Определение № 1393 от 17.09.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. Варна, 17.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20223100900061 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 1136/23.07.22г съдът е разгледал предварителните въпроси и е отложил подготовката на делото до изясняване на становищата на страните по възражението за липса на положителна процесуална предпоставка.

С молба вх.№ 18179/29.07.2022 пълномощникът на ищеца изрично е заявил, че не съществува възможност за обосноваване на ипотечни права върху сграда, която е съществувала в груб вид като достатъчно обособен обект на право на собственост към момента на договаряне на обезпечението.

Сочи, че обезпеченото с ипотеката вземане е било индивидуализирано като целеви кредит за довършителните работи след грубия строеж и фактът на напредналия етап от строителството е бил известен както на кредитора, така и на кредитополучателя – длъжник по обезпеченото вземане, но въпреки това липсва уговорка за учредяване на ипотечно право и върху налична вече или поне очаквана бъдеща постройка в този имот. Позовава се на особените правила за специалност на ипотечното право(в смисъла наложен в трайна практика на съдилищата), изискващи конкретно посочване на строежа в имота за да се противопостави при вписването на обезпечението на третите лица.

Тъй като сградата не е била посочена в учредителния нотариален акт нито като довършен в груб вид обект, нито като бъдещо приращение, счита че не е придобил обезпечение върху нея и няма друг ред за удовлетворяване от този, вече разпореден от длъжника му актив.

Ответниците Й. Л., „Единство 022“АД и „НЮ ГОЛДЪН ГЕЙТ" ЕООД заявяват идентични като съдържание становища, чрез пълномощника си адв.

Д. (с вх.№ 18695/05.08.2022, вх.№ 18696/05.08.2022 и вх.№ 18697/05.08.2022), като принципно признават, че сградата в имота не е била довършена през 2008г., като дори към 2017г не е въведена в експлоатация. Според тях найранен момента на довършване поне до груб строеж на постройката през 2012г. е индикиран в оценката по повод на учредителния апорт на вече застроения имот.

Наред с тези, принципно съвпадащи твърдения относно факта на 1 застрояване на ипотекирания терен, съдът е предприел и служебно събиране на доказателства относно удостоверяването на съществуваща сграда, като самостоятелен обект на собственост по данни в публично оповестените партиди в Имотен регистър. От справката за първоначалния собственик (л.

180-183) е видно, че Л. е закупил на 19.03.2004г ид.част от недвижим имот в ********, описан като пл.№ ****** с площ 801 км.ч. и върху този имот в деня на придобИ.е е вписана и законна ипотека от кредитора, финансиращ придобИ.ето, в последствие през 2005 същия собственик е придобил и остатъчна идеална част от същия имот и преди заличаване на законната ипотека е договорил ново обезпечение със същия кредитор. Новата ипотека с акт от 22.12.2005 е вписана вече върху дворно място, ПИ ****** ведно с изграждащата се в него двуетажна сграда. До 22.04.2008г, когато е вписана сега действащата втора договорна ипотека друго отразяване на права на собственика не е налично, а непосредствено след нея, на 20.05.2008г е заличена ипотеката върху терена и сградата. Подновена на 19.04.2018г е само ипотека, свързана с имотната партида(160301), открита при придобИ.е на терена, без обозначение на сграда. Върху поземления имот по същата партида е вписана и възбрана от 07.11.2017г по изп. дело 609/2017г., но постановлението за възлагане на продадения от съдебен изпълнител ипотекиран имот е нанесено в партидата на „ЕДИНСТВО 022“АД, която обаче е била открита с № 309060 за придобит с апорт поземлен имот с характеристики съвпадащи с обекта по ипотеката. Видно от служебно изисканата справка за този собственик, първоначално регистрираната прехвърлителна сделка от 24.02.2017г е вписана за придобИ.е на два обекта с различни идентификатори и партида № 309061 е разкрита отделно за сграда с идентификатор ***. Този кадастрален идентификатор съответства на сграда с довършена конструкция, построена в ипотекирания терен, като най- ранния момент на удостоверяване на възникването й е прехвърлянето с процесния учредителен апорт от учредителя Й.Л. на „ЕДИНСТВО 022“АД. Съпоставката между данните по партидата на учредителката (л. 24) и дружеството приобретел показват, че преди апортирането няма други сделки с имота, който е преминал в собственост на Л. по силата на неотразено в регистър за прехвърляния наследствено правоприемство, и съответно няма съхранена връзка на имотните партиди на наследодателя и наследницата(такива липсват и в скицата за имота на л.

106).

Съдът съобразява и посочените от насрещните страни данни в приложените при размяна на книжата доказателства и по-специално: декларацията-съгласие по чл. 73 ал.1 ТЗ(л.19), в която е посочено че към 01.12.2016г нова сграда с идентификатор *** вече е придобита чрез реализирано строителство и е нанесена в кадастър, одобрен на 14.10.2008г.; доклад за оценка на апортиран имот, в който се сочи, че акт обр.

15 за строежа(т.е. цялостното довършване и предаването му от строителя) е съставен на 23.01.2012г(л.26) и удостоверение от Община Варна за констатирано довършване на строителство без въвеждане в експлоатация към 13.02.2017г(л.103).

При тези данни съдът намира, че възраженията на ответниците срещу интереса на ищеца не са основателни.

