Определение № 914 от 18.12.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Шумен, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20243600500578 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. №8920/6.12.10.2024 г. /п.к. от 4.12.2024 г./ от "Йеттел България" ЕАД - гр. София, действащо чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц. при САК, срещу разпореждане №2362/18.11.2024 г. по ч.гр.д. №1444/2024 г. по писа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Л. И. А. за сумата от 130.43лв. неустойка , начислена еднократно за предсрочно прекратяване на договора Договор за мобилни услуги № 625638050 от 23.12.2021г., с който се предоставя мобилен номер ***, както и в частта за разноските направени в заповедното производство за държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно на вземанията предмет на жалбата.

Претендира разноски сторени в настоящото въззивно частно производство, в размер на платената държавна такса.

Жалбоподателят счита, че разпореждането било необосновано, неоснователно и неправилно, постановено в противоречие с действителната фактическа обстановка и с нормите на материалния и процесуални закон по изложените в частната жалба подробни аргументи .

С оглед всичко изложено моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, с която е отхвърлена претенцията им за неустойка, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка, общо за сумата 130.43лв. както и да бъдат присъдени разноските за заповедното производство съразмерно на уважените вземания, предмет на жалбата, както и сторените в настоящото производство разноски.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1444/2024 г. на НПРС е образувано по заявление от "Йеттел България" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л. И. А., от гр.

Нови пазар за плащане на: 851,05 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 14.11.2024 г.до изплащане на вземането от които:

1/ по Договор за лизинг от 28.05.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi 9Т 64GB Dual Orange, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 76.76 лв.. от които: предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05/09/2022-28/04/2023г. в общ размер на 76.76 лв. с вкл. ДДС.

2/ по договор за мобилни услуги № 625638050 от 23.12.2021г., с който се предоставя мобилен номер *** са начислени и се претендират парични задължения в размер на 130.43лв. неустойка, начислена еднократно за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

3/ По Договор за лизинг от 23.12.2021г., с който е предоставено ползването на лаптоп ACER Extensa 15.6 ЕХ215-52, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 643.86 лв., предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05/10/202223/11/2023 г. в общ размер на 643.86 лв. с вкл. ДДС.

Претендира се и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че искането се основава на неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД): В т. 9 е посочено, че вземането се основава на неизпълнение на задължения по следните договори: Неизпълнение по Договор за мобилни услуги № 620871449 и Приложение към него от 2б.11.2018г., Допълнително споразумение № 053115625 от 28.05.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 053115607 от 28.05.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 28.05.2021г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 624700835 от 28.05.2021г., Договор за мобилни услуги № 625638050 и Договор за лизинг от 23.12.2021г.

С атакуваното разпореждане №2362/18.11.2024 г. по ч.гр.д. №1444/2024 г Районен съд – Нови пазар е отхвърлил частично заявлението за сума в общ размер от 130.43 лв., неустойка начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, включваща сумата от 42,06 лв., представляваща тримесечни стандартни абонаментни такси без вкл. ДДС (по 14,02 лв. всяка), сумата от 28,31 лв., представляваща добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и сумата от 60,06 2 лв., представляваща разлика между стандартната цена на лаптоп ACER Extensa 15.6 ЕХ21552 без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 23.12.2021 г. и дължима преференциална цена по договор за лизинг от 23.12.2021 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги, както и в частта за разноските за дължима държавна такса в размер за разликата над 21,17 лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 406,44 лв. до 480,00 лв.

На основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК е указана на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания.

В останалата част заявлението е уважено и издадена заповед №766/18.1.2024 г. по ч.гр.д.№ 1444/2024 г. на НПРС.

За да отхвърли заявлението относно претендираните неустойки, първоинстанционният съд е приел, че в случая условието за претендирането им е предсрочното прекратяване на договорите, което в случая не е налице, като е изложил мотиви в подкрепа на горния извод.

Освен това е посочил, че клаузите за така договорените неустойки поради предсрочно прекратяване на договора са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 19 от ЗЗП, поради това, че задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Същите са в нарушение на добрите нрави и на морала.

Настоящата инстанция счита постановения от първоинстанционния съд отказ за издаване на заповед за изпълнение за правилен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. В чл.143, ал.2 от ЗЗП, са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Видно от заявлението и представените договори, заявителят претендира три 3 кумулативно начислени неустойки - размерът на три стандартни месечни абонаментни такси за предоставената мобилна услуга, към която се прибавя и част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстващ на оставащия срок на договора, и съразмерна част от разликата между стандартната цена на предоставено устройството и действителната към момента на сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора.

Съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, предвиждането в потребителски договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, преценено при сключване на договора. Следователно претендираната неустойка, представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси и стойността на отстъпки от месечен абонаментен план е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил, ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира процесната неустойка . Независимо от размера, до който се претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договора изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесният договор. Клаузата, с която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 и ал.

2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

4

По отношение, на отхвърлената част от претендираната неустойка, представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на мобилно устройство следва да се отбележи следното: Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга страна се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща, което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП. Със задължителните за съдилищата указания в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е разяснено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В разглеждания случай, уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите. Освен това, определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не само, че не обезпечава вреди, а "увеличава", без съгласието на насрещната страна, цената на предоставеното устройство. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на договора. Следователно се налага извод, че с процесния допълнителен компонент на клаузата за неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора, потребителят се задължава да заплати необосновано висока неустойка. Ето защо, съдът приема, че визираната неустойка е договорена в противоречие на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта. Същата противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП, 5 поради което и, доколкото заявителят не доказва, че е индивидуално уговорена, клаузата е нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици.