Решение № 86 от 17.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Кърджали, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200107 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № НП-40/ 14.01.2025г., издадено от Кмета на Общ.К., с което на основание чл.61 ал.1 и чл.64 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Общ.К. във вр.чл.133 ал.4 т.1 от Закона за управление на отпадъците е наложено наказание глоба в размер на 2000.00лв. на Т. А. С. от с. Б с ЕГН ********** за извършено нарушение на 13.11.2022г. в гр.Кърджали на чл.61 ал.1 вр.чл.64 от НУО.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Т. С., който обжалва издаденото наказателно постановление и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Настоява, че с Докладна записка е поискал съдействие от кмета за предоставяне на техника за почистване на образуваните сметища в с. Б, в резултат на което бил уведомен с писмо, че отговорността за почистването на замърсените терени е на кметовете на кметства и кметските наместници. Твърди, че се запознал със Заповед № ****г. на кмета на Общ.К. едва след получаване на писмо с изх.№ *****г. Освен това за сметосъбирането и сметоизвозването Общ.К. има сключен договор с избран изпълнител и в техните правомощия и задължения са действия свързани със събирането на битовите отпадъци. Кметствата нямат 1 бюджетни средства, с които да разполагат и да могат да изпълняват възложените им функции с допълнителни заповеди. В конкретния случай кмета на Общ.К. незаконосъобразно и в противоречие със закона е издал наказателното постановление, а и от него не става ясно как със своето действие или бездействие е нарушена разпоредбата на чл.61 ал.1 вр.чл.64 от НУО и как физическото лице- кмета на кметството извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъците, за което му е наложена глоба.

Твърди още, че не ставало ясно кой закон или подзаконов нормативен акт е нарушен, тъй като същият е посочен с абревиатура НУО. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с повереник, като и двамата поддържат жалбата. Последният в ход по същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да им се присъдят направените по делото разноски. Настоява, че по законът е въвел задължение на кмета на общината да отговаря за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци и да организира почистването им, която отговорност той не би могъл да прехвърли на друг адресат. Освен това от наказателното постановление не става ясно коя разпоредба и от кой нормативен акт е нарушена. Настоява и, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го подкрепят, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят изразява съгласие с казаното от адвоката му.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за процесуално допустима, но неоснователна, тъй като наказателното постановление е издадено по надлежния законоустановен ред и от компетентен орган. В ход по същество настоява, че нарушението е безспорно доказано, поради което моли съда да потвърди наказателното постановление, тъй като то е издадено при спазване на всички законови разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: в края на месец ноември 2024г. свидетелите В. М. и И. П., работещи в Общ.К., 2 извършили проверка в с. Б. Там констатирали две нерегламентирани сметища с битов отпадък, като едното се намирало след сградата на кметството от лявата страна по посока на с.Т., а второто- малко по нататък в посока на същото населено място отново от лявата страна. След проверката на място двете свидетелки се върнали на работното си място в Общ.К., където съставили Констативен протокол от 29.11.2024г., в който описали установеното от тях и дали предписание на Т. А. С. в качеството му на кмет на кметство с. Б в срок до 16.12.2024г. да почисти нерегламентираните сметища в селото. Този протокол бил връчен на жалбоподателя на 03.12.2024г., по повод на който той изготвил докладна записка от 09.12.2024г. до кмета на Общ.К., с която помолил за съдействие за осигуряване на техника за почистване на сметищата н с. Б. Тази записка била получена в Общ.К. на 09.12.2024г., видно от печата за входирането й с № 86. В отговор на това искане, наказващият орган на 14.01.2025г. изпратил отговор до жалбоподателя, с който го уведомr., че почистването на замърсените терени в границите на населените места е отговорност на всички кметове на кметства и кметски наместници, към който приложил и Заповед № ***. С тази заповед на основание чл.44 ал.2 от ЗММА вр.чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО и чл.61 ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Общ.К. кметът е наредил на кметовете на кметства и кметските наместници по населените места на територията на Общ.К. да извършват постоянен оглед на сметищата в границите на населените места и при установяването на замърсяване с отпадъци своевременно да предприемат мерки за почистването им, като е посочен срок постоянен. По повод издадения констативен протокол от 29.11.2024г., свидетелите В. М., Д. Я. и И. П. на датата 18.12.2024г. отново отишли на проверка в с. Б, за да проверят дали са изпълнени дадените предписания за почистване на нерегламентираните сметища в селото, при което констатирали, че те са във вида, в които са ги видели през месец ноември 2024г. На датата 18.12.2024г. свидетелят В. М. в присъствието на колегите си Д. Я. и И. П., но без да поканят нарушителя Т. К., съставил срещу последния акт за установяване на административно нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.64 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Общ.К.. Актът бил предявен на жалбоподателя на следващият ден, когато го подписал без възражения. На тази база на датата 14.01.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.133 ал.4 т.1 от ЗУЕ му е 3 наложена глоба в размер на 2000лв.

