Протокол № 19 от 07.05.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Варна , 07.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя И. Петрова

Мария К. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500134 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Въззивникът М. С. А., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Ю.Г., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

В ъ з з и в н и к ъ т ПРОКУРАТУРАТА

НА

РБ, чрез Апелативна прокуратура – Варна, редовно призован, представлява се от С.А., прокурор при Апелативна прокуратура –Варна.

Вещото лице д-р Д. Л. К., редовно призован, явява се лично.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И

ПОСТЪПИЛИЯ ПИСМЕН ОТГОВОР

1

Производството по в.гр.д. № 134/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от страните срещу различни части на решение № 260656 от 29.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 1861/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК и изменено в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК с решение № 260009/01.02.2021 г., както следва:

По въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор от ОП Варна, против решението на окръжния съд в цялата осъдителна част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. С. А.: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115, вр. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №507/2010 г. по описа на ОД МВР гр. Варна, НОХД №918/2012 г. по описа на ВОС, ВНОХД 9/2013 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД 403/2013 г. по описа на ВОС, ВНОХД 307/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 407/2017 г. по описа на ВКС – 3 НО, ВНХОД 276/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, КНД 100/2017 г. по описа на ВКС - Първо НО, ВНОХД 135/2017 г на Апелативен съд – Бургас, КНД 1011/2017 г. - 3 НО по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 23.03.2018 год. до окончателното й изплащане; на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата о т 822,40 лева представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение на основание чл. 2б от ЗОДОВ сумата от 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 15.11.2018 год., 2 до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски съразмерна с уважената част от иска в размер на 632,44 лева.

Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Оплакванията са за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за погрешен извод на окръжния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и за техния обем, евентуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и за завишаване на размера на присъденото обезщетение. Изложил е съображения за недопустимост на претенцията за неимуществени вреди от продължителността на наказателното производство, предвид липсата на заявено искане в процедура по ЗСВ, както и че обезщетението за неразумния срок се поглъща от обезщетението за незаконното обвинение. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение съдът не съобразил: че забраната за напускане пределите на страната не е наложена от прокуратурата; че срокът на задържането и домашния арест били зачетени при изтърпяване на присъдата по друго наказателно дело; че влошеното здравословно състояние не е в причинна връзка с наказателното производство и ищецът бил с диагноза емоционална нестабилност преди това; многократното осъждане на ищеца и незасягане на емоционалната му сфера; както и икономическия стандарт в страната. Молил е за отмяна на решението на окръжния съд в обжалваната част и за отхвърляне на исковете, евентуално – за намаляване размера на обезщетенията.

М. С. А., чрез адв. Ю.Г., е подал писмен отговор на въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията е молил за отхвърлянето й и за присъждане на сторените по делото разноски. Позовано на разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК е молил за допускане на СМЕ, която след запознаване материалите по делото и личен преглед на М.А. да даде заключение: налични ли са били към момента на водене на досъдебното 3 производство и процесните наказателни дела срещу А. заболяванията, установени след влизане в сила на оправдателната присъда от 23.03.2018 г., а именно на 31.08.2018 г. – „артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет“ и от какъв период предхождащ оправдаването му тези заболявания е възможно да са били налични. Поискал е също да бъдат допуснати при условия на водене двама свидетели за установяване на претърпените неимуществени вреди от претърпени страхове и притеснения от повдигнатото обвинение и за последиците от това неоснователно обвинение за ищеца за периода от 18.07.2008 г. до 23.03.2018 г.

По въззивна жалба на М. С. А., чрез адв. Ю.Г., против решението на окръжния съд в частта, с която са отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление за горница над 10 000 лева до 12 000 лв., ведно с лихвите от 23.03.2018 г.; по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 357,78 лв. изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 2 300 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. по чл.86 ЗЗД за сумата от 127,94 лв., изчислена върху обезщетението за имуществени вреди от 822,40 лв. за периода от 23.10.2018 г. до 03.10.2019 г.

Ищецът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на още 2 000 лв. и за уважаване на исковете по чл. 86 от ЗЗД до обжалваните размери и периоди на забава. Изложил е съображения за непопълването на делото с нужния доказателствен материал /касаещ претърпените вреди/ и от там и за необоснованост на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение - присъден в занижен размер от съда. Сочил е, че окръжният съд не е дооценил моралните вреди от незаконното 4 обвинение по справедливост, защото не кредитирал показанията на единствения свидетел – съжителстващата с ищеца А. П., след като допуснал само нея и още с доклада си по делото отхвърлил искането за разпит на още четирима свидетели. В тази връзка е заявил и искането /посочено и с отговора/ за разпит на двама свидетели. Навел е и оплаквания за наличие на предпоставките за уважаване на исковете за мораторни лихви върху двете обезщетения за имуществените вреди, предвид забавата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 23.03.2018 г. до 03.10.2019 г. и за необоснованото им отхвърляне от окръжния съд. Позовано на процесуални нарушения на окръжния съд е заявил искане за разпита на двама свидетели и при необходимост за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на мораторните лихви.

