Решение № 1882 от 08.11.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 08.11.2019 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Русенският районен съд , VI - ти граждански състав в публично заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Елена Балджиева при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2326 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът "Райфайзенбанк

(България)" ЕАД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Лозенец”, бул.”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., твърди, че с Договор за студентски кредит от 20.02.2013 г. отпуснал на кредитополучателя П.В.А., кредит в размер на 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева), с краен срок на погасяване на кредита - 10.11.2022 г. съгласно чл. 2.1. и чл. 4.8. от Договора.

Съгласно чл. 1.1. от Договора, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 7 (седем) броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 220 лева (двеста и двадесет лева) - чл. 1.1. от Договора.

Изпълнили като кредитор задълженията си по процесния договор, включително задължението да предоставят за временно и възмездно ползване паричната сума.

В чл. 3.1 от

Договора, страните приемали за установено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 % (седем процента). Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период).

При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на Банката лихва за забава в размер на Основният лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения - чл. 3.2. от Договора.

Кредитополучателят не дължал заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита - чл. 3.3. от Договора.

Съгласно чл.

4.1. от Договора, крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми (включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) бил 10.11.2022 г.

При погасяване на кредита, кредитополучателят щял да ползва гратисен период 58 (петдесет и осем) месеца, считано от датата на сключване на договора до 10.12.2017 г. По време на гратисният период кредитополучателят не дължал плащане на главницата и лихва по кредита. - чл. 4.2. и чл. 4.3. от Договора.

По време на гратисният период Банката начислявала лихва върху усвоената част на кредита.

Начислената лихва се капитализирала годишно - чл. 4.4. от Договора.

След изтичане на гратисния период, било уговорено, че кредът ще бъде погасен на 59 (петдесет и девет) равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 38.58 лева (тридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г. - чл. 4.8. от Договора.

Впоследствие страните изменили и допълнили Договора, като са сключили Анекс № 1 от 26.02.2016 г.

В чл.1 от

Анекс № 1/26.02.2016 г., страните се споразумяли, че размера на кредита ще бъде променен от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева) на 1720 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева).

Според чл. 2 от Анекс № 1, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита (вкл. главница, лихва, евентуална лихва за забава) оставал непроменен, съгл. определения в чл. 2.1. от Договора, а именно - 10.11.2022 г.

Съгласно чл.

3.2. от Анекс № 1, след изтичане на гратисният период уговорен в Договора, кредитът определен в чл. 1 от Анекс № 1 следвало да бъде погасен на 59 (петдесет и девет) равни анюитетни месечни вноски, дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.01.201 8 г. до 10.11.2022 г.

"Райфайзенбанк

(България)" ЕАД разполагал с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл.

286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ.

От чл.3.1. от

Договора било видно, че между страните била уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит в размер на 7 % (седем процента) фиксирана годишна лихва. Лихвата се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и без последния ден от този период).

Постигнато било неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (чл.

3.2. от Договора) - основния лихвен процент, увеличен с 10 (десет) пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Банката била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор и анекс към него.

На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване.

От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Кредитополучателят изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни вноски, с падежни дати: 10.10.2018; 10.11.2018; 10.12.2018 г.

В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на адресите, посочени в Договора били изпратени писма до Кредитополучателя с изх. № ИЗХ-001-109091. Видно от приложеното известие за доставяне, писмото било достигнало до всички известни на Банката адреси на кредитополучателя.

Предсрочната изискуемост на всички вземания (главница и лихви) на Банката по Договора за кредит и анекса към него била осчетоводена на 10.01.2019 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. В Решение №99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о. ВКС приел, че при уговорена в договор за заем предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

Страните по конкретния Договор от 20.02.2013 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/26.02.2016 г., били уговорили настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по чл.

6 при наличие на условия: неизпълнение на условие по Договора (в случая неплащане на дължими месечни погасителни вноски съгл. чл. 6 от Договора), като съгласно българското законодателство било необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на Кредитополучателя. Съгласно чл.

9.3. от Договора страните били уговорили материално правна фикция за получаване на всички уведомления и изявления, които следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат за валидно получени_от Кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса му, посочени в Договора (видно от приложеният по делото Договор и Анекс № 1 адреса е идентичен), в случай че адресатът не е намерен на посочения адрес. От правото да направи процесния кредит предсрочно изискуем „Райфайзенбанк (България)" ЕАД се възползвала като изпратила представеното по делото писмо до Кредитополучателя П.А. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита изх.№ ИЗХ-001-109091. Писмото било подписано от пълномощници на законните представители на банката, редовно упълномощени да представляват банката. От текста му се установявало именно факта на обявяване на предсрочната изискуемост- "...Обявяваме за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми...".

Писмото било адресирано и достигнало физически до адреса на П.А., посочен в Договора (респективно и в Анекс № 1) - гр. Русе, ул. „Измаил" №11, вх. 2, ет. 2, съгласно представената по делото доказателство обратна разписка/известие за доставяне от „Български пощи" ЕАД. Достигането до адресите на длъжника на писмото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита било удостоверено от обратната разписка/известие за доставяне от „Български пощи" ЕАЛ - лицензиран оператор на пощенски услуги. На основание чл. 19 от Закона за пощенските услуги пощенският оператор бил овластен да извършва универсална пощенска услуга - има тази компетентност и работи по установен ред.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в параграф 1, т. 5 от ДР към Закона за пощенските услуги: „Кореспонденска пратка (писмо и/или пощенска карта) е пощенска пратка, която съдържа писмено съобщение върху какъвто и да е физически носител, което трябва да бъде пренесено и доставено до адреса, посочен от подателя върху пратката"

Банката била предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено било заявление № 4889 на 01.02.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 659/2019 г. по описа на Русенски районен съд, VI състав и съдът е издал заповед за изпълнение на задължение за парично задължение №368/05.02.2019г. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П.А. дължи на

„Райфайзенбанк (България)" ЕАД, сумата 1861.94 лева – главница, 31.50 лева – лихва за периода 10.10.2018г. -09.01.2019г., сумата 12.31 лева- наказателна лихва за периода 10.10.2018г. -

31.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

В условия на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл.422 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно предсрочно изискуемите суми по договора за кредит и Общите условия към него, искат ответницата да бъде осъдена да им заплати следните суми: просрочени главници в размер на 99.52 лева за периода от 10.02.2019 г. до 10.04.2019 г. вкл.; предсрочно изискуема главница в размер на 1634.93 лева към 25.04.2019 г.; просрочени редовни лихви в размер на 24.79 лева, начислени за периода от 10.01.2019 г. до 25.04.2019 г. вкл.; начислени наказателни лихви в размер на 0.83 лева върху просрочени главници за периода от 10.02.2019 г. до 24.04.2019 г. включително; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Търсят се разноски за двете производства.

Ответникът П.В.А., в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, като прецени съобразно чл.

12 и чл.

235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК по делото е прието за за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Договор за студентски кредит от 20.02.2013 г. (Договор), "Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя П.В.А. кредитен лимит в размер на 1540,00 лв. с цел заплащане на 7 бр. такси за обучение на Кредитополучателя, всяка в размер на 220,00 лв., което се потвърждава и от представения на л. 12-15 договор за студентски кредит от 20.02.2013 г.

Съгласно чл.

4.8 от Договора и изготвеникя към него погасителен план кредитополучателят следва да върне предоставения му кредит на 59 равни анюитетни месечни вноски, дължими на десето число от съответния месец, считано от 10.01.2018 г. до 10.11.2022 г.