2

Явно е, че каквото и да е основанието за нанасянето на постройката в кадастралната карта, обективния факт на изпълнен строеж поне като носеща конструкция до етап на т. нар. карабина(съответен на акт обр. 14) не е бил констатиран преди утвърждаването на картата, а това е станало няколко месеца след учредяване на ипотеката. Затова, при липса на други вписвания по личните партиди както на наследодателя, така и на наследницата, не може да се приеме, че учреденото с втората ипотека право на банката обхваща и новата партида за новонанесения и индивидуализиран като самостоятелен обект на собственост довършен в груб вид строеж. В тази насока решаващ за правата на кредитора е изводът, който следва от конкретно заявената воля на страните, участвали в учредяване на ипотеката. Действително, общата воля на договарящите(л. 11-12) е изразена по начин, който индивидуализира като обект на обезпечението само застроявания терен, без да са посочени изрично и правата по приращение на собственика върху изграждащата се бъдеща постройка, така както е било процедирано по първата, вече заличена ипотека.

Дори и към този момент сградата да е била вече довършена в груб вид, макар и негодна още за експлоатация поради липсващи довършителни работи(изпълнявани явно поне до 2012г.), правата върху вече обособения нов обект е следвало да бъдат удостоверени с техническа документация и посочени в нотариалната сделка, за да се обхванат от обезпечението по несъмнено индивидуализиран начин (в този смисъл е и цитираната от ищеца трайно установена съдебна практика). При липса както на описание на бъдеща вещ, така и на налична вече довършена в груб вид постройка, ипотекарният кредитор не разполага с надлежна легитимация спрямо третите лица и за сградата, за да липсва конкретен интерес от защита в настоящия процес.

Искът по чл. 135 ЗЗД би бил недопустим поради липса на правен интерес единствено в хипотеза, когато търсеният с него правен ефект е вече постигнат или настъпил поради друга причина и целената правна промяна съвпада с действителното правно положение, с оглед това, че промяната не би могла да настъпи повторно, в който смисъл е поддържаната практика на ВКС – решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. № 915/12 г. на четвърто г. о.; решение № 131/16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/13 г. на трето г. о.; решение № 312/28.10.14 г. по гр. дело № 2800/14 г. на четвърто г. о. Явно е, че настоящият случай не е такъв.

Доводите на ответниците, изграждащи другите им възражения съдът вече е намерил за неоснователни.

Отново посоченият в становищата им факт на придобИ.е на ипотекирания терен от купувач на проведена публична продан няма никакво касателство към спора относно разпорежданията със сградата, тъй като след уточнението на претенциите на ищеца, теренът изрично е изключен от предмета на спора. Видно от служебно събраните данни за обема на описаните, оценени и продадени права без тези върху постройката, съответни и на ограничено действие на възбраната, наложена само върху терена(с идентификатор ***), по имотната партида(№160301), водена на името на ипотекарен длъжник И. Л., съответна на имотната партида(№№ 309060), водена на името на приравнен на ипотекарен длъжник „ЕДИНСТВО 022" АД. Посоченият от ответниците нов приобретател е легитимиран само с права на „гола собственост”върху обременен с чужда сграда 3 терен(хипотезата, разгледана в т.2 от ТРОСГТК 2/2017 на ВКС като допустимо отделяне на собственост на останали извън принуда постройки) и именно основанията за придобИ.е на остатъчните права върху сградата, съхранени от третия ответник по делото, цели да отрече ищеца с комбинацията от обективно съединените искове за относителна и абсолютна нищожност на двете посочени като предмет на съединен искове сделки.

Изключването на вече възложения на купувача терен от делото в достатъчна степен легитимира ищеца с интерес да съединени Павлови искове само срещу последователните прехвърляния на сградата, чието следващо прехвърляне на лице извън посочените ответници не е установено.

Активната легитимация на кредитора не зависи и от конкретно наличие на довършена сграда към момента на възникване на задълженията на кредитополучателя при сключването на договора за кредит, тъй като правото на кредитора за търси удовлетворение законът гарантира през целия период на неизправност на длъжника(чл. 133 ЗЗД) и съответно може да се обоснове и с твърдения относно новопридобито имущество на задълженото лице, което е напуснало патримониума му в резултат на увреждащи действия и сделки.

В заключение съдът преценява производството за допустимо и пристъпва към подготовката за разглеждането му в открито заседание.

По доказателствените искания:

В исковата молба ищецът е направил доказателствени искания, допълнени след отговорите. Значителна част от представените писмени доказателства касаят неоспорени факти, но за поясняването на иначе безспорните твърдения, съдът счита за необходимо да приеме писмените доказателства. Необходимо за решаването на делото е и доказателството, приложено към допълнителна искова молба, доколкото се сочи за факти с косвено значение(индиции), необходими за изследване на субективно отношение на страните към определени обективни обстоятелства.

Ищецът е поискал и справки от учреждения за обстоятелства, отразени във водени от тях регистри(родствени връзки, деклариране на придобита собственост), които са спорни и съответно се налага овластяването му със съдебно удостоверение.

Ответниците също са посочили писмени доказателства за безспорни факти, които следва да бъдат приети в подкрепа на тезата им.

Ищецът е поискал назначаване на оценителска експертиза, която съдът преценява като необходима за установяване на оспорена стойност на предприятие и движими вещи. Възраженията на ответниците по този начин на доказване не могат да бъдат приети, доколкото въпросът за обективното пазарно търсене на каквито и да са продаваеми обекти изисква специални знания, а доколкото основанието на съединения иск изисква съпоставка на такива стойности, доказването с експертиза е наложително. Доколкото се касае за съвкупност от разнородни активи и пасиви задачата на експертите следва да се конкретизира от съда с посочване на подходяща обосновка за приложените от вещите лица методи за оценка и с осигуряване на нужната им информация като предмет на изследване.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на 4 списъци на разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.