Решение № 5359 от 23.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5359 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100103864 по описа за 2022 година

Предявен е при условията на субективно пасивно съединяване иск с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.

Ищецът З. П. А. твърди, че е кредитор на Н. А. А. за сумата от 46 956,61 лв., представляващи направени от него подобрения, подробно описани в исковата молба, в собствения на сочената ответница апартамент. Твърди се, че на 07.11.2014 г. Н. А. прехвърлила възмездно на Ж. П. А. собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м., съставен от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1,97% идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, който апартамент е с идентификатор ***, оформена с нотариален акт 162, том II, рег. № 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В., вписана в регистъра на НК под №268. Твърди се, че с това разпоредително действие тя е увредила своя кредитор ищец по настоящото дело като е намалила имуществото си, служещо за удовлетворяване на кредиторите й. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл.

135 от ЗЗД да обяви за недействителна спрямо него като кредитор, сделката за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт 162, том II, рег.

№ 7298, дело 329/2014 г. на нотариус В.В..

Ответницата Н. А. А., признава всички елементи от фактическия състав на предявения иск – признава, че ищецът й е кредитор на вземане за подобрения, както и е сключила сделка с дъщеря си, с цел да няма имущество, от което ищецът да може да се 1 удовлетвори.

Ответницата Ж. П. А., оспорва предявения иск. Счита претенцията за погасена по давност, поради това, че подобренията, отразени в Протокол от 02.12.2015г. са правени в периода м.април 2007г.-месец май 2014г. Ако се приеме, че не е изтекла погасителната давност, оспорва Протокол от 02.12.2015г., като посочва, че не са представени категорични доказателства, от които да е видно, че извършените подобрения са реализирани, както и че претендираната стойност е заплатена. Посочва се, че З. П. А. е удовлетворен като кредитор, чрез прехвърляне в негова собственост на останалите 2/6 идеални части от имота. Оспорва се ответницата да е можела да узнае, че З. П. А. е кредитор на Н. А. А..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а се установява и от представеното към исковата молба удостоверение за наследници, че З. П. А. и Ж. П. А. са брат и сестра, а Н. А. А. е тяхна майка.

Към исковата молба, при първото разглеждане на производството, е приложен Протокол за подобрения от 02.12.2015г., съставен по повод на вида и стойността на подобренията, които са направени от З. П. А., за периода м.април 2007г.-месец май 2014г. в апартамент № 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м, притежаван и ползван от Н. А. А.. В протокола подобренията са описани подробно по вид на извършената строително ремонтна дейност, помещение в жилището, където са извършени и стойност, посочено е и конкретното кухненско оборудване, което е закупено и неговата стойност, като е посочена обща стойност от 46 956,61 лв.

Представено и Споразумение от 12.11.2019г., с нотариална заверка на подписите на З. П. А. и Н. А. А., направена на посочената дата, с което двамата се съгласяват, че подобренията, извършени от З. А. в апартамента на Н. А., с идентификатор ***, са направени с нейно одобрение и са в размер на 46 956,61 лв. Н.

А. потвърждава и не отрича, че дължи заплащането им и остава задължена за паричната стойност на направените в нейния апартамент подобрения, като признава, че З. А. има вземане към нея за техния размер.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот със запазване правото на ползване №162, том II, рег.№7298, дело №329 от 07.11.2014г., в който е инкорпориран договор за продажба на 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в гр. София, в ж.к. ****, с площ от 76, 67 кв.м от Н. А. на Ж. А. за сумата от 35000лв., като е вписано, че продавачът е заявила, че я е получила от купувача изцяло преди подписване на нотариалния акт.

Действителността на инкорпорирания в НА договор е проверена по гр.д.

2

№16594/2015г. по описа на СГС, I-14 състав, като с Решение от 29.06.2018г., влязло в сила на 14.05.2020г., са отхвърлени исковете на Н. А. срещу Ж. А. за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание за сключването му, поради липса на съгласие, поради липса на форма поради непрочитането на съдържанието на нотариалния акт и за унищожаването му като сключен в резултат на измама.

По делото са представени доказателства за влошени лични отношения между З.

А. и Ж. А. – жалба от Ж. А. до СРП от 14.10.2015г. с оплакване, че на 13.10.2015г. брат й я е отстранил от имота й, като не й е дал възможност да вземе личните си вещи и документи, Нотариална покана от 23.11.2015г. от Ж. А. до З. А. за осигуряване на достъп до апартамента и протокол от 07.12.2015г. за отказан достъп.

