Решение № 89 от 27.04.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Враца, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по жалба на взискателя "ОТП Лизинг" ЕООД /предишно наименование "Сожелиз-България" ЕООД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл.София, община Столична, ***, ***, чрез пълномощника адв.Л. П., против постановление от 09.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ц. Д., с рег.№ *** и район на действие Окръжен съд-Враца, с което е прекратено производството по изп.д.№ 2018***0400590.

В жалбата се посочва, че след образуване на изпълнителното производство взискателят е направил множество искания за справки и запори, като на 08.01.2021 г. от запор на банкова сметка на длъжника Ц. Д. в "Банка ДСК" АД е постъпила сума в размер на 125,43 лв., която е разпределена в полза на ЧСИ за дължими такси и разноски. Сочи се също, че след постъпването на тази сума по делото не е имало движение до 05.01.2023 г., когато взискателят е изпратил по електронната поща молба до ЧСИ за извършване на нова справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на длъжниците. Въпреки така поисканото изпълнително действие, на 11.01.2023 г. взискателят е получил обжалваното постановление, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В жалбата се изразява несъгласие с изложените мотиви, че от страна на взискателя не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Навеждат се доводи, че постъпилата сума на 08.01.2021 г. от запорираната банкова сметка на длъжника представлява изпълнително действие, което прекъсва давността, 1 както и че от този момент до подадената от взискателя молба за налагане на запори върху новооткрити банкови сметки не е изминал период от 2 години, поради което изпълнителното дело не е перемирано. Развиват се и съображения, че с молбата за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е овластен с правата по чл.18 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, поради което е могъл да предприеме действия за прекъсване на давността във всеки един момент.

Взискателят моли да бъде отменено обжалваното постановление.

В срока по чл.436, ал.1, пр.1 ГПК не са постъпили писмени възражения от длъжниците "Лоли Ц" ЕООД и Ц. Л. Д..

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК са изготвени мотиви по обжалваното действие от ЧСИ Ц. Д., в които се излагат в хронологична последователност извършените действия в изпълнителното производство и се изразява становище за неоснователност на жалбата, подкрепено с подробни фактически и правни съображения. Основният довод е, че плащането от трето задължено лице не е изпълнително действие, а е резултат от извършено такова в рамките на наложения запор, както и че самото разпределяне и превод на сумата също не представляват изпълнителния действия.

Като взе предвид данните по приложеното копие от изп.д.№ 2018***0400590 по описа на ЧСИ Ц. Д. и като обсъди наведените в жалбата доводи, както и изложените от съдебния изпълнител съображения, настоящият съдебен състав приема следното:

Изпълнителното производство е образувано на 30.04.2018 г. по молба на "Сожелиз-България" ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2018 г., издаден по ч.гр.д.№ 966/2018 г. по описа на РС-Враца, с който "Поли Ц" ЕООД и Ц. Л. Д. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя парично задължение.

По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжниците, при които е констатирано наличие на банкови сметки, МПС и недвижим имот.

На 15.05.2018 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор на МПС на единия от длъжниците и на банкови сметки. В изпълнение на молбата са наложени запори по банкови сметки на Ц. Л. Д. в "Обединена българска банка" АД и в "Банка ДСК" АД и по банкови сметки на "Поли Ц" ЕООД в "Инвестбанк" АД, "Търговска банка Д" АД и "Уникредит Булбанк" АД, за които длъжниците са уведомени.

На 10.07.2018 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запори и описи на МПС, собственост на двамата длъжници, и налагане на възбрана на недвижим имот. На 18.12.2018 г. е извършен опис на лек автомобил, но поради невнасяне от взискателя на хонорар за вещо лице не е извършена оценка на вещта и не е изнесена на публична продан. На 08.01.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Ц. Л. Д..

На 19.07.2019 г. е постъпила молба от взискателя за изискване на актуална справка от БНБ и в случай на новооткрити банкови сметки , същите да бъдат запорирани.

На 18.09.2020 г. взискателят е поискал да бъде извършена преценка относно секвестируемостта на възбранения имот и да бъде извършен опис на същия. Тази молба е оставена без уважение от съдебния изпълнител, поради 2 несевквестируемост на имота.

На 08.01.2021 г. е постъпила сума от наложения запор на банковата сметка на длъжника Ц. Д. в "Банка ДСК" АД в размер на 125,43 лв. Тази сума е разпределена по сметка на ЧСИ за дължими такси и разноски.

На 05.01.2023 г. е постъпила молба от взискателя за изискване на актуална справка от БНБ и в случай на новоткрити банкови сметки същите да бъдат запорирани.

С Постановление изх.№ 10/09.01.2023 г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.д.№ 2018***0400590 и е наредено да бъдат вдигнати служебно всички наложени възбрани и запори. Изложени са мотиви, че от страна на взискателя не епоискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК – препис от постановлението за прекратяване е връчен на взискателя на 11.01.2023 г., а жалбата е депозирана пред ЧСИ на 24.01.2023 г., т.е. в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване.

Жалбоподателят има качеството на взискател в изпълнителното произодство и жалбата му е насочена против подлежащо на обжалване от тази страна действие по смисъла на чл.435, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, а именно – прекратяване на принудителното изпълнение.

При тези констатации съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ІІ. По основателността на жалбата:

С обжалваното постановление от 09.01.2023 год. ЧСИ е приел, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е постановил прекратяване на изпълнителното дело.

В изпълнителното производство не е налице служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 год. по тълк.д.№ 2/2013 год., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В Тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл.116, бук."в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, 3 извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В практиката на ВКС, формирана след постановяване на посоченото ТР, се правят допълнителни пояснения, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр.по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря. В този смисъл – вж Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., ІV г.о., ГК.

В конкретния случай по молба на взискателя са били наложени запори върху банкови сметки на длъжниците. Този изпълнителен способ може да бъде реализиран както с еднократно плащане от третото задължено лице (в случай, че по банковата сметка на длъжника има парична наличност, чрез която да се удовлетвори изцяло вземането на взискателя), така и чрез множество плащания през продължителен период от време (в случай, че по банковата сметка на длъжника няма достатъчно парична наличност и се извършват плащания от постъпващи впоследствие парични суми). В случая към момента на налагане на запорите не е била налице парична наличност по банковите сметки на длъжниците, чрез която взискателят да бъде изцяло удовлетворен. Ето защо за разрешаването на настоящия спор релевантен се явява не само моментът, в който е било поискано прилагането на този способ, но и моментът, от който не се осъществява изпълнение по същия, т.е. не се извършват плащания по наложения запор.

Както бе посочено, последната парична сума по наложения запор върху банковата сметка на длъжника Ц. Д. е преведена по сметката на ЧСИ Д. на 08.01.2021 г. Това е моментът, след който вече не се осъществява изпълнение по приложения изпълнителен способ и от който следва да се счита, че тече срокът за перемпция, съгласно посочената по-горе съдебна практика. От този момент до 05.01.2023 г. – датата, на която взискателят е подал молба, с която е поискал извършването на нови изпълнителни действия чрез извършване на нова справка в БНБ и налагане на запор върху новооткрити сметки на длъжниците, не е изтекъл период от 2 години.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че с обжалваното постановление неправилно е приложена разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е прекратено изпълнителното производство, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 09.01.2023 г. на ЧСИ Ц. Д., с рег.№ *** и район на действие Окръжен съд-Враца, с което е прекратено производството по изп.д.№ 2018***0400590.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5