Решение № 1452 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Й.ка В. П.а като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100509653 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби, както следва:

1. С вх. № 180535/03.06.2024 г. по регистъра на СРС от ответника Е. Ц. С.а – Ч., срещу решение № 8888/15.05.2024 г. по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, с което частично са уважени предявените от ищеца С. Ц. У. срещу нея ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

2. С вх. № 180971/03.06.2024 г. по регистъра на СРС от ищеца С. Ц. У., срещу решение № 8888/15.05.2024 г. по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от него ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

3. С вх. № 182621/04.06.2024 г. по регистъра на СРС от ответника А. Б. З., срещу решение № 8888/15.05.2024 г. по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца С. Ц. У. срещу него ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

4. С вх. № 186599/06.06.2024 г. по регистъра на СРС от ответника Ц. Й. Ч., срещу решение № 8888/15.05.2024 г. по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца С. Ц. У. срещу него ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

5. С вх. № 186733/06.06.2024 г. по регистъра на СРС от ответника Й. П. Ч., срещу решение № 8888/15.05.2024 г. по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца С. Ц. У. срещу него ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

В своята въззивна жалба Е. Ч. излага оплаквания за неправилност на 1 първоинстанционното решение. Въззивникът счита, че неправилно са установени квотите на собственост в процесните имоти. Поддържа, че е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху имота, в който е построена процесната сграда, не е общо на съпрузите Ц. и Т. У.и. Излага съображения, че сградата следва да бъде под режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че изграденото извън учреденото право на строеж е преминало в собственост на съпрузите. Оспорва приетото в решението на районния съд по отношение на Таванско помещение № 1, че изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на придобивната давност. Посочва, че таванското и избеното помещения са принадлежности към жилището и следват собствеността на жилището, като акцентира, че същите са били обект на изрична прехвърлителна сделка. Отбелязва, че Таванско помещение № 1 е функционално свързано с апартамент № 3. Така мотивирана, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В своята въззивна жалба С. У. излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Въззивникът подробно описва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, обсъжда заключението по съдебнотехническата експертиза. Счита, че районният съд неправилно е тълкувал волята на Ц. У. във връзка с учредяването на право на строеж на децата си Е. Ч. и С. У. и на съпругата си Т. У.а, като поддържа, че на последната не е учредено такова. Посочва, че името на Т. У.а е споменато само във връзка с разпределянето на собствеността върху обектите. Излага съображения, че всички обекти, изградени в сградата, са съобразени с одобрения архитектурен проект и няма наличие на ексцес, за който да се прилагат правилата на приращението по чл. 92 ЗС.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

В своята въззивна жалба А. З. излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Въззивникът счита, че е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху имота, в който е построена процесната сграда, не е общо на съпрузите Ц. и Т. У.и. Посочва, че основанията, на които Ц. У. е придобил процесния имот по време на брака си с Т. У.а, са дарение и делба. Сочи, че районният съд не е обсъдил обстоятелството, че част от имотът е придобит вследствие на делба, както и дали Ц. У. е следвало да изравнява дялове, в който случай придобитото имущество би било в режим на СИО. Излага съображения, че Т. У.а е станала собственик на 1/2 ид.ч. от построеното извън суперфицията, след смъртта на Ц. У. е придобила още 1/3 ид.ч. от същото, общо 4/6 ид.ч. от Гараж № 1 и Гараж № 2, които валидно е прехвърлила на въззивника З.. Евентуално обосновава придобиване на същите идеални части върху същите вещи от Т. У.а на основание чл. 55 ЗС вр. чл. 21, ал. 1 СК. Оспорва решението и в частта, с която въззивникът е осъден да предаде владението върху 1/3 ид.ч. от Гараж № 1. Счита, че защитата на ищеца може да бъде осъществена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 34 ЗС. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

В своята въззивна жалба Ц. Ч. излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск.

Въззивникът счита, че неправилно са установени квотите на собственост в процесните имоти. Поддържа, че е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху имота, в който е построена процесната сграда, не е общо на съпрузите Ц. и Т. У.и. Твърди, че изграденото извън учреденото право на строеж е преминало в собственост на съпрузите. Излага съображения, че в 2 първоинстанционното производство не се е доказала нито собствеността, нито фактът на възпрепятствано владение. Подробно обосновава, че Таванско помещение № 1 е изключителна негова собственост, придобита чрез дарение, че е принадлежност към собствения му апартамент № 3 и е функционално свързан със същия. Твърди, че фактически няма как да бъде осигурен достъп до таванското помещение. Оспорва решението и като необосновано поради противоречие в мотивите. Отбелязва, че районният съд е определил тавана като собственост на всички, а мазетата като принаделжност към апартаментите. Твърди, че противорадиационното укритие (ПРУ) не представлява обща част, както е приел първоинстанционният съд. В жалбата се поддържа, че предназначението му към настоящия момент е на мазе и представлява прилежаща част, а не е за общо ползване. Счита, че ПРУ му принадлежи и че ищецът С. У. не притежава никакви права върху този имот. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

