Решение № 23496 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23496 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110129213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Д. А. К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 841,43 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120003469371, за вреди от ПТП, настъпило на 04.05.2021 г., в района на град Ямбол, ул. „Георги Шейтанов“, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Мерцедес Е 280“, рег. № СВ1154ВМ с отнето свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, като след това същият отказва и проверка за наркотични вещества.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че на 04.05.2021 г. в района на град Ямбол, на улица „Георги Шейтанов“ № 30, е реализирано ПТП с участието на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № СВ1154ВМ, собственост на „ММ Мега Конструктор“ ЕООД, управлявано от Д. А. К. и МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № У6497АС, собственост на Янко Стоянов Стоянов, управлявано от същия. Навежда се, че според съставения на датата на пътния инцидент Протокол за ПТП № 1763088/04.05.2021 г., причините за ПТП се дължат по вина и противоправно поведение на Д. А. К., който на посочения по-горе пътен участък отнема предимството на другия л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № У6497АС, и го блъска. В резултат на настъпилия инцидент на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № У6497АС са нанесени материални щети – подробно описани в исковата молба. На следващо място, навежда, че в ищцовото дружество имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/120003469371 по отношение на л.а. „Мерцедес Е 280“ с рег. № СВ1154ВМ, която била валидна към датата на ПТП. При ищеца била заведена щета от собственика на увредения лек автомобил Янков Стоянов. При ищеца била направена калкулация на щетата, след което е одобрена и изплатена сумата от 816,73 лв. в полза на Янко Стоянов Стоянов. Накрая, но не на последно 1 място, релевира, че ответникът бил с отнето свидетелство за управление на МПС (ерго неправоспособен) към момента на процесното ПТП, а освен това същият отказал проверка за наркотични вещества. Ето защо ищецът твърди, че има регрес за заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо застрахования водач Д. А. К. на основание чл. 500, ал.

2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС и след употреба на наркотични вещества. Моли съда да уважи предявения иск.

Претендира и разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Д. А. К. редовно на 13.10.2025 г., но в указания в чл. 131 ГПК 1- месечен срок отговор от същия не е подаден.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 15.12.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на разноски на стойност 50 лв. за държавна такса.

Следва да се отбележи, че с молба с вх. номер 410372/15.12.2025 г. адв. Г. като процесуален представител на ищеца е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Посочената сума не следва да се присъжда на ищеца, доколкото последният е процесуално представляван в хода на първоинстанционното производство от адвокат, а не от юрисконсулт – арг. чл. 78, ал. 8 ГПК. Отделно и като допълнителен аргумент, не са налице предпоставките за възстановяване на доказан разход за платен от страна на ищеца адвокатски хонорар. По делото не е представен нито договор за правна защита и съдействие, указващ размера и начина на плащане на претендирания 2 адвокатски хонорар, нито пък начина на неговото заплащане от страната.

Съгласно постановките на ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС адвокатските възнаграждения се признават за действително направени разноски само тогава, когато по делото са ангажирани доказателства в този смисъл. Доколкото в настоящия случай такива липсват, претенцията за присъждане на разноски за адвокатски/юрисконсултски хонорар е неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 500, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 КЗ, на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 841,43 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120003469371, за вреди от ПТП, настъпило на 04.05.2021 г., в района на град Ямбол, ул. „Георги Шейтанов“, вследствие на виновното и противоправно поведение на ответника – управлявал МПС „Мерцедес Е 280“, рег. № СВ1154ВМ с отнето свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, като след това същият отказва и проверка за наркотични вещества.

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени пред СРС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3