Разпореждане № 8358 от 26.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8358 гр. София, 26.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р. Н. К. като разгледа докладваното от Р. Н. К. Наказателно дело частен характер № 20221110207692 по описа за 2022 година и се запозна с подадената частна тъжба от В. С. И. срещу Х. П. Ч., намира следното :

В подадената на 17.06.2022 г. тъжба са изложени обстоятелства, свързани с подаден на 01.11.2021 г. сигнал от Х. Ч. като управител на М. ООД до министъра на вътрешните работи. В сигнала според тъжителя са описани клеветнически твърдения спрямо управляваното от него дружество „Б“ ООД, свързани с близките му отношения с Б. ЕАД. С това според тъжителя същият е опозорен и личното му достойнство е накърнено, като това според него представлява престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Видно от така депозираната тъжба, в нея е посочена самоличността на лицето, срещу което е насочена, посочен е негов адрес и ЕГН; описано е конкретното твърдяно деяние и е посочен начина на извършването му и датата му, дадена е и правна квалификация на извършеното според тъжителя. Срокът по чл. 81, ал. 3 НПК е спазен /с оглед датата на изискване на преписите от проверката и съответно със запознаването на тъжителя със съдържанието на сигнала до МВР/, като по делото е внесена и държавна такса в размер на 12.00 лева по сметка на СРС.

Но въпреки това, съдията-докладчик намира, че подадената тъжба не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК и тя е негодна да постави началото на наказателно дело от частен характер, независимо, че е подадена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК (в шестмесечен срок от узнаване за извършеното).

За да бъде осигурено правото на защита на подсъдимия е задължително в обстоятелствената част на акта, с който се повдига обвинението да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС по отношение съдържанието на обвинителния акт, което следва да се прилага съответно по аналогия и за частната тъжба относно конкретизацията на обективните и субективни признаци на самото деяние и личността на извършителя.

В контекста на изложеното, разгледана по своето съдържание тъжбата не е годна да повдигне законосъобразно обвинение за престъпление от частен характер, тъй като посочените думи и изрази съдържащи се в сигнала до МВР не са обективно съставомерни и 1 не са насочени директно към тъжителя.

Според частният тъжител с вписването на посочените по-горе изрази в подадения до министъра на вътрешните работи сигнал Х. Ч. е осъществил състава на престъплението „клевета” по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като по друг начин /чрез подаден сигнал до МВР/ е приписал престъпление на частния тъжител В. Ильов в качеството му на управител на Бултест и Ко ООД.

Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за другиго, като приписването на престъпление се разглежда като конкретен вид позорно обстоятелства. За обективната съставомерност на деянието е необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото), както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод, съждение или изразява свое становище.

Тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Всъщност, тъжителят инкриминира субективното си усещане за написаното в процесния сигнал, собственото си възприятие и тълкуване на заявеното в този документ.

В настоящия случай, посочените от тъжителя изрази в сигнала не съдържат твърдения и не разгласяват никаква информация за определени обстоятелства, свързани с обективно позорни обстоятелства за личността на тъжителя. В този смисъл, с инкриминираните изрази не са разгласени морално укорими твърдения по отношение на тъжителя като физическо лице и управител на посоченото търговско дружество, който извод се основава на конкретното им словесно съдържание.

Но преди всичко, за да е налице престъплението „клевета” е необходимо клеветническите изрази да бъдат свързани с личността на тъжителя експлицитно, да са конкретно изразени, а не така, че връзката между позорните обстоятелства и лицето да се извежда посредством тълкуване, предположение, аналогия.

В контекста на изложеното, съдът намира, че цитираните изрази категорично не могат да бъдат свързани с личността на тъжителя В. И.– в тях никъде не се съдържа твърдение, че именно тъжителят, с неговото собствено, конкретно поведение е осъществил нещо неморално, укоримо от гледище на общоприетото или е извършил престъпление. В нито един от изразите частният тъжител Ильов не е назован конкретно, не е посочено негово конкретно действие, което да е недостойно, неморално и обществено укоримо. Името му се споменава единствено като участник в дружеството и инкриминирания израз касаещ тази част от сигнала е „Възможно е някой от съдружниците в „Бултест и Ко“ ООД да е посредника за доставката на тръбите“. Очевидно е, че това изречение на първо място изказва предположение, а не твърдение, а на следващо не сочи нищо позорящо за съдружниците, доколкото посредничеството при доставка на тръби е законна дейност.

Следва да се подчертае, че в тъжбата не се твърди в сигнала на Ч. тъжителят да е посочен като съдружник в дружеството.

По отношение на всички изброени в тъжбата изрази съдията-докладчик намира, че тъжителят инкриминира собствения си субективен прочит, като вложеният от него смисъл, обективно не се извежда от тях, а именно, че чрез описаната дългогодишна връзка между Б. и К ООД и Б. ЕАД на него лично се вменява недостойно, позорно, укоримо поведение.

Всички инкриминирани изрази се отнасят до юридическото лице Б. и К ООД, а не до частният тъжител в качеството му на физическо лице. В този смисъл следва да се има предвид, че клевета може да бъде извършена само спрямо конкретно физическо лице, а не и срещу юридически лица, тъй като последните, макар и правосубектни, не притежават чест и достойнство и не могат да възприемат клеветнически изрази или да търпят вреди от това.

Ето защо разгласяването на твърдения, които евентуално засягат престижа и репутацията на търговско дружество никога не могат да се квалифицират като клевета, а биха могли да се 2 разглеждат на плоскостта на непозволеното увреждане по правилата на гражданското право.

Ето защо според настоящия съдия-докладчик разгласяването на инкриминираните изрази, доколкото се отнасят до юридически лица, а не пряко до частния тъжител не осъществява състав на престъпление по чл. 148, съответно чл. 147 от НК.

С оглед всичко изложено, съдията-докладчик намира, че инкриминираното деяние се явява несъставомерно от обективна страна. Поради това намира, че не се налага разглеждането на делото в открито съдебно заседание и събиране на доказателства за описаното престъпление, тъй като дори и същото да бъде доказано, инкриминираното деяние е несъставомерно. Поради това и не се налага обсъждането на точна правна квалификация на описаното деяние в тъжбата.

Ето защо съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т.2 от НПК, съгласно която „не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява когато:...2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81”, какъвто е настоящия случай, наказателното производство по делото следва да бъде прекратено по отношение на описаното деяние.

Поради изложеното съдията-докладчик намира, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление, поради което така образуваното производство от частен характер следва да бъде изцяло прекратено, съобразно изискванията на разпоредбата на 250, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съгласно която съдията-докладчик прекратява наказателното производство, когато в тъжбата не е описано престъпление от частен характер.

Мотивиран от горното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, съдиятадокладчик РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА в цялост наказателното производство по НЧХД № 7692/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 състав, образувано по частна тъжба от В. С. И.срещу Х. П. Ч..

Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчване на препис от разпореждането, пред СГС по реда на глава XXI от НПК.

Препис от разпореждането да се връчи на тъжителя В. Ильов и на Х. Ч. на посочените в тъжбата техни адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3