Прокуратурата не е подала отговор на жалбата на ищеца.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са отхвърлени исковете: по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 вр. 20, ал. 2 от НК за горницата над сумата от 12 000 лева до 62 000 лв.; на осн. чл. 2б от ЗОДОВ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на провеждане на разследване извън разумните срокове по чл.6 nap. 1 от ЕКЗПЧОС и чл.22 от НПК, за горницата над сумата 2 000 лева до 10 000 лева.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница от 2 300 лв. за горницата над 357,78 лв. до 1670,27 лв. и за периода от 10.05.2012 г. до 23.03.2018 г.; лихви по чл. 86 ЗЗД върху главница 822,40 лв. за горницата над сумата от 127,94 лв. до 407,04 лв. и за периода до 23.03.2018 г.

Съдът с определението си от РЗ се е произнесъл по доказателствените искания като е допуснал изготвянето на Съдебно медицинска експертиза и е допуснал до разпит и при условията на водене от ищеца един свидетел за установяване на неимуществените вреди от претърпени страхове и притеснения от повдигнатото обвинение и за последиците от това неоснователно обвинение за ищеца, като е оставил без уважение исканията на въззивника М. С. А. за допускане до разпит на втори свидетел за същите обстоятелства и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на законни лихви.

5

Указано е на въззивника – Прокуратурата на РБ да поясни дали обжалва решението на окръжния съд в частта на сумата за разноските и за имуществените вреди в поправените, респ. изменени от окръжния съд размери, както са посочени от настоящата инстанция в настоящото определение или поддържа по-малките суми – по непоправеното решение на окръжния съд с посочените във въззивната жалба размери.

Съдът докладва и направеното пояснение на въззивната жалба от прокурор А., депозирано в съда на 27.04.2021 г., с което на практика е потвърдено произнесеното като предмет на обжалване от страна на прокуратурата решение на първата инстанция, досежно размери на сумите, съобразно решението за поправка на ОФГ, произнесено от ВОС.

Съдът връчва копие от пояснението на адв. Г..

АДВ.Г.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам и подадения отговор на въззивната жалба на Окръжна прокуратура.

ПРОКУРОР А.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба на другата страна.

Съдът с определението си е назначил СМЕ, по която е депозирано в предвидения срок заключение от вещото лице д-р Д.К..

АДВ.Г.: Не възразявам да бъде изслушана експертизата на вещото лице.

ПРОКУРОР А.: Не възразявам да бъде изслушано заключението на вещото лице.

Съдът пристъпи към снемане самоличността и изслушване на вещото лице.

В.Л. Д-Р Д. Л. К.: на 36 г. български гражданин, със специалност кардиология и инвазивна кардиология, не осъждан, без родство и дела със страните, не съм лекуващ лекар на въззивника.

Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Обещава да 6 даде заключение по съвест и разбиране.

В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Поддържам заключението си.

АДВ.Г.: В заключението си, в първото си изречение, където сочите, че свързаните оплаквания с артериална хипертония и захарен диабет е посочено „на са били налични“.

В.ЛИЦЕ Д-Р К.: В заключението съм допуснал една техническа грешка. След „Захарен диабет“ да се чете „не са били налични преди момента на водене на ДП и наказателните дела“.

АДВ.Г.: Казвате заболяванията сърдечна недостатъчност и исхемичната болест на сърцето са с изява поне от 5 години преди оправдателната присъда. А възможно ли е да бъдат и от още по-предходен период, след като казвате поне?

В.ЛИЦЕ Д-Р К.: Според документацията по делото и според анамнезата при прегледа на пациента, той даде такива данни горе-долу след 2011 г., съобщи за задух в самата килия, затворени прозорци. И по самата документация никъде не е описано, дори и колегите от Военна болница като са го преглеждали не са описали. Изрично е описано, че няма придружаващи заболявания. Така, че смятам, че може би оплакванията датират след тази дата, като вече първата дата на преглед, изобщо кардиологичен 2018 г., след оправдателната присъда, има доста голям период. Аз съм писал, че не знам поради каква причина не е проследяван по-рано, не са вземани никакви мерки. Дори ендокринолога е 2020 г. първи преглед.