Решение № 5906 от 17.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5906 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100508226 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20007277/25.01.2022 г. по гр.д.№ 37707/2019 г. на Софийски районен съд, 118 с-в, са отхвърлени предявените от ищците В. П.

С., Е. М. Г., Т. М. И., Д. Д. С., Д. Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р., с обща искова молба частични искове срещу ответника И.П.И.С.” ЕАД за заплащане на обезщетение за ползването от ответника на техен недвижим имот за периода 01.07.2014 г. - 30.06.2015 г., представляващ недвижим имот, с площ от 3 дка, находящ се в гр. Харманли, които е част от поземлен имот No ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и на лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 03.11.2016 г. – 30.06.2019 г.

С постановеното решение предявените субективно съединени искове са отхвърлени спрямо всеки един от ищците както следва: за ищците В. П. С., Е. М. Г., Т. М. И. исковете са отхвърлени за претендираната от всяка от тях сумата от 67.97 лева - обезщетения за лишаване от ползване и за сумата от по 18.32 лева - мораторно обезщетение; за Д. Д. С. - за сумата от 203.92 лв. обезщетение за ползване и мораторно обезщетение в размер на 54.94 лв., за Д.

Д. С.– за претендираното обезщетение за лишаване от ползване в размер на 1132.57 лв. и мораторно обезщетение от 305.16 лв., за В. Р. Х. - обезщетение за лишаване от ползване в размер на 1111.76 лв., както и обезщетение за забава в размер на 299.56 лв., за В. Н. Р. - обезщетение за лишаване от ползване в размер на 1122.16 лв. както и мораторно обезщетение в размер на 1

302.36 лв. Всички претенции са заявени от ищците като частични и след допуснатото увеличение на исковете с молба в хода на процеса, съобразно притежаваната от всеки от тях квота в съсобствеността върху процесния недвижим имот.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците в производството с искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго, с което предявените частични искове да бъдат уважени. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че притежаваният от ищците в съсобственост недвижим имот има единствено обслужващо предназначение спрямо изградените в имота постройки собственост на ответното дружество, поради което същите не се явяват лишени от възможността да ползват имота си, върху който притежават единствено “гола собственост”. Допълва, че построените в техния имот сгради представляват незаконни постройки, поради което не могат да бъдат основание за правомерно ограничаване правото на собственост на ищците. На следващо място, считат за неоснователен извода на съда за недоказаност в процеса на ползването на имота от страна на ответника, във връзка с което излагат фактически и правни аргументи. Претендират се разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответника в производството И.П.И.С.” ЕАД, с които същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи за обслужващия характер на поземления имот спрямо притежаваните от ответника сгради, за които твърди, че в хода на производството не са събрани доказателства, от които да се направи извод за тяхната незаконност.

Софииският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обща искова молба на В. П. С., Е. М. Г., Т. М. И., Д. Д. С., Д. Д. С., В. Р. Х. и В. Н. Р. срещу ответника И.П.И.С.” ЕАД, с която са предявени за разглеждане частични искове за заплащане на обезщетение за ползването от ответника на техен недвижим имот за периода 01.07.2014 г. - 30.06.2015 г., а именно: недвижим имот, с площ от 3 дка, находящ се в гр. Харманли, които е част от поземлен имот No ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и на лихви за забава по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за периода 03.11.2016 г. – 30.06.2019 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищците, в качеството им на наследници на С.Д.В., са признати за собственици на гореописания недвижим имот, представляващ реална част от по-голям поземлен имот сега с идентификатор ***. Сочат, че процесният имот с площ от 3 дка се притежава единствено от физическите лица в съсобственост, а спрямо останалата част от големия поземлен имот е налице съсобственост между тях и ответника. Твърдят, че ответникът ползва цялата 2 площ на поземления имот, включително личните им 3 дка, върху които не притежава право на собственост, поради което им дължи обезщетение за ползите от които ги е лишил.

Претендират ответникът да бъде осъден да им заплати, съобразно уточнените квоти в съсобствеността, обезщетение за ползването, от което ги е лишил през процесния период, ведно със законната лихва, както и мораторно обезщетение от деня, следващ отправената до ответника покана за доброволно плащане. Всички претенции са заявени като частични.

Пред първоинстанционния съд са събрани следните относими към спора доказателства:

Не е спорно и от удостоверение за наследници с изх. No 299/11.05.2017 г. на община Харманли се установява, че ищците са наследници на С.Д.В..

С влязло в сила на 28.05.2010 г. решение от 12.03.2010 г. по гр. д. No 419/2002 г. на PC-Харманли е видно, че наследниците на С.Д.В. са признати, по отношение на „Златна Тракия" АД, за собственици на следния недвижим имот: недвижим имот площ от 3 дка, представляващ имот с пл. No 1975 в кв.

