Определение № 546 от 07.10.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. София, 07.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20228003902242 по описа за 2022 година

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК, образувано по молба на „Терем Ивайло”ЕООД, гр.Велико Търново вх. № 8312 от 21.09.2022г., с която се иска спиране изпълнението на невлязлото в сила решение № 121 от 16.08.2022г. по т.д.№ 378/2021г. на АС Велико Търново, въз основа на което е издаден изпълнителен лист за осъждане на това дружество да заплати на „Ситиленд” ЕООД, гр.Велико Търново сумата 132 988.72лв., ведно със законна лихва на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, както и сумата 35 780.96лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата. Направено е и искане за спиране и на изпълнителното производство по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира следното:

Както се посочи, въз основа на решението на Апелативен съд Велико Търново срещу молителя е издаден изпълнителен лист за сумата 132 988.72лв., ведно със законна лихва на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, както и сумата 35 780.96лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата.

Установява се, че въз основа на изпълнителния лист ищецът и взискател „Ситиленд” ЕООД е образувал изпълнително дело № 43/2022г. на ЧСИ с район на действие ОС Велико Търново.

С подадена в срок касационна жалба молителят е обжалвал 1 въззивното решение, имащо за резултат уважаването на иска в посочените размери. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и преводно нареждане за платена държавна такса от 30лв. за касационната жалба.

Молителят обаче не е представил доказателства за внесено и постъпило по сметката на ВКС обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК, дължимо в размера по чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Указания в този смисъл са му дадени с разпореждане на председателя на Първо т.о. на ВКС от 21.09.2022г. - да представи платежен документ за представено обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК в размер на 168 769.73 лв. (сбор от присъдените суми - чл.282,ал.2,т.1 ГПК).

Във връзка с така съобщеното указание молителят е депозирал молба вх.№ 508021 от 05.10.2022г., с която заявява, че по искане на ищеца, в първоинстанционното производство по спора (т.д.№ 101/2019г. на ОС Велико Търново) е допуснато обезпечение на иска като е наложен запор по сметките на „Терем Ивайло”ЕООД и е образувано изп.дело № 835/2019г. и понастоящем запорът е наличен по банковата сметка (не е освободен).

Посочва се, че поради това молителят не е в състояние да внесе указаната сума от 168 769.73 лв. по сметката на ВКС. Поддържа се искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение и за спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 43/2022г., тъй като същото е „незаконосъобразно и неоснователно”. Молителят поддържа, „че претендираната по изпълнителното дело сума е запорирана два пъти”.

От изложеното е видно, че към настоящия момент не е представено обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК в размер на 168 769.73 лв, което да е налично по сметката на ВКС. Този извод обуславя неоснователност на искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като не са осъществени предпоставките по чл. 282,ал.2,т.1 ГПК.

Искането на молителя за спиране на изпълнението без внасяне на обезпечение предвид наложения по реда на чл.389 и сл. ГПК запор върху банковите му сметки до размер на сума, съвпадаща с размера на присъдените в исковия процес вземания, е неоснователно. Разпоредбата на чл.282,ал.2 ГПК, която предвижда внасяне на обезпечение като предпоставка за спиране на изпълнението на обжалваното решение, е безусловна и не подлежи на разширително или корективно тълкуване, а производството по чл.282, ал.2 ГПК има самостоятелен характер и е независимо от обезпечителното 2 производство по чл.389 и сл. ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, нормата на чл.389 ГПК е неприложима в производството по чл.282,ал.2 ГПК, поради което наложената обезпечителна мярка „запор върху сметки” на молителя не може да бъде зачетена като надлежно обезпечение по смисъла на чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Съгласно разясненията в ТР №6 от 23.10.2015г. на ОСГТК на ВКС, надлежното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК, което следва да представи жалбоподателят, се определя от размера на предявените и уважените за конкретна сума искове по главните и акцесорни искове, предмет на предявения иск, за които се иска спиране на изпълнението на решението, постановено по него.

Искането за допускане спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение без внасяне на надлежно обезпечение е неоснователно, а искането за постановяване спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело е изначално недопустимо да бъде заявено за разглеждане в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на „Терем Ивайло”ЕООД, гр.Велико Търново за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение № 121 от 16.08.2022г. по т.д.№ 378/2021г. на АС Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3