Определение № 739 от 17.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 739 гр. Благоевград, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500544 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М. И. П., А.

М. Д. и А. Б. Б., чрез адв. П. М. срещу Определение рег. № 635/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2137/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за неправилно.

Жалбоподателят сочи, че няма легална дефиниция на термина

„материален интерес“, но съдебната практика по приложението на чл. 280, ал.

2 ГПК се е обединила около становището, че под „интерес“ следва да се има предвид цената на предявения иск, определен по правилата на процесуалните норми, действащи към момента на предявяване на иска .

Затова и предвид чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, че цената на искове за собственост и др. вещни права върху имот е данъчната оценка, а ако такава няма- пазарната цена на вещното право, сочи, че материалния интерес по настоящото дело е 2 705,60 лв., поради което съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. възнаграждението възлиза на 800 лв. Този размер обаче е до приключване разглеждането на делото в една съдебна инстанция.

В настоящия случай към момента на оттегляне на иска срещу ответницата разглеждането на делото не е започнало. Да се има предвид че са проведени 6 с.з., на които е даван ход, като адв. Б. се е явил само на 4; на с.з. обаче не се провеждани същински съдопроизводствени действия, а са били отлагани по желание на страните с оглед възможността за постигане спогодба, 1 какво и до мемонта не е сключена и че едва в последното с.з. искът е оттеглен, но делото е отложено за връчване препис от исковата молба на конституираните в това с.з. нови ответници, като отново не са извършени конкретни съдопроизводствени действия по съществото на делото; няма доказателства адв. Б. да е договарял и да му е заплащано допълнително възнаграждение; както и че единственото процесуално действие от адвоката е депозиране на писмен отговор на исковата молба. Освен товаделото не разкрива особена фактическа и правна сложност, предвид че собственическите права на ищците върху имотите са установени с влязло в сила решение по предходно исково производство, решението по което е приложено към исковата молба. Поради изложеното счита, че възнаграждението следва да е 600 лв., а присъденото му надвишава трикратно по-голям размер.

Моли определението да се отмени като вместо него се постанови друго с което присъдената в полза на отвеницата сума разноски се редукица до размера на минималния съобразно Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

БлОС счита жалбата за допустима – подадена е на основание на чл.

274, ал. 1, т 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по жалбата, БлОС съобрази следното:

С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, РС е отхвърлил молбата на ищците за изменение на определението за разноски, постановено в открито с.з., на 17.2.2025 г., в частта за разноските.

За неуважаване на молбата им РС е посочил, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., не е прокомерен, като е отчел участието на множество лица на двете страни по делото, провеждането на многобройни с.з., в които делото е отлагано по молба на страните с цел провеждане на преговори за доброволно уреждане на спора, както и явяването в тези с.з. на пълномощника на Е. П. /страната на която е присъдена сумата/.

От материалите по делото се установява следното:

Производството по делото е образувано по искова молба в която твърденията на ищците основно се свеждат до това, че с влязло в сила 2 решение са признати за собственици по отношение на Д.И.Т. и Д.А.П. на имот нива от 4 дка, при посочени в решението по приключилото дело, квоти.

Сочат, че Д.И.Т. е прехвърлила на Д.А.П. имота, като по молба на Д.П. от него са обособени 6 бр. имоти. С новообособените имоти Д. П. е извършила шест сделки, с които ги е продала на различни лица, които лица също са извършили разпоредителни сделки.

Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗСоб. като в петимума е уточнено спрямо кои ответници за кой имот е предявен иска.

Измежду ответниците е и Е. И. П., по отношение на която делото е прекратено и на която са присъдени разноски, които са предмет на атакувания акт.

Видно е, че иска, която е предявен срещу Е. П. е по чл. 108 ЗС за признаване спрямо нея и ответника Б. А., ищците за собственици на ПИ с идентификатор 042790.601.494.

Имотът е с данъчна оценка 6 421 лв.

По предявения иск Е. И. П. чрез адв. М. Б. депозира отговор, към който прилага договор за правна защита и възнаграждение, в който е уговорено възнаграждение от 1500 лв. и е отразено, че е платено в брой По делото са провеждани с.з., които са отлагани заради изявления на страните, че преговарят за спогодба.

В провелото се към момента последно с.з. делото спрямо Е. П. е прекратено поради оттегляне на иска спрямо нея.

С оглед изложените факти БлОС счита жалбата за неоснователна.

При присъждане размера на адвокатското възнаграждение РС се е съобразил, както с предмета на делото, така и с фактическата му и правна сложност, с броя на проведените с.з., които са отлагани, но отлагането е заради изявления неоспорени от никоя страна, че са в процес на преговори. В тези преговори с оглед защита интереса на страните логично е да се счете, че са участвали и пълномощниците на страните.

Довода, че делото не е приключило с акт по същество не е от значение 3 за размера на възнаграждението, тъй като към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие и депозиране на отговора, страната не е знаела, че делото спрямо нея ще бъде прекратено, поради което защитата си е следвало да организира адекватно още към онзи момент, като се съобрази въведените от ГПК срокове по отношение на възраженията, които страната в своя защита й е предоставена възможност да стори.

Ето защо БлОС, както и първоинстанционния съд, счита счита, че възнаграждението от 1500 лв. за предявения иск по чл. 108 от ЗСоб. не е прекомерен, а е адекватен на интереса на страната и участието й по делото.

Цената на иска сам по себе си е факт, който не е основание за друг извод, предвид защитата, която е предприела ответницата за защита на собствеността си, при съобразяване на множеството обстоятелства, които се твърдят в исковата молба. Следователно не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското възнаграждение. Размерът е обснован и справедлив, съответен на интереса по делото, на извършените от пълномощника на страната действия и на фактическата и правна сложност на делото, и като такъв отговаря на изискването на чл. 36 от ЗАдв. Доводът в жалбата за несъобразяване с минималните размери, визирани в Наредбата №1/09.04.2004 г. не е основание за друг извод, тъй като наредбата не е задължителна за съда, а визираните в нея минимални размери служат единствено като ориентир, без да са обвързващи за съда.

По изложените съображения за неоснователност на доводите в жалбата съдът потвърждава атакувания акт.

Водим от изложеното, БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 635/25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2137/2022 г. по описа на РС – Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5