26 по плана на гр. Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря", а по деистващата кадастрална карта - представляващ част от поземлен имот No ***, заключен между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-А, в приложената към решението скица /л. 9 от делото пред СРС/.

Не се спори, че първите трима ищци - В. С., Е. Г. и Т. И., притежават по 1,1107 % ид. ч. от процесния недвижим имот, ищцата Д. С. притежава 3,332 % ид.ч., ищецът Д. С. - 18,506% ид.ч., В. Х.-18,166 % ид. ч., а В. Р. - по 18,336 % ид. ч. от същия – общо ищците са признати за собственици на 61,67 % от процесния имот. Другите съсобственици не са предявили искове с настоящото производство.

Не е спорно също така, че с влязло в сила постановление за възлагане от 04.07.2012 г., ответното дружество е придобило от „Златна Тракия" АД (в несъстоятелност) чрез публична продан 17990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор No ***.

С протокол от 01.03.2013 г. е извършен въвод във владение, по силата на постановление за възлагане от 04.07.2012 г., съгласно които на ответника е било предадено владението върху 17 990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените върху него 31 сгради, с кадастрални идентификатори от №*** - последнователно до *** включително.

Ищците са поканили ответника, с нотариална покана, връчена на 02.11.2016 г., да им заплати обезщетение за ползване на посочения недвижим имот.

От изслушаните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на И. Г. /бивша съпруга на В. Р./ и Н. К. се установява, че процесният имот от 3 дка попада в границите на по-голям имот. Големият имот е ограден с ограда, застроен е с производствени и административни 3 сгради, а процесният имот се намира в неговите граници, веднага след порталните врати. Установява се, че имотът е с ограничен достъп, като през част от процесния период не е развивал специализирана дейност, но винаги е бил ограден и охраняван.

Приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, не се кредитира от настоящия състав. Към заключението липсват изготвени работни скици или фотографии, от които да е видно кой имот е изследван от вещото лице. Това обстоятелство, съобразено с направеното от вещото лице уточнение, че имотът от 3 дка. е незастроен /противното на което се установява от целия друг събран по делото доказателствен материал/, дават основание на съда да приеме, че вещото лице е изготвило заключението си по отношение на имот, различен от процесния по делото.

Пред въззивният съд е изготвена и приета нова съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорена от страните, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, след извършен оглед на място и от лице с необходимите специални знания, като същата дава в пълнота ясен отговор на поставените въпроси.

От приетото по делото заключение на вещо лице инж. М. М., както и дадените в съдебно заседания отговори на поставени въпроси, се установява, че процесния недвижим имот от 3 дка, представлява част от поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***. Големият имот е заграден от монолитна ограда, има портални врати, а границите на процесния имот попадат точно зад вратите. В рамките на имота от 3 дка има изградени 5 постройки с кадастрални номера както следва: № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.

Общата застроена площ на сградите в имота възлиза на 791 кв.м, а прилежащата към сградите площ възлиза на 662 кв.м. При тези изчисления вещото лице е посочило, че свободната площ от процесния имот възлиза на 1547 кв.м.

Досежно на средната наемна цена за свободната площ на имот с дадените качества е посочено, че същата възлиза на 310 лева/месец.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато 4 нарушение на императивни материалноправни норми.

При изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания петитум, настоящият състав намира, че съдът е сезиран с главни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение от ответното дружество в размер на сумата, с която неоснователно се е обогатило, ползвайки без основание собствения на ищците поземлен имот.

Дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на претендираните права /такава по чл. 73 ЗС/ в случая не обосновава недопустимост на постановения съдебен акт, доколкото на страните са дадени правилни указания във връзка с подлежащите на доказване факти в производството, а в решението си по същество на спора съдът е изложил мотиви и по иск за неоснователно обогатяване.

С оглед на това, по релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца по така предявения кондикционен осъдителен иск е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, за който твърди, че се ползва без правно основание от ответника, както и да докаже размера на обогатяването на ответника, респективно - своето обедняване, произтичащи от един и същ юридически факт - разместването на блага при липса на правно основание. В тежест на ответника по спора е да установи, че ползва недвижимия имот на валидно правно основание, евентуално - че е заплатил претендираното обезщетение.

Под термина “ползване” в случая не се визира реализиране на доход от имота, а упражняване на фактическа власт върху него, по такъв начин, че собственикът е възпрепятстван да осъществява на свой ред власт върху него, разбирана като фактическо господство върху вещта, част от собственическите му правомощия.

В хипотезата на ползване на чужд недвижим имот - обедняването на ищеца по иск по чл. 59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да ползва собствения си недвижим имот или да го отдава под наем /без значение дали реално е целял това/, а обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт - ползването на имота без правно основание.