Определение № 1452 от 25.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1452 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300501955 по описа за 2021 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателя Р. ЕН. Б., чрез пълномощника му адв. Н.Г.

Т., с която моли да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде осъдена ЕВ. Р. Б., чрез нейната майка и законен представител ЕЛ. Г. Х., да заплати на адвокат Н.Т. адвокатско възнаграждение, в определен от съда размер, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, поискано своевременно, за което е представен договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Счита неправилен извода на съда, че при необосноваване на страната, че спада в някоя от категориите лица по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА, не възниква правомощието на съда да определи възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Излага мотиви, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, че при представена безплатна правна помощ, с оглед изхода на спора, адвокатът има право на разноски, като обстоятелството, че в договора за правна помощ и в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК не е точно посочено в която от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя, не може да обуслови извод за липса на основание за предоставяне на правна помощ. Посочва съдебна практика, с която счита, че съдът не се е съобразил при постановяване на решението си.

Постъпил е отговор от ЕВ. Р. Б., чрез нейната майка и законен представител ЕЛ.

Г. Х., представлявана от адв. М.Б, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Счита, че молбата е неоснователна, тъй като Р.Б. не е материално затруднено лице, а посочената практика в молбата е тълкувана превратно, тъй като от същата се установяват две предпоставки за да възникна правото на адвоката да му се заплати оказаната безплатна правна помощ, а едната е да е оказана такава на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица. Моли молбата да бъде оставена без уважение.

Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в едномесечен срок от постановяване на окончателното решение, от заинтересована страна по делото.

За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното:

1

По настоящото дело 20215300501955 е постановено решение № 343/20.09.2021 г., с което е прието, че Р.Б. има право на разноски, с оглед отхвърляне на иска на Ева Балджийска за увеличаване на размера на присъдената и издръжка, като не е определено адвокатско възнаграждение на представлявалият го безвъзмездно адвокат във въззивното производство, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА, коментирана с оглед предмета на делото, както и поради това, че не е посочено друго основание, от предвидените в алинея едно на цитираната разпоредба, за оказване на безплатна правна помощ.

Въпреки, че настоящия състав напълно споделя цитираната в молбата по чл. 248 от ГПК съдебна практика, не намира основание за изменение на така постановеното решение и мотивите, поради което не е определено адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител, което да бъде заплатено от насрещната страна. В цитираната в молбата съдебна практика е наложено разбирането, че при осъществена правна помощ на лице, попадащо в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА, за да определи адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ, съдът не следва да изисква да бъде доказано обстоятелството, че клиентът действително попада в посочените хипотези (че е материално затруднено лице, роднина, близък или друг юрист). В цитираната практика на ВКС в настоящата молба е посочено, че е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.т. 1-3 ЗА (цитираното Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение), като и, че разноски за оказано безплатно процесуално представителство могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 от ЗА хипотези (цитираното Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение) Най-относимо към настоящия спор е посоченото в молбата Определение № 616 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 5089 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, според което „Разпоредбата на чл. 38, ал.

1, т. 3 от Закона за адвокатурата предоставя възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл.

38 ал. 2 от същия закон, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски.“ В същото е посочено, че когато липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е оказано коя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ е налице, не е възникнала и една от предпоставките на закона за заплащане на адвокатското възнаграждение от насрещната страна. За да упражни това свое право адвокатът следва да посочи, че правната защита и съдействие са престирани безвъзмездно на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА, без да е необходимо да я доказва. Но посочване на хипотезата, при която закона допуска оказване на безплатна правна помощ, е задължително, за да бъде осъдена насрещната страна да я заплати (както и за да осъществи правото си да я оспори, съответно да представи доказателства в подкрепа на това оспорване). В настоящия случай не посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА, в която адвоката да има право да предостави безплатна правна помощ, такава не е посочена нито във въззивното производство, нито се сочи в молбата по чл. 248 от ГПК. Ето защо настоящият състав счита, че не са 2 налице предпоставките на закона, посочени в чл. 38 от ЗА, поради което и молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. ЕН. Б., ЕГН: **********, с адрес с.

......................, обл. Пловдив, ул. „16-та“ № 7, чрез процесуалния си представител адв.

Н.Г. Т.,с адрес гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 6, за изменение на Решение № 343/20.09.2021 г., по в.гр.д. № 1955/ 2021 г. по описа на ОС Пловдив, в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3