Решение № 1810 от 30.04.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3188/2018
- Вид
- Решение № 1810
- Подписан
- 30.04.2019
- В сила
- 22.03.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1810 гр. Варна, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3188 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.А.Х. – АК Варна срещу Г.Д.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 14761 лева, представляваща сбор от внесени без правно основание суми в периода от
05.03.2013г. до 22.10.2013г. по кредитна сметка № *** разкрита на ответницата в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с договор за кредит № ***г. с кредитополучател Г.Д.Х., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 02.03.2018г. до окончателното и изплащане.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът твърди, че между ответницата Г.Д.Х. и „Уникредит Булбанк“ АД гр.София бил сключен договор за кредит № ***г., по който договор ответницата била кредитополучател.
На ***г., ***г.,
***г., ***г. и на ***г. в полза на ответницата по нейна кредитна сметка № *** ищецът внесъл суми в общ размер на 7535.12 евро, с левова равностойност 14761 лева по посочения във вносните бележки курс от 1.959 на „Уникредит Булбанк“.
Ищецът направил вноските по банкова сметка ***, а сумата не му била възстановена до датата на предявяване на иска, поради което и за него възникнал правен интерес от предявения частичен иск.
Ищецът моли за положително произнасяне по предявения иск и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, прави доказателствени искания.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.
Ответницата оспорва вноските по нейната кредитна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД да на извършвани лично от ищеца. Оспорват се верността и автентичността на представените с исковата молба платежни нареждания и вносни бележки с твърдения, че те не са подписани от посочения за вносител автор И.Р.Х..
Ответницата твърди, че истински кредитополучател по договора за кредит бил Р.И.Х. (баща на ищеца), респективно неговото дружество „Консорциум Реми Груп“АД, като внасянето на сумите за погасяване на кредита било извършено по поръчение на бащата на ищеца и със средства на последния, евентуално на „Консорциум Реми Груп“ АД.
През м.***г. ищцата работела в „Консорциум Реми Груп“ АД под ръководството на своя чичо Р.И.Х., баща на ищеца. Р.Х. помолил ищцата и други служители на дружеството да закупят фиктивно апартаменти от сградата в гр.Бяла, която той строял тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да му бъдат дадени лично.
Х. казал, че кредитите са уредени, уговорени с ръководен кадър на „Уникредит Булбанк“ АД и просто трябва да се уредят документално, като обещал, че ще плаща месечните вноски по кредитите. Преводите, които евентуално били наредени от ищеца били извършени изцяло в тази връзка и при негово знание за цялата обстановка. Първоначално вноските по ипотечните кредити (включително и този на ищцата) били внасяни от служители на „Консорциум Реми Груп“ АД, какъвто бил и ищеца И.Х..
Дори да се приемело, че И.Х. не е плащал за баща си Р.Х. или за дружеството „Консорциум Реми Груп“ АД, то същия не можел да иска връщане на сумите, тъй като били платени в изпълнение на негов нравствен дълг – за погасяване на задължение, което е възникнала единствено и само заради и в полза на баща му и подпомагащо неговия бизнес.
Липсвало обогатяване на ответницата, тъй като сградата, в която се намирал апартамента все още била незастроена и ежедневно се рушала, а перспектива за завършване на сградата нямало.
В условията на евентуалност се прави възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответницата за процесните вземания.
Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***, по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД предоставя на Г.Д.Х. ипотечен кредит в размер на 68000 евро, с начална дата на падеж ***г. и крайна дата на падеж ***г. при посочени в договора годишен лихвен процент, такси и комисионни. В договора е посочена банкова сметка, ***
***. Като обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за ипотечен кредит са посочени вписване на договорна ипотека върху ***, находящ се в гр.Варна, *** и *** с идентификатор № *** /л.34-37/
На ***г. е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. на нотариус В.Д., вписана в РНК под № *** и с район на действие – Варненски районен съд. Според съдържанието на сделката обективирана в посочения нотариален акт „Консорциум реми груп“ АД, с ЕИК *********, представлявано от управителя си Р.И.Х. продава на ответницата в настоящето производство Г.Д.Х. следният недвижим имот: *** със застроена площ 199.80 кв.м., находящ се на първи етаж на жилищна сграда №*** (апартхотел), изградена на „груб строеж“ с три жилищни, подпокривен и сутеренен етаж, построена в имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.***, община ***, обл.Варна, ведно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Цената по договора за продажба е посочена в размер на 53879 лева, която сума ще бъде осигурена с банков кредит от „Уникредит Булбанк“АД гр.София, по силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** сключен на ***г. и ще бъде заплатена на продавача по банков път след вписване на нотариалния акт и представяне на банката на удостоверение вписана първа по ред договорна ипотека в нейна полза /л.32-33/.
С вноски бележки от ***г., ***г., ***г., ***г. и ***г. ищецът е извършил пет вноски по банковата сметка на ответницата, по която е отпуснат кредита и от която са извършвани погасяванията на задълженията по кредита. Във вносните бележки за вносител са вписани имената на ищеца, неговия ЕГН, както и номер и дата на издаване на документ за самоличност, а като основание е вписано „вноска по кредит“ /л.6-10/.