По делото са депозирани показания от П. З.в А., син на ищеца, поради което показанията му следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК. Свидетелят посочва, че е присъствал на разговори между баба си и баща си, на които баща му се съгласил да финансира ремонти в апартамента на Н. А., а тя поела ангажимент да му възстанови средствата за ремонта. Посочва, че бил направен основен ремонт, смяна на дограма, настилки, била направена нова кухня, били закупени мебели и друга домашна техника, ремонт на банята, преустройство. Свидетелят лично помагал и участвал при ремонта. Посочва, че леля му идвала по времето, когато са извършвани ремонтни дейности, както и след това, като дори живяла в апартамента за известно време.

Твърди, че в периода, когато поддържали много добри отношения с леля му и дъщеря й Ася, били провеждани семейни срещи, на които ставало въпрос и са присъствали на разговори при които ставало ясно, че баба му ще направи каквото може, за да възстанови на баща му средствата, които е вложил. Посочва, че семейните срещи били 2012г. на 60-годишнината на баща му. Посочва, че между 2007г. и 2014г., т.е. периода на извършване на ремонтните действия, в имота са живеели баба му и баща му, като през 2014г. за кратко в имота е живяла и леля му.

Показания са депозирани и от А.А.С., дъщеря на Ж. А., чийто показания също следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК. Посочва, че последно е ходила в апартамента, когато баба й е била със счупен крак. Посочва, че апартамента е поддържан, кухнята е сменена, банята е ремонтирана. Твърди, че и майка й е правила ремонти, но не може да каже какви. Не е присъствала на разговори, при които баба й да е искала от майка й да прави конкретни ремонти. Знае, че вуйчо й е правил ремонти, но не е присъствала на разговор между него и баба й и не знае за уговорка между тях, баба й да възстановява средствата за ремонта в полза на вуйчо й. Майка й също не й била споделяла да знае за такава уговорка. Посочва, че прехвърлянето на 4/6 ид.части от апартамента е извършено по инициатива на баба й, като когато свидетелката я посещавала, за да й рехабилитира крака, баба й искала първоначално да прехвърли имота на нея, но свидетелката не искала да бъде прескачана майка й. Посочва и 3 причините за решението на баба й - Н. А. била притеснена, че З. А. ще я остави в хоспис, а също така тя и съпруга й били платили за апартамент, в който живеел З. А. със семейството си в ж.к.“Младост 2“ и поради това били решили процесния апартамент да остане за Ж. А.. Посочва, че за продажната цена постигнали съгласие да е по данъчна оценка, като свидетелката намерила нотариус, завела баба си, присъствала на сделката. Посочва, че майка й не поддържа контакти с вуйчо й от деня, в който З. А. е взел ключовете на Ж. А. от апартамента и не я е допуснал повече в него.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:

Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е обусловено от положително установяване от страна на ищеца, че има към ответника Н. А. А. валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че в последствие от длъжника е извършено действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор и по този начин го е увредил. В допълнение ищецът трябва да докаже наличието на още една предпоставка, притежаваща субективен характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. В зависимост от това дали въпросното действие представлява възмездна или безвъзмездна сделка, е или съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се съконтаргент на длъжника. По настоящото дело увреждащото действие представлява двустранна възмездна сделка, което означава, че ищецът трябва да докаже знание за увреждането и у другия ответник.

В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако същия е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника.

Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение / решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009г./. В тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по 4 тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е кредитор на ответницата Н. А. с оглед представеният по делото подписан двустранен протокол за подобрения от 02.12.2015 г., установяващ сторени такива за сумата от 46 956, 61 лв., извършени в периода м. април 2007 г. - месец май 2014 г. в имот - апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. ****, площ от 76,67 кв.м. Н. А. А. е признала съществуването на това задължение, както с подписването на Споразумение от 12.11.2019г. така и с направеното признание на предявения иск и всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Доколкото съгласно установената трайна съдебна практика, предмет на иска не е да се изследва дали подобренията, за които се твърди, че са остойностени в представения протокол, са действително извършени, дали са извършени в твърдения период и дали са на посочената в документа стойност, а единствено наличието на предпоставките за осигуряване на защита на кредитора, то следва да се приеме, че доколкото вземането на З. А. не е отречено със сила на пресъдено нещо, то същото е действително, доколкото е установено в изходящи от двете страни – кредитор и длъжник, документи.