Решение № 105 от 08.05.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Кюстендил, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. К.ова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500071 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Й. П., ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.„*****************“ №1, чрез пълномощника му адв.К. Л., насочена срещу решение №630/03.12.2024г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№1942/2023г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Дупница е изменил, на основание чл.51 ал.4 от СК, утвърденото с определение №795/26.11.2019г., постановено по в.гр.д.№277/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, споразумение по чл.51 ал.1 от СК, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. П., с ЕГН **********, като:

1/ е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. П., с ЕГН **********, на майката П. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ж.к.„********“, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* и е определил местоживеене на детето при майката;

2/ определил е следния режим на лични отношения между бащата А. Й. П., с ЕГН ********** и малолетното дете К. П., с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата, от 17:00ч. в петък до 08:00ч. в понеделник сутрин, когато бащата ще води детето в дома на майката или на училище, в зависимост от учебната програма на детето, всеки трети вторник и сряда от месеца от 18:00ч. във вторник до 18:00ч. в четвъртък, за един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; личните 1 празници на детето-рожден и имен ден, детето ще прекарва през всяка четна година при майката, а всяка нечетна година-при бащата с преспиване, освен ако родителите не се договорят да ги празнуват заедно; за личните празници на майката-рожден и имен ден-детето ще бъде при майката, а за личните празници на бащата-съответно при бащата, с преспиване, като за този период общият режим не се прилага; всяка нечетна година бащата ще взима детето за Коледните празници с преспиване, като детето следва да бъде вземано на 24 декември от съответната година в 10:00 часа от местоживеенето на майката и да бъде връщано в 20:00 часа на 26 декември от съответната година на същия адрес; всяка четна година бащата да взима детето за Новогодишните празници с преспиване, като детето следва да бъде вземано на 28 декември от съответната година в 10:00 часа от местоживеенето на майката и да бъде връщано в 20:00 часа на 2 януари от съответната година на същия адрес; всяка нечетна година бащата да взима детето за Великденските празници (Велики петък, Велика събота и Великден-неделя и понеделник) с преспиване, като детето следва да бъде вземано в 10:00 часа на съответния петъчен ден от местоживеенето на майката и да бъде връщано в 20:00 часа на съответния понеделник на великденските празници на същия адрес и е постановил освен така определения режим на лични отношения, бащата да може да вижда детето допълнително по всяко време със съгласието на майката;

3/ осъдил е А. Й. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.„*****************“ №1, да заплаща на малолетното си дете К. П., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител П. Г. Д., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от датата на предявяване на иска - 06.11.2023г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката;

4/ осъдил е А. Й. П., с ЕГН **********, с адрес в гр.Д., ул.„*****************“ №1, да заплати по сметка на Районен съд - Дупница сумата от 360.00 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

Въззивникът обжалва решението изцяло, релевирайки доводи за неговата неправилност и необоснованост. Сочи, че противно на възприетото от районния съд, не била налице изискуемата промяна на обстоятелствата, която да обосновава промяна на определените към момента мерки за упражняване на родителските права. Счита, че утвърденото с определение №95/26.11.2019г., постановено по в.гр.д.№277/2019г. по описа на ОС-Кюстендил, споразумение по чл.51 ал.1 от СК, което предвижда родителските права да се упражняват споделено от двамата родители, е найподходящо и съответстващо на интереса на малолетното дете К. П.. Последното било установимо, както от изслушването на детето в съдебно заседание, така и от приетата по делото съдебно – психологическа експертиза. Опровергава се, според въззивника, извода на съда, че конфликта между родителите било новонастъпило обстоятелство, налагащо промяна в мерките за упражняване на родителските права. Всичко това сочело на липса на нововъзникнало обстоятелство, налагащо промяна в сегашните мерки, алтернативно се сочи, че при установяване необходимост от тяхната промяна, то съдът е следвало да предостави упражняването на родителските права на ответника по първоначалния и ищец по насрещния иск, т.е. на жалбоподателя. Въззивникът излага твърдения за постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, доколкото голяма част от представените по делото писмени доказателства останали необсъдени от съда. Това довело до необоснованост на извода на съда, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени, ако родителските права 2 бъдат предоставени изцяло на майката. Акцентирано е, че във всеки конкретен случай интересът на детето следва да бъде конкретно преценен, като бъде извършена цялостна преценка на всички обстоятелства, засягащи физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ. създаване на такива условия за живот, които да съответстват на нуждите му. На тази плоскост е извършен анализ на родителския капацитет на страните по спора на база критериите, залегнали в ППВС №1/74г., като е изведен обобщаващия извод, че голяма част от относимите за спора факти са останали неизяснени в процеса, което е довело до съществено нарушаване на процесуалните правила от страна на решаващия съд. Досежно частта от решението, с която ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер 250.00 лева, считано от датата на предявяване на иска - 06.11.2023г., се излагат съображения за неправилност, произтичаща от липсата на правилна преценка на съда относно началния момент на дължимата издръжка. Сочи се, че съгласно утвърденото споразумение между родителите, родителските права се упражняват съвместно, детето е живяло по равно време при двамата родители и всеки от тях е поемал издръжката му в натура, за времето в което детето е при него. Поради това обстоятелство се сочи, че липсва житейска и правна логика началният момент на присъдената с решението издръжка да бъде определен от датата на подаване на исковата молба по чл.59 ал.9 от СК.

Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и оставяне без уважение на първоначалния и насрещния иск поради липса на промяна в обстоятелствата, налагаща промяна в мерките относно упражняването на родителските права.

При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице променени обстоятелства и упражняването на родителските права трябва да бъде предоставено на един от родителите, се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, според което:

1. родителските права върху малолетното дете К. П., с ЕГН **********, да се упражняват от бащата А. Й. П., с ЕГН **********, при когото да се определи местоживеенето па детето;

2. майката П. Г. Д., с ЕГН ********** да има право на следния режим на лични отношения с малолетното дете К. П., с ЕГН **********, а именно:

• 1-ва и 3-та седмица от месеца в петък, след края на учебните занятия или извънкласните занимания, майката да взема и го води в понеделник в 8.00ч. в училище или в 9.00ч., ако е неучебен ден, го довежда в дома на бащата;

• 2 и 4 седмица от месеца в сряда, след края на учебните занятия или извънкласните занимания, до петък в 8.00ч., когато ще го отведе в училище или в 9.00ч., ако е неучебен ден, в дома на бащата;

• личните, семейните и националните празници на детето да останат, както е описано в действащото към момента споразумение;

• Коледната и Великденската ваканции да се поделят по равно между родителите;

• лятната ваканция през месеците юли и август детето ще бъде при майката 2 пъти х 15 дни по предварителна писмена уговорка и известяване за местоположение на пребиваването му;

3. майката П. Г. Д., с ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете К.

П., с ЕГН **********, месечна издръжка в минималния по закон размер, чрез неговия 3 баща и законен представител А. Й. П., с ЕГН **********, считано от датата на влизане на решението в сила.

Евентуално, ако съдът прецени, че родителските права трябва да бъдат предоставени на майката, се иска:

1. да се отмени решението в частта за присъдената издръжка и в отменената част да се постанови друго, с което началният момент на присъдената издръжка да се определи от привеждане в изпълнение на решението.

2. да се отмени решението в частта за определения режим на лични отношения с бащата, и в отменената част да се постанови друго, като на бащата А. Й.

П., с ЕГН ********** се определи същия режим на лични отношения, който е поискан за майката в т.II от въззивната жалба.

Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

В законоустановения срок по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – П. Г. Д., чрез пълномощника й адв.П. П.. Приема се за правилен извода на съда, че е налице промяна на обстоятелствата, предопределяща и промяна на мерките относно родителските права спрямо детето К. П.. Възприема се като правилно становището на съда, че възникналия между родителите конфликт не съответства на режима на споделено родителство, съществуващ към момента.

Наблегнато е на установеното от експертното заключение разкъсване на детето между двамата родители, както и липсата на постоянна и сигурна среда за него. Липсата на разбирателство относно начина на отглеждане на детето, се възприема в негова вреда, но не и интерес. Изложено е в отговора, че установения в производството родителски капацитет на ищцата, гарантира възможността й да осигури сигурност и стабилна семейна среда за малолетното дете. Сочи се, че поведението на бащата, характеризиращо се със силно изразена критичност към майката, неминуемо водело до трайно отчуждение на детето от майката – обстоятелство, установимо и от приетото експертно заключение. Напълно се споделя извода на съда, че завишените изисквания на бащата към детето го натоварват прекомерно и обременяват емоционално.

Акцентирано е на съществуващия още от раздялата на родителите конфликт помежду им, който бил поддържан от ответника, последния инициирал и редица съдебни дела срещу ищцата на база възникналите неразбирателства. Твърдението във въззивната жалба, че майката и детето посещават социална услуга като причината е несправянето на майката с промяната на детето, се приема от въззиваемата за откровена лъжа, целяща единствено да опетни и омаловажи майката като личност и родител.

Акцентирано е и на отказа на бащата да се подобри комуникацията между родителите, каквато била и препоръката на вещото лице. В заключение се извежда обобщаващия извод, че споделеното родителство не може да осигури нужните предпоставки детето да живее в една нормална семейна среда. Затова и родителските права, според въззиваемата, следвало да се предоставят на родителя, който разбирал и откликвал адекватно на нуждите на детето, а именно неговата майка. Оспорва се родителския капацитет на бащата с довод за проявено от негова страна агресивно поведение спрямо майката и детето, което обстоятелство се потвърждавало от постановено решение на съдът в гр.Монца, Италия.