Ответницата е оспорила автентичността на представените с исковата молба документи – вносни бележки с твърдения, че подписът положен за ищеца не е изпълнен от него. Ищецът е заявил, че ще се ползва от документите, представил е оригинал на същите и е открито производство по оспорване истинността им, като проверката на истинността (автентичността) на вносните бележки е извършена посредством назначена съдебно-почеркова експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че подписите положени за вносител във вносни бележки от ***г., ***г., ***г., ***г. и ***г. са изпълнени от И.Р.Х..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено, обосновано и неоспорено от страните по делото /л.78-83/.
С оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза оспорването на документите следва да се приеме за недоказано, като разноските свързани с това оспорване да се възложат на ответницата независимо от изхода на спора.
На 16.11.2015г. ответницата е поискала от „Уникредит Булбанк“ АД да бъде проведена среща с представител на банката, на която да бъде обсъдено преструктуриране или погасяване на кредитите отпуснати на ответницата и на И.Х. и С.Ц.. В молбата подписана от тримата кредитополучатели са изложени твърдения идентични на възраженията на ответницата изложени в отговора на исковата молба относно целите за изтегляне на кредитите и извършваните погасявания по тях /л.111-114/.
За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и на страните са допуснати гласни доказателства.
В заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че при отпускане на кредита на ***г. банката е удържала такси в размер на 1360 евро, а на същата дата 59370 евро са преведени по сметка на „Консорциум Реми груп“ АД, 2770 евро са изтеглени в брой на каса и по банковата сметка на ответницата е останала сума в размер на 4486.34 евро. Вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит са правени само от ответницата до ***г. включително. За периода от ***г. до ***г. вноски по банковата сметка на ответницата са правени както лично от нея, така и от ищеца И.Р.Х., както и от И.Д. Х. и от Р.И.Х.. В периода от ***г. до ***г. вноски по сметката на ответницата са правни от Д.Р.Х.. Вноските не са правени на уговорената в договора за кредит падежна дата, не са правени всеки месец, като част от вноските са правени в лева, а други във валутата, в която е отпуснат кредита – евро. Общия размер на внесените от ищеца суми по банковата сметка на ответницата, от която са извършвани погасяванията по договора за кредит са в размер на 7535.12 евро, с левова равностойност 14753.96 лева. Вещото лице в табличен вид е представило как е усвоена сумата по кредита, кога, в какъв размер и от кого са правени вноски по банковата сметка на ответницата, послужили за погасяване на задължения по договора за кредит. Банковата сметка на ответницата с IBAN *** в размер на 7535.12 евро, с левова равностойност 14753.86 лева.
В показанията си призования по искане на ответницата свидетел Р.И.Х., баща на ищеца, чичо на ответницата и управител на „Консорциум Реми груп“АД заявява, че ответницата е закупила две жилища от „Консорциум Реми груп“ АД. Първото жилище било на ул. „***“, по което ответницата изплатила ипотеката, а второто се намирало в комплекс „***“ на брега на морето. Свидетелят правил вноски по кредита на ответницата, тъй като бил солидарен длъжник и отговарял за задълженията със собствен апартамент в ж.к. „***“. В апартамента на свидетеля живеели синовете му и имало реална опасност да бъде продадено от съдия-изпълнител, което впоследствие се случило и жилището било продадено от съдия-изпълнител, а продажната цена отишла за погасяване кредита на ответницата. Жилището на ответницата в комплекс „***“ било собственост на ответницата и доколкото било известно на свидетеля продължавало да е нейна собственост. Свидетелят заявява, че синовете му също са правили вноски по кредита и имат заведени дела срещу ответницата. Свидетелят живеел отделно от синовете си от 1995г. Те работели в дружеството, но изцяло били разделени, както и доходите им. Жилището в бл.*** в ж.к. „***“ било ипотекирано по договора за кредит на отвентицата и синовете на свидетеля правили вноски защото знаели, че ще ги изгонят от това жилище. Свидетелят твърди, че със синовете си не е обсъждал графици на плащания, конкретни суми, лихви, лихвени проценти и други условия по кредита. За изоставането в плащанията на вноските по кредита свидетеля научавал от уведомленията, които получавал. Свидетелят не знае дали ищеца е търсил ответницата за да я уведоми, че ще внася суми по сметката ѝ.
Заявява, че е правил вноски за погасяване на кредита, тъй като знаел, че като е внесъл едни пари ще може да си ги вземе по съдебен път. Излага твърдения за отношенията между него и ответницата, като дистанцираност се получила през ***г., когато ответницата и съпруга ѝ прехвърлили на сина на свидетеля Д.дяловете си в дружество „Реми проект“, като преди това присвоили неразпределената продажба, а дружеството имало задължения към фиска в размер на 120000 лева. Фирмата била оглозгана изцяло и Д. изкупил като циганин бездомник изпразнено дружество. Свидетелят отрича да е отправял молба до ответницата и до други лица да помогнат за преодоляване лошото финансово състояние на фирмата.
Разпечатката съдържа 37 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b50d0a50-7b07-4879-ba6c-d048a9967c39