В своята въззивна жалба Й. Ч. излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Въззивникът счита, че е погрешен изводът на първоинстанционния съд, че правото на собственост върху имота, в който е построена процесната сграда, не е общо на съпрузите Ц. и Т. У.и. Подробно обосновава, че искът за предаване на владението върху Таванско помещение № 1 е недопустим, тъй като същият е принадлежност към апартамент № 3 и е функционално свързан със същия. Твърди, че фактически няма как да бъде осигурен достъп до таванското помещение. Оспорва решението и като необосновано поради противоречие в мотивите. Отбелязва, че районният съд е определил тавана като собственост на всички, а мазетата като принаделжност към апартаментите. Оспорва приетото в решението на районния съд, че изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на придобивната давност.

Сочи, че по отношение на Гараж № 1 и Гараж № 2 съдът е направил погрешни изводи за собствеността, като не е изчислил правилно квотите на собствениците. Посочва, че Гараж № 1, Гараж № 2 и Гараж № 3, както и ПРУ и складови помещение № 1, 2 и 3 по силата на приращението са станали изключителна собственост на Ц. У. и Т. У.а. Счита, че квотите са, както следва: на А. З. – 4/6 ид.ч., на Е. С.а и С. У. – по 1/6 ид.ч. По отношение на Мазе № 2 твърди, че същото не е принадлежност, а самостоятелен обект, а по отношение на ПРУ – че не представлява обща част, а мазе, което е прилежаща част. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. Б. З. е депозирал отговор на въззивните жалби на Е. Ч., Ц. Ч. и Й. Ч.. Счита ги за основателни. Повтаря изложените съображения от своята въззивна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а в частта, в която Е. Ч., Й. Ч., Ц. Ч. и А. З. са оспорили същото с въззивните си жалби – да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото са постъпили още триотговора на въззивната жалба на Е. Ч. от С. У., Ц. Ч. и Й. Ч.. С. У. оспорва въззивната жалба.

Подробно описва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, обсъжда събраните доказателства по делото. Оспорва сградата да е обща собственост на съпрузите Ц. У. и Т. У.а, тъй като били построени от него и Е. Ч. в рамките на учредената суперфиция. Собственици били той, Е. Ч. и съпругът Й. Ч.. Счита, че обемът на учреденото право на строеж се определя от одобрения архитектурен план, който изцяло бил спазен. Твърди да е собственик на 1/2 ид.ч. от Таванско помещение № 1, от Гараж № 1, от Гараж № 2 и от ПРУ (мазе). По отношение на Таванско 3 помещение № 1 отбелязва, че същото е самостоятелен обект и не е принадлежност към друг обект, не е функционално свързано с друг обект и няма обслужваща функция, има самостоятелен достъп, не е владяно от ответниците в процесния период с намерение за своене. Посочва, че Е. и Й. Ч. са притежавали само 1/2 ид.ч. от имота, евентуално Е. Ч. е притежавала само 1/3, респ. 1/6 от правото на собственост и двамата не са могли да прехвърлят на сина си Ц. Ч. целия имот. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Ц. Ч. и Й. Ч. са депозирали отговори с идентично съдържание, с които считат въззивната жалба за основателна. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото са постъпили четири отговора на въззивната жалба на С. У. от Е. Ч., А. З., Ц. Ч. и Й. Ч.. Е. Ч. намира въззивната жалба за неоснователна, тъй като същата е бланкова. Прави подробно разграничение между самостоятелен обект от една страна и надстрояване и пристрояване от друга. Позовава се и на направените възражения в депозираната от нея въззивна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част, а в частта, в която Ч. е оспорила същото с въззивната си жалба – да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

А. З. оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал волята на учредителите на правото на строеж, които не са посочили изчерпателно обектите, които ще преминат в тяхна собственост. Излага аргументи, идентични с тези в депозираната от него въззивна жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ц. Ч. и Й. Ч. са депозирали отговори с идентично съдържание, с които считат въззивната жалба за неоснователна. Считат, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал волята на учредителите на правото на строеж. Оспорват обемът на суперфицията да се е определял от архитектурните планове. Излагат аргументи, посочени в съответните въззивни жалби, депозирани от всеки от тях. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото са постъпили три отговора на въззивната жалба на А. З. от С. У., Ц. Ч. и Й. Ч.. С. У. оспорва въззивната жалба.