Тази фактология настоящата съдебна инстанция изгради на база свидетелските показания на В. М., Д. Я. и И. П., които са последователни, непротиворечиви и житейски логични, както и от писмените- Констативен протокол от 29.11.2024г., Докладна записка от 09.12.2024г., Писмо изх.№ 1000-787-(1)/ 14.01.2025г., Заповед № ***.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от лице имащо право такова право. За да представлява едно деяние- действие или бездействиеадминистративно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

Нарушеният текст на чл.61 ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Общ.К. разпорежда, че кметът на Общ.К. или оправомощени от него със заповед длъжностни лица организират контрола по спазване на наредбата, а посочения текст на чл.64 от същия подзаконов нормативен акт е записано, че за допуснати нарушения по тази наредба се прилагат административно-наказателните разпоредби на Глава шеста, Раздел втори на Закона за управление на отпадъците. При така установените факти от правна страна настоящият състав намира, че жалбоподателят Т. С. не е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по цитираните норми от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Общ.К.. Това е така, тъй като тези членове не съдържат диспозиция на административно нарушение, тъй като няма нито изпълнително деяние, нито признаци на такова, а същите представляват общи норми, които не вменяват определено поведение от страна на кмет на кметство. Освен това чл.133 ал.4 т.1 от Закона за управление на отпадъците, на чието основание е санкциониран жалбоподателя, разпорежда, че се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. В случая обаче не установи от събраните по делото доказателства самия жалбоподател да е извършил 4 изгаряне или друго нерегламентиране третиране на установените сметища.

Напротив, безспорно е доказано по делото, че тези сметища са съществували още през месец ноември 2024г. без да са налице данни кой точно ги е създал.

Така също описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение е за това, че не са предприети действия в срок за недопускане на сметища и почистването им, каквото нарушение обаче не е разписано в цитираната наредба. Освен това наказващият орган е наказал жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление за това, че той с бездействието си е допуснал образуване на сметища и непочистването им, което описание на деяние се различава както с фактите в акта, а и то не съответства от обективна страна с цитирания текст на чл.133 ал.4 т.1 от ЗУО.

Това разминаване между фактологията описана от една страна в акта, а от друга- в наказателното постановление, наказващият орган е допуснал процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, защото е нарушено правото на защита на жалбоподателя да узнае срещу какви факти да се защитава. Налице е и неяснота за какво точно е санкциониран Т. С., тъй като Законът за административните нарушения и наказания в чл.10 предвижда, че допустителството се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а настоящият казус не е такъв, тъй като чл.133 ал.4 т.1 от Закона за управление на отпадъците санкционира единствено и само извършителите, а не и допусналите този резултат. Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат всички останали доводи от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на 5 чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600лв., а и от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение възлиза на 500 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено едно административно наказание за нарушение по ЗУО, а делото не представлява фактическа и правна сложност. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата и с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата да е справедлив и обоснован. Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от Наредбата, а именно до размера от 500лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът РЕШИ: