Определение № 1224 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1224 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002105384 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от П. Й. К. чрез пълномощник адв. К. Д., и от Е. Г. М. чрез пълномощник адв. С. К., срещу въззивно решение № 143 от 29.06.2023 г., постановено по в.гр.д. № 138/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра.

С обжалваното въззивно решение е прогласена неистинността на удостоверение за наследници № АО-08-1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-081096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан, и е потвърдено първоинстанционното решение № 90/25.11.2021 г. по гр.д. № 360/2021г. по описа на Районен съд – Тутракан в частта, в която е признато за установено спрямо ответниците М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. Й. К. и „Интер инвест“ ЕООД, че Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „*“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200,066 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, и номер по предходен план *, и е осъдено „Интер инвест“ ЕООД да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. от нея, както и в частта относно присъдените разноски. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

И в двете касационни жалби се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 от ГПК. Поддържат се сходни правни съображения по същество.

1

Касаторът П. Й. К. излага доводи за липса на правен интерес при ищеца Т. С. от завеждането на иска по чл. 108 от ЗС с оглед нищожността на делбата по гр. д. № 133/05г. Сочи като неправилни изводите на въззивния съд относно действието на нищожната делба по гр. д. № 133/05 г. и този за презюмирано знание у ответника „Интер Инвест“ ЕООД за вписване на исковата молба по гр. д. № 133/05 г. правещо последния недобросъвестен владелец върху процесния имот. Моли за допускане до касация и отмяна на въззивното решение като неправилно.

Другият касатор Е. Г. М. обосновава недопустимост на въззивното решение по сходни съображения, изложени от първия касатор, както и с аргумент, че направеният от него отказ от наследство е валиден и обвързва всички трети лица, вкл. и съда, а оспорването на отказа не е заявено своевременно с исковата молба. Оспорва и другите изводи на въззивния съд по същество на спора и тези, касаещи приетата неистинност на двете удостоверения за наследници.

Приложени са към всяка касационна жалба и изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Претендират се разноски и от двамата касатори за всички съдебни инстанции.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК ответникът по касация Т. Г. С. чрез пълномощника си адв.

Д. А. изразява поотделно становище и по двете касационни жалби за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за тяхната неоснователност.

От страна на Е. М. е подадено становище, с което счита касационната жалба на П. К. за основателна. Останалите страни по делото не са депозират отговори по касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото намира следното:

И двете касационни жалби са процесуално допустими.

Делото пред Районен съд–Тутракан като първа инстанция е образувано по искова молба от Т.

Г. С. срещу ответниците М. Г., В. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ, П. К. и „Интер инвест“ ЕООД, с която е предявен иск за собственост за признаване на установено спрямо всички ответници, че ищецът Т. С. е изключителен собственик на основание съдебна спогодба за делба, одобрена с протоколно Определение от 13.01.2014 по гр.д.№ 133/2005 г. на Районен съд-Тутракан, на целия поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на [населено място], общ. Т., местност „БЛОКА СТАРО СЕЛО“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 200,066 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), четвърта категория, при посочени съседи, и номер по предходен план *, и осъждане единствено на ответника „Интер инвест“ ЕООД да му предаде владението върху същия имот. Предявен е и евентуален иск за собственост от Т. С. срещу същите ответници, но за 1/2 ид.ч. от спорния имот като соченото придобивно основание е наследство, и искане за осъждане на ответника „Интер инвест“ ЕООД да му предаде владението върху тази ид.част от същия имот .

Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск на ищеца и е уважил евентуалния иск.

Едновременно с това, поради нововъведени обстоятелства в хода на въззивното обжалване, е открито производство по чл. 193 ГПК във връзка, с което въззивният съд е прогласил 2 неистинността на удоостоверение за наследници № АО-08-1095/10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-08-1096/10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан.

За да потвърди резултата по евентуалния иск като единствен предмет на въззивната проверка, и да се произнесе по оспорените официални свидетелстващи документи, въззивният съд е приел за установени следните факти:

На 29.12.1998 г. Д. Т. М. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на процесната нива с площ 200 дка, вписан в СлВп-Т. под № 51, том I, като в същия е отбелязано, че имотът е придобит по наследство от Г. К. К..

На 11.04.2005 г. Г. Т. С. предявява иск срещу Д. М. за делба на наследство, в чиято маса влиза и процесната земеделска земя от 200 дка, по който е образувано гр. дело № 133/2005 г. по описа на ТРС, а исковата молба е вписана в СлВп – Т. на 11.04.2005 г.

На 21.04.2008 г. Д. М., легитимирайки се с констативния н.а. № 51/29.12.1998 г., сключва договор за прокупко-продажба във формата на нотариален акт, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката - ответника М. Г., който е в граждански брак с ответника В. Г. от 26.05.1990 г. и така придобитият имот се явява в режим на СИО. Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г. продават същата нива на ответника „Адванс терафонд“ АДСИЦ, нотар. акт за която сделка е вписан с вх.рег.№ 1077, акт № 113, том III, дело 545/2008 на СВ Т.. Тези две прехвърлителни сделки са сключени след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05г. на ТРС, но преди да е постановено решение по допускане на делбата.

Въззивният съд е приел за безспорно, че М. М. С. е била съпруга на Г. С., а ищецът Т. С. негов син. С решение № 3/30.03.2010 г. по гр.д. № 133/05 г. на ТРС са допуснати до делба една част от имотите, посочени от първоначалния ищец Г. С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Д. М., като сред тях е и процесната земеделска земя от 200 дка.

Делбата е допусната между наследниците на Г. С., починал в хода на процеса, а именно М.

С. и Т. С., и ответницата Д. М. при квоти: по 1/ 4 ид.ч. за М. С. и Т. С. и 1/ 2 ид.ч за Д. М..

Производството по въззивните жалби срещу решението на ТРС е прекратено с определение на СОС от 21.05.2013 г. по в.гр.д. № 174/2010 г. като решението по допускане на делбата влиза в сила на 17.07.2013 г.

На 26.09.2012 г. ответното дружество "Адванс терафонд" продава същата нива на ответника П. К., който е разведен към този момент, а на 04.10.2013 г. К. прехвърля нивата на „Интер инвест“ ЕООД с НА за замяна на недвижими имоти, вписан с вх.№ 7262/04.10.2013 г., акт № 192, том X., дело 3545/13 на СВ-С. и с вх.№ 2784/10.10.2013, акт № 10, том IX, дело 1542/13 на СлВп-Т..

Д. М. умира на 10.04.2012 г., като оставя за свои наследници синовете си - Е. Г. М. и И. Г. М., вторият починал на 03.08.2012 г. като неженен и без деца.

Преди смъртта си, на 24.06.2010 г., Д. М. продава на своя син И. М. 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], а след неговата смърт – брат му Е., явяващ се негов наследник, продава същият този апартамент на трето лице, като деловодните данни за тези две сделки са отразени в приложени справки от имотния регистър по партидите на Д. М. и Е. М..

На 20.06.2012 г., т.е. след смъртта на Д. М., но преди тази на И. М., Е. М. изтегля суми от три 3 банкови сметки: едната в „Банка ДСК“ а другите две в „Уникредит булбанк“ На 12.11.2012 г., с молба до СфРС, ответникът М. се отказва от наследството на майка си Д.

М., като този отказ е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата.

Въз основа на този отказ Е. М. е поискал да бъде прекратено спрямо него делото за делба /гр.д.133/05г на ТРС/. С определение от 13.01.2014 г. съдът прекратява производството по делбата по отношение на М. и одобрява спогодбата между М. С. и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 200 декара. Видно от справката по данни за имот, съдебният протокол е представен на 31.03.2014 г. за вписване в СлВп- Т. и с акт № 172, том I е вписан, като вписването е отразено в справката по имотната партида, но не е отразено по личната партида на Д. М..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е формирал и правните си изводи по спора. Счел е за неоснователно възражението на Е. М. за недопустимост на производството по съображения, че последният е приел наследството на Д. М. с конклудентни действия, изразяващи се в тегленето на суми от банкови сметки с пълномощно, в чийто текст фигурира позоваването на качеството му на наследник, както и в разпореждането с апартамента, който е бил собственост на починалия брат, с което е приел и неговото наследство, а вписаният от Е. М. отказ от наследството на майка му е нищожен.

Като приел също, че делбата по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС, но не и Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС за допускането й, е нищожна поради неучастие в нея на Е. М., въззивният съд заключил, че по отношение на частните правоприемници по веригата от прехвърлителни сделки М.-„Интер инвест“ ЕООД, Е. М., като универсален правоприемник на своята майка, има същото положение в делото като нея- на процесуален субституент на последващите приобретатели, и като такъв не може да се разпорежда с правото на иск, защото материалното право не му принадлежи, но като го е сторил и делбата по отношение на него е прекратена, е лишил приобретателите от възможността закупения от тях имот да се падне в негов дял. Приел е още, че решението по гр.д.№ 133/05 г. на ТРС има сила на присъдено нещо за страните по настоящия спор и за съда, от което следва, че ищецът Т. С. се легитимира като съсобственик на 1/ 2 ид.ч. от процесната нива и като единствен наследник на майка си М. С.. По отношение правата в съсобствеността на Д. М. е прието, че същата има другата 1/ 2 ид.ч., и доколкото съсобствеността по делбеното дело не е била прекратена поради нищожност на завършващия делото акт / материална нищожност по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, а не нищожност на самия акт/, то никой от съделителите не може да претендира да е изключителен собственик на процесната нива, и в случая Д. М. и последващите приобретатели са се разпореждали валидно само с 1/ 2 ид.ч. от нея, съответни на правата на Д. М..

Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението за придобиване по давност на имота от Д. М. и нейните частни правоприемници, приемайки, че владението преди да приключи делбеното производство, е правно ирелевантно, тъй като дори да е осъществявано такова преди завеждането на иска за делба, то същото е загубило значение предвид влязлото в сила решение по допускането й, а по време на процеса давност не тече, поради което не могат ответниците да се позовават на присъединяване по чл.82 ЗС на нейното владение. Развити са 4 съображения, че тъй като процесният имот е закупен с договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ № ОД-7-Т/19.07.2001 г., подписан между Министерството на земеделието и горите и Д. М. вписан в 1-ви вх.рег.№ 1667, акт. 117, т. 4, то до завеждане на делото на 11.04.2005 г. не е изтекла кратката петгодишна давност.