Определение № 21603 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21603 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110104030 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 43027/11.02.2026г. „...“ ЕООД, чрез адвокат Е. Т., е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 06.02.2026г. в частта за разноските.

В молбата са изложени оплаквания, че независимо, че делото е прекратено в конкретна част и то по искане на ищеца, поради оттегляне на исковете, са присъдени разноски единствено в полза на ищеца, като съдът не е отчел обстоятелството, че ответника със сумата от 1295,58 лева, съгласно платежно нареждане, приложено на л. 40 от досието по делото е заплатил доброволно в хода на производството сумата в размер на 1200,00 лева по един от предявените искове за депозит, сумата от 47,48 лева, лихва върху горепосочената сума, за периода от 23.01.2025г. до датата на плащането 12.05.2025г., както и сумата от 48,10 лева за държавна такса съотносима на процента дължим по иска за сумата от 1200,00 лева.

Поддържа че не е заплатил сумите по предявените от ищеца и впоследствие оттглени от него искове за сумата от 32,00 лева, за мораторна лихва върху главницата от 1200,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., за сумата от 24,00 лева, представляваща законната лихва за забава за възстановяването на депозит в размер на 3000,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г., за сумата в размер на 360,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие неизпълнението на договора за наем на автомобил, поради което счита, че в частта по тези искове в която производството е прекратено му се следва присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.4 от ГПК. Тези суми поддържа, че не ги е признал, че с отговора на исковата молба са оспорени, поради което намира, че следва с оглед прекратената част да му се присъдят разноски. В тази връзка моли за изменение на решението в частта за разноските.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът И. Д.

Н., чрез адвокат В. П. е взел становище за неоснователност на молбата. Излага, че доколкото в платежното нареждане не е посочено кои от сумите и по кой от предявените искове се 1 погасяват, че следва да се погаси най обременителното от тях от 1200,00 лева, като ищецът е счел за погасени и сумите по исковете за сумата от 32,00 лева, за мораторна лихва върху главницата от 1200,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., за сумата от 24,00 лева, представляваща законната лихва за забава за възстановяването на депозит в размер на 3000,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г., както и за законната лихва върху сумата от 1200,00 лева от датата на исковата молба до датата на плащането й. Посочва, че няма как с извършеното плащане да се погасят и задължения за разноски, тъй като същите не са още изискуеми. Изискуемостта им настъпва с влизане в сила на решението, което в частта за разноските има характер на определение.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 10.02.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на дата 11.02.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за основателна. Следва да се посочи, че отговорността за разноски е обективна и тя следва изхода на спора. В настоящия случай делото е прекратено с протоколно определение от 11.11.2025г., в частта по предявените искове за сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по невъзстановен депозит по договор за наем на автомобил от 18.09.2024г., за сумата от 32,00 лева, за мораторна лихва върху главницата от 1200,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., за сумата от 24,00 лева, представляваща законната лихва за забава за възстановяването на депозит в размер на 3000,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г., и за сумата в размер на 360,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие неизпълнението на договора за наем на автомобил.

Съдът се консолидира със становещето на ищеца, че доколкото не е посочено какво погасява ответника със сумата от 1295,58 лева в платежно нареждане от 12.05.2025г., независимо от посоченото в отговора на исковата молба, то приложими са общите правила по чл. 76 от ЗЗД и с тази сума е погасена сумата от 1200,00 лева, представляваща главница по невъзстановен депозит по договор за наем на автомобил от 18.09.2024г., сумата от 32,00 лева, за мораторна лихва върху главницата от 1200,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 23.01.2025г., сумата от 24,00 лева, представляваща законната лихва за забава за 2 възстановяването на депозит в размер на 3000,00 лева, за периода от 16.11.2024г. до 06.12.2024г., както и сума за законна лихва от 39,00 лева, според негови твърдения, съгласно диспозитивното начало в процеса, върху сумата от 1200,00 лева, считано от 23.01.2025г. до датата на плащане – 12.05.2025г. Съдът също така възприема тезата на ищеца, че е недопустимо предварително погасяване на задължения за разноски, тъй като това задължение все още не е ликвидно /абсолютно определено по размер/ и изискуемо, като изискуемостта настъпва с влизане в сила на решението, в частта за разноските, в която част решението има характер на определение. Както е видно въпроса за размера на разноските все още не е ясен. Следователно за горепосочените суми доколкото плащането е в хода на процеса, което обосновава извод, че ответника е дал повод за завеждане на иска, и с оглед на което плащане са оттеглени горепосочените искови претенции, съдът намира, че на ответника не се следват разноски. Не следва в тази връзка да се взима в предвид и твърдената за заплатена от него сума за държавна такса, доколкото с нея са погасени горепосочените задължения. В частта по иска за сумата в размер на 360,00 лева обаче, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие неизпълнението на договора за наем на автомобил възражението на ответника е основателно доколкото този иск не е признат изрично от него и не е налице плащане за тази сума, иска е оттеглен по почин на ищеца и съответно на основание чл. 78, ал.4 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно оттеглената горепосочена част на иска в която част производството също е прекратено.

Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева, за реалното заплащане на което са налице доказателства на л. 105-109 от досието по делото. Процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност в последно о.с.з. Съдът намира възражението за неоснователно.

Възнаграждение се дължи за цялостно представителство в производството и е дължимо за всеки иск, а не само за предявения иск за сумата от 3000,00 лева за претендираните неимуществени вреди. Затова основателно е посоченото от ответника, че адвокатското възнаграждение, изчислено по правилата на чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа надхвърля 2000,00 лева без ДДС. Следователно претендираното за присъждане с оглед цената на исковете, техния брой, правната и фактическа сложност на делото и извършената от адвокат Т. работа не е прекомерно. Така на ответника с оглед прекратената част на иска за сумата от 360,00 лева, следва да се присъдят разноски в размер на 93,59 лева, с равностойност в евро от 47,85 евро за адвокатско възнаграждение.

Вследствие горепосоченото следва да се редуцират и разноски присъдени на ищеца с оглед изхода на спора и съобразявайки ги с прекратената част от предявените искове за сумата от 360,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за обслужване на кредитна карта, вследствие неизпълнението на договора за наем на автомобил. Така решението следва да се измени като на ищеца вместо присъдената сума от 985,00 лева се присъди сумата в размер на 908,18 3 лева, с равностойност в евро от 464,35 евро.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното по гр.д. № 4030/2025г. по описа на СРС решение от 06.02.2026г., В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:

ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„.., представлявано от управителя Стефка Касабова ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .., сумата в размер на 464,35 евро, с равностойност в лева от 908,18 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. .. ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „.., представлявано от управителя Стефка Касабова, сумата в размер на 47,85 евро, с равностойност в лева от 93,59 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4