Решение № 1061 от 15.07.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1061

Видин, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НЕЛИ ДОНЧЕВА

При секретар КАТЕРИНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ ДОНЧЕВА административно дело № 20267070700192 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Е. Н. с [ЕГН] от гр.Видин против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GRAM-1911218/23.04.2026 г., издадена от Е. Г. А. на длъжност „Командир отделение“ към РУ-Видин, ОДМВР-Видин, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на В.Н. е наложена ПАМ - Прекратяване регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Жалбоподателят счита, че предвид изложената в ЗППАМ фактическа обстановка, а именно издаденото му от МВР-Видин СУМПС след проверка на представеното от него такова, издадено от Великобритания, което не е отменено или обявено за нищожно, не са налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП.

Иска да се отмени обжалваната ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц.И., който поддържа жалбата и посочва, че към момента на проверката жалбоподателят е правоспособен водач, с валидно издадено СУМПС, което не е анулирано или отменено, поради което издадената ЗППАМ се явява незаконосъобразна.

Ответникът – Е. Г. А. на длъжност „Командир отделение“ към РУ-Видин, ОДМВР-Видин, представляван от гл.юрк. Н.Н., оспорва жалбата, като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената ЗППАМ.

Иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба и извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GRAM-1911218/23.04.2026 г., издадена от Е. Г. А. на длъжност „Командир отделение“ към РУ-Видин, ОДМВР-Видин, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на В.Н. е наложена ПАМ - Прекратяване регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което е неправоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишено от това право по съдебен ред, за срок от 6 месеца.

Като мотиви в заповедта административният орган е посочил, че процесната ЗЗПАМ е издадена въз основа на АУАН сер. GA, № 4771269 за това, че в гр.Видин, по ул.“Редута“ пред блок № 3 на ж.к. Строител с посока на движение от ул.“Екзарх Йосиф“ към ул.“Владикина“, В.Н. управлява л.а. марка Фиат, модел Пунто с рег.№ 824М617 – лична собственост, като същия представя СУМПС № DA0377732, издадено на 23.02.2026 г. от МВР - Видин на база представен СУМПС № NAYDE909050V, издадено от Обединено К. В., като същото е неистински документ и водача е неправоспособен, за което по случая е образувана преписка № 953Р-2431/2026 г.

В посочения в ЗЗПАМ АУАН за дата на извършване на описаното нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление на ППС без да е правоспособен водач, е посочена 23.04.2026 г., около 17,00 ч.

От представената преписка № 953Р-2431/2026 г. по описа на сектор ПП при ОДМВР-Видин е видно, че на 09.02.2026 г. В. Н. е подал заявление за подмяна на СУМПС, издадено от Великобритания, на 23.02.2026 г. му е издадено българско СУМПС № DA0377732, като при получаване на СУМПС е предадено СУМПС № NAYDE909050V, издадено на 18.05.2023 г. от Обединено Кралство Великобритания. При снетите от В.Н. сведения, дадени на 24.04.2026 г., същия потвърдил, че не е притежавал българско СУМПС, че не е карал курсове за водач на МПС и на територията на Великобритания, като там непознато за него лице му, въз основа на личната му карта и снимка, го е снабдило с английска шофьорска книжка, след като Н. е заявил че може да управлява МПС. С две писма от 23.04.2026 г. и от 09.06.2026 г. до задграничния представил на МВР във Великобритания и Ирландия е изискана информация от компетентните власти в Кралство Великобритания относно това дали В.Н. притежава валидно СУМПС. Поради обстоятелството, че деянието е в условията на повторност по случая е образувано и ДП № 392/2026 г. по описа на РУ-Видин при ОД на МВР – Видин.

По делото е представен и отговор от DVLA, съгласно който има нередности в представеното британско СУМПС NAYDE909050V, съществуват съмнения относно автентичността му, поради което се изисква неговото връщане към DVLA с цел извършване на проверка и експертиза. Потвърждават и че в наличните регистри няма данни за издадено британско СУМПС на името и/или с личните данни на В.Н..

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според правилото на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Командир отделение към РУ-Видин, ОДМВР-Видин, за което издателят е надлежно оправомощен с представената по делото Заповед № 368з-2095 от 10.09.2025 г. на Директора на ОДМВР- Видин (л. 9 от делото).

В този смисъл административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

От процесуална страна в оспорения акт се съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка, поради което изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено. Компетентният административен орган е издал оспорената заповед, като е посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. При издаване на оспорената заповед съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият състав обаче приема, че при издаване на заповедта не е спазен материалния закон.

Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Описаното в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП деяние и обстоятелствата по неговото извършване, които го определят като административно нарушение и основание за налагане на принудителна административна мярка, представляват неизпълнение на задължението по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.

Общата норма на чл. 150 от ЗДвП регламентира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Правоспособността за управление на МПС се придобива след проведено обучение и положен изпит, което се удостоверява с издаването на СУМПС. Правото за законосъобразно осъществяване на такава дейност представлява комплекс от нормативноустановени условия и предпоставки. Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Следователно законът въвежда различни изисквания за правомерно управление на МПС, като диференцира хипотезите на неправоспособност на водача на МПС, непритежаването на СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, лишаването от право на управление на МПС, временното отнемане на МПС и непритежаването на СУМПС поради изтичането на срока му на валидност или поради обявяването му за невалидно, обособявайки ги в отделни самостоятелни състави на административни нарушения – чл. 177, ал. 1, 2 и 3 от ЗДвП.

В случая се установява, че към момента на проверката В.Н. е притежавал валидно СУМПС № DA0377732, издадено на 23.02.2026 г. от МВР-Видин, което не е анулирано /обявено за невалидно/. Следователно, отразените в ЗЗПАМ съмнения, че българското СУМПС е издадено въз основа на неистинско СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания не са безспорно установени. Към датата на издаване на оспорения административен акт безспорно не се установява английското СУМПС да е документ с невярно съдържание, за да се обоснове извода, че В.Н. е неправоспособен водач, доколкото СУМПС като официален документ удостоверява тази правоспособност.

Тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване, представеният в с.з. отговор от DVLA не се явява нов релевантен факт по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК досежно валидно издаденото българско СУМПС.

Доколкото СУМПС - личен документ удостоверяващ правоспособността на едно лице да управлява МПС от съответната категория /чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД/ е и документ за самоличност по аналогия с чл. 32 и чл. 49 ЗБЛД, при наличие на съответните предпоставки, издаденото СУМПС може да се обяви за невалидно. Установяването на невалидността на английското СУМПС и неправоспособността на В.Н. са основания за обявяване за невалидно на българското СУМПС.

Предвид изложените съображения, при наличието на валидно българско СУМПС, неправилно и в противоречие с материалния закон административният орган е приел, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин,

Р Е Ш И: