Акт от 13.12.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 13.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ІV граждански състав в открито заседание, на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря С.Ц. като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6233 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.

В *** е постъпила искова молба от Е.И.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.Ц. против В.М.Д. с ЕГН **********,*** и М.П.Д. – К. с ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 30.08.2017г. ищеца сключил с ответниците договор, по силата на който им предоставил под наем свой собствен имот, представляващ магазин, намиращ се в ***, срещу месечна наемна цена в размер на 500лв. Твърди се, че неаемателите се задължили да заплатят един авансов наем, а наемодателят се задължил да върне тази сума след прекратяване на договора при погасяване на всички сметки от страна на наемателя. Сумата служела като обезпечение за непогасени задължения за наем и ползвани консумативи по договора. Излага се, че на 25-то число на месец април 2018г., ответниците не заплатили наема за месец май, в съответствие с уговореното, поради което ищецът посетил магазина на 26 април и им връчил писмено предупреждение срещу подпис. Твърди се още, че когато наемодателя потърсил наемателите след изтичане на предоставения с предупреждението срок, установил, че имота бил освободен. Навеждат се доводи, че наемателите дължали пълен наем за месец май, т.к. имота бил ползван и няколко дни през същия месец, в съответствие с изречение последно от Общите условия. Дължали и наем за още два месеца – срока на уговореното предизвестие, съгласно т.2 от условията за прекратяване на договор, както и дължали натрупани консумативни разходи за ток и вода за периода от месец декември 2017г. до освобождаване на имота. Твърди се, че поради неплащане на цената на разходвания ток било изключено захранването на имота, като за възстановяването му била заплатена сума в размер на 19лв. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 500лв. представляваща наемна цена за месец май 2018г.; сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неспазено задължение за двумесечно предизвестие за прекратяване на договора; сумата от 971,17лв., представляваща неплатени консумативни разходи за ток и вода и сумата от 19лв., заплатена за възстановяване на прекъстнатото на имота ел.захранване., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците В.М. и М.Д. са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват исковите претенции. Признават, че с ищеца са имали сключен договор за наем на процесния имот за срок от една година, считано от 30.08.2017г. и при наемна цена от 500лв., като при подписването му заплатили един авансов наем от 500лв., служещ за обезпечение за непогасени сметки при прекратяване на правоотношението.

Твърдят, че на 10.04.2018г. се срещнали с ищеца и го уведомили, че желаели да прекратят договора, както и че до края на месец април щели да освободят имота, при което ищеца не се противопоставил и казал, че пак щели да поговорят.

Твърдят също, че на 26.04.2018г. ищеца посетил магазина и връчил на ответниците писмено предупреждение да заплатят неплатените сметки за ток и вода за периода от м.януари до м.април 2018г. включително, като на същата дата им заявил, че прекратява договора за наем и им дал срок до 30.04.2018г. да изнесат и останалите си вещи от магазина, т.к. от 01.05.2018г. бил сключил договор за наем с друга наемателка. Предупредил ги също така, че ако не освободели магазина до 30.04.2018г. щял да смени патрона на вратата на магазина, а след тази среща, в магазина дошла нова наемателка да огледа имота и предложила да оставят мивката, мокета и тръбите, но не можели да се споразумеят за цената. Излагат, че до 30.04.2018г. изнесли останалите вещи от магазина – мивка, мокет, тръби и други вещи и на 30.04.2018г. предали на ищеца ключовете от магазина. Твърдят, че през м.май 2018г. ищецът им се обадил по мобилния телефон и ги предупредил да заплатят неплатените от тях разходи за ползвана ел.енергия и вода в размер на 971,17лв. Ответниците му предложили да отидат заедно да ги платят, като за погасяването им да бъде дадена и сумата от 500лв. от авансовия наем, като ищецът не се съгласил и казал, че наемателите дължали 1500лв. за наем за м.май и за два месеца неспазено предизвестие. Ответниците считат, според заявеното в писмения отговор, че не дължат претендираната сума от 500лв., представляваща наемна цена за м.май 2018г., т.к. били освободили наетия имот на 30.04.2018г. и предали ключовете на наемодателя. Считат, че не дължат и сумата от 1000лв., търсена като обезщетение за неспазено предизвестие, т.к. договора бил прекратен автоматично на основание чл.3 от писменото съглашение, поради забавяне плащането на наемната цена в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащия месец. Считат също така че договорът за наем бил прекратен едностранно от страна на ищеца, т.к. на 26.04.2018г. той посетил магазина, връчил предупреждение за заплащане на задължения на наемателите и заявил, че прекратява договора, давайки срок на ответниците да освободят имота на 30.04.2018г. Признават, че дължат сумата от 471,17лв., представляваща неплатени разходи за ползвана електроенергия и вода.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно е между страните и това се установява от представения препис на Договор за наем от 30.08.2017г., че ищеца Е.И.Л., в качеството на наемодател е предоставил на ответниците В.М.Д. и М.П.Д.-К., в качеството на наематели за временно и възмездно ползване магазин на ***за сладкарска работилница.

В писменото си съглашение страните са обективирали съществените елементи на правоотношение и произтичащите от него права и задължения.

Уговорили са срок на договора от една година; месечен наем в размер на 500лв., платим до 25 число на предхождащ месец на ползване; заплащане на консумативните разходи в тежест на наемателите.

Уговорили са задължение на наемателите да заплатят при сключване на договора един авансов наем, който подлежи на връщане след прекратяване на договора и изплащане на всички сметки от страна на наемателите.

Уговорили са също така, че при прекратяване на договора, магазина се освобождава до 30-то число на месеца, а при просрочване и удължаване след този срок е дължим пълен наем от 500лв.

Страните са регламентирали в съглашението си и основанията за прекратяване на договора: изтичане на уговорения срок; по искане на страните след отправяне на писмено предизвестие от два месеца; автоматично прекратяване при неплащане на наема в период от 7 дни от уговорения задължителен срок – 25-то число на предхождащ месец.

Между страните не е налице спор, че при сключване на договора наемателите са заплатили уговорения един авансов наем от 500лв., дължим за връщане след прекратяване на договора и заплащане на консумативните разходи.

Не е налице спор също така и е видно от представената разписка от 21.08.2018г. и приложения към нея по издадени фактури (на л.5-л.6), че наемателите не са заплатили консумативни разходи за ел.енергия, както следва: за период от 03.02.2018г. до 02.03.2018г. – в размер на 380,32лв. и лихва за просроченото плащане в размер на 0,79лв.; за период от 03.03.2018г. до 02.04.2018г. в размер на 409,82лв.; за период от 03.04.2018г. до 03.05.2018г. в размер на 81,78лв. или общо до 03.05.2018г. консумативни разходи за ток в размер на 872,71лв.

Видно е от приложената разписка и приложения към нея, че за период от 04.05.2018г. до 02.06.2018г. за наетия обект е била начислена сума в размер на 3,77лв., като е била начислена и неустойка за пр.плащане в размер на 0,05лв.; за периода от 03.06.2018г. до 03.07.2018г. е била начислена сума в размер на 3,90лв., както и неустойка за пр.плащане в размер на 0,02лв.; за периода от 04.07.2018г. до 02.08.2018г. е била начислена отново сума в размер на 3,88лв.

Безспорно е, че горните суми са били заплатени от наемодателя на 21.08.2018г.

Страните не спорят и се установява от приложения препис на ***, че на сочената дата наемодателя е заплатил сума в размер на 19лв. за възстановяване на ел.захранването в наетия обект, което е било спряно поради неплащане на разходваната ел.енергия.

Видно е и от приложеното писмо, изходящо от *** и адресирано до ищеца, че ел.захранването в имота е било прекъснато на 06.06.2018г. и възстановено на 21.08.2018г. след заплащане на дължимата такса за това.

Не се спори също така и се установява от приложените преписи на касови бонове, издадени от ***, че на 26.08.2014г. наемодателя е заплатил сума в размер на 86,84лв. за консумирана в процесния имот вода за периода от месец декември 2017г. до м.май 2018г.

По делото е представено писмено изявление на ищеца от 26.04.2018г., озаглавено от него „Изискване от наемодателя“, в което е посочено, че имало неплатени консумативни разходи за ток и вода, които трябвало бъдат заплатени от наемателите, като се съдържа и предупреждение, че при неплащнето им, наемодателя щял да се обърне към съда. Съдържа се и изявление, че депозита от 500лв. се връща след заплащане на задълженията. Положени са подписи на наемодателя и наемателите.

В о.с.з. на 28.11.2018г. са събрани гласни доказателства, ангажирани от ответниците.

Свидетелят

С.К.К. – съпруг на ответницата М.Д. излага в показанията си, че към 10 април 2018г. ищеца бил уведомен от наемателите, че не можели да платят наема и щели да освободят имота, като още на тази дата започнали да изнасят дребни неща от него. Твърди, че още тогава ищеца сложил съобщение на обекта, че се отдава под наем, посочвайки и телефонния си номер за връзка. Твърди още, че около 20 април ищеца им казал, че имало кандидат за наемател от гр.Троян и трябвало да се освободи магазина. Св.К. твърди, че наели камион, с който да изнесат вещите си и на 28-29 април свалили климатици и друго оборудване, което имало, като оставили единствено мивка, за която били провели разговори с кандидат за следващ наемател да я закупи. Твърди също, че на 30 април изнесли и мивката, т.к. не било постигнато съгласие за цената, на която да се продаде, и след тази дата нямали достъп до магазина. Сочи, че ищеца присъствал на всички посочени дати при изнасяне на вещи, като на 30 април му предали ключовете на наетия обект и той казал, че ще смени патрона. Св.К. излага, че в началото на м.май ищеца започнал да звъни по телефон и да иска да бъдат заплатени от наемателите направените консумативни разходи, както и да му се плати сума в размер на 1500лв., но те му отговорили, че за разходите трябвало да се използва дадения авансов наем и разликата да се заплати от наемателите. Не било постигнато съгласие и ищеца казал, че ще претендира правата си по съдебен ред.

Свидетелят

В.И.А. излага в показанията си, че в края на месец април му се обадил св.К. и го помолил да му помогне да намерят превозно средство, с което да изнесат вещите от процесния магазин. Твърди, че намерил камион от свой познат и помогнал при изнасянето на вещите, сред които имало и негова маса, която си прибрал. Пояснява, че това се случило в края на месец април. Твърди, че ищеца присъствал при изнасянето и разговарял с ответницата В.Д..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи, като по делото не са събрани никакви други доказателства, които да им противоречат и да внасят съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното :

По иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Първата заявена от ищеца претенция е за сумата от 500лв., представляваща неплатена наемна вноска за месец май 2018г.