дали в отговора. Оспорваме, че няма конна база в с. Паталеница. Такава категорично има.

Съдът счита, че като допустими и относими следва да бъдат приети по делото днес представеното от пълномощника на ищеца писмено доказателство, както и веществено доказателство – снимка, като не е необходимо на ответницата да бъдат поставяни въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, доколкото същата ще бъде изслушана от съда по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, а освен това по отношение на извънкласните занимания, които детето посещава детето, са ангажирани писмени доказателства и е допуснат 2 свидетел, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА разпечатка по делото комуникация по Вайбър, както и веществено доказателство – снимка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поставяне на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към ответницата.

Съдът приканва страните към спогодба.

АДВ. П.: Не сме обсъждали такава.

АДВ. К.-М.: От наша страна имаме такива нагласи. Обсъждахме с моя доверител отвън това. Той е съгласен и склонен и да приеме факта, че независимо, че те са мюсюлмани и празнуват всички празници, независимо, че детето е християнче след като вече е кръстено, ако майката разреши, всички мюсюлмански празници детето да е при бащата, а всички християнски празници да е при майката.

АДВ. П.: Да разбираме, че единственото изменение е християнските празници да бъдат празнувани с майката, а мюсюлманските - с бащата?

АДВ. К.-М.: Да, точно това предлагаме.

АДВ. П.: Моля за малко време да обсъдя с доверителката ми.

АДВ. К.-М.: Искаме и да бъде определено време за видео-разговори между детето и бащата по Вайбър. Това е необходимо за запазване на емоционалната връзка между тях, още повече, че живеят в различни населени места, а той работи в чужбина към момента.

ОТВЕТНЦАТА Д. Б. Р. /лично/: Не съм съгласна детето да комуникира по Вайбър, тъй като има проблеми с очите, затова представихме и епикризата.

Аз не му разрешавам изобщо да гледа екрана на телефона.

Спогодба не се постигна между страните.

АДВ. К.-М.: В такъв случай представям разпечатка от комуникация между страните по Вайбър, от която е видно, че по времето, когато детето е било при баща си, е била осъществявана видео-връзка с майката по нейна инициатива.

АДВ. П.: Не възразявам да се приеме. Вижда се, че това изходящо обаждане е от бащата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА кореспонденция между страните по Вайбър от 01.07.2025 г.

Докладват се постъпилите по делото социален доклад от ДСП – Пазарджик, социален доклад от ДСП – Пловдив, както и допълнение към него, с изх. № ПР/Д-РВ/342- 001/24.09.2025 г.

АДВ. К.-М.: Запознати сме. Да се приеме.

3

АДВ. П.: Да се приеме. Запознати сме.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА постъпилите по делото социален доклад на ДСП – Пазарджик, социален доклад на ДСП – Пловдив, както и допълнение към него, с изх. № ПР/Д-РВ/342- 001/24.09.2025 г.

На основание чл. 59, ал. 6 от СК пристъпва към изслушване на родителите:

ИЩЕЦЪТ /лично/: Имам нов апартамент, който е обзаведен изцяло спрямо нуждите на детето. Относно социализацията, той винаги е бил сред деца. Излизали сме на детски център, на детски площадки. Аз живея сам. Към момента няма промени в работата ми и в работното ми време. Те са съобразени изцяло с режима на лични контакти, за да не възпрепятстват срещите ми с детето. В момента работя в чужбина и успявам да се справя с определените от съда дати за виждане с детето. Успявам да съм тук и извън тези дати. Така съм направил, че когато има нужда и искам да съм с детето, да съм тук. В дните, които искам в повече да съм с детето, ще съм в България.

Ние се опитвахме да водим комуникация, да не влизаме в съда. Успяваме винаги да променим графика, когато всичко е в нейните интереси, визирам Великден, в който трябваше детето да е при мен. Тогава направих компромис, защото сестра й трябваше да идва. Видях, че в отговора е изкривила нещата и е казала, че не съм бил склонен, тъй като не празнувам Великден, детето да прекара при тях, което е абсолютна лъжа. Ние имаме доказателства в колко часа е върнато. Върнах го в 10 часа, защото сестра й е трябваше да идва на гости. Независимо, че си бях взел отпуск и бях в България специално заради детето. Тъй като не всеки месец има четири седмици – първа и трета е при мен, втора и четвърта е при нея. Оказа се, че тази година има месеци с по пет седмици и реално аз пак съм ощетен от гледна точка на това, когато първа и трета седмица е при мен, след това е пета седмица и се явяват 20 дни, без да го виждам. Опитах се да говоря с нея да вметнем някой друг ден, тъй като 20 дни са ми много да не виждам детето. Тя каза, че съдът е определил нещо и то трябва да се спазва. Отказва да ми даде детето извън определените дни с аргумент, че съдът така е определил и тя не може да се противопостави.

Опитвал съм се да видя детето извън регламентираните от съда дни. Един път отидох в детската градина да видя как е детето, тогава тя дойде, поиска ми документ, който по закон ми дава право да съм там. Майка й след 5 минути дойде, изтръгна ми детето от ръцете и учителите дори бяха възмутени. Каза ми да не идвам повече, да не злепоставям детето, да не му руша името, че нямам право да съм там, защото нямам документ, а аз реално отидох и се представих с документ - занесох акта за раждане на детето. Единственият начин за връзка с детето е чрез съда. Тя обеща в съда, че по никакъв начин няма да възпрепятства връзката ми с детето и че няма да има проблем, но не е така.

4

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Главната пречка за разширяване на режима на лични отношения е адаптацията на детето. Детето е още мъничко и като родителя, който предимно отглежда детето, смятам, че адаптацията на детето е много важна. Бащата не е запознат с ежедневието на детето и с рутината, в която живее детето, и няма как да види тази огромна разлика, която е в поведението на детето, когато то се върне от уикендите, прекарани с бащата.