Решение № 8593 от 23.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8593 гр. София, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110164114 по описа за 2021 година и взе предвид следното:

Производството е по предявен от ..........“ ЕАД срещу ............. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 161,72 лв. /с вкл. 10,00 лв. ликв. разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „.“ модел „....“ с ДК № .... за вреди, причинени вследствие попадане на застрахованото МПС в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно на 23.06.2021г. в гр. ..................., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 34381/2021 г. по описа на СРС, 71 с-в. Претендира присъждане и на разноските за производството.

С Определение № 16906/05.07.2022г. „*******“ АД е конституиран като трето лицепомагач на страната на ответника ..............

В условията на евентуалност е предявен обратен осъдителен иск от ............. срещу „*******“ АД с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД за осъджане на ответника да заплати на ищеца сумата от 161,72 лв. /с вкл. 10,00 лв. ликв. разноски/, представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до окончателното плащане.

Ищецът по главния иск твърди, че на 23.06.2021г. застрахования по застраховка „Каско“ л.а. „.“ модел „....“ с ДК № ........попаднал в несигнализирана и необезопасена неравност на пътя, като инцидентът настъпил на територията на СО, която отговаря за стопанисването на пътя. В резултат на инцидента настъпили щети по процесния л.а., за които ищецът заплатил обезщетение в размер на 151,72 лв. по образувана щета № 50001261-20-251541. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по главния иск, с който на първо място навежда възражения за нередовност на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен. Сочи, че поддръжката на процесния пътен участник е възложена на 1

„*******“ АД с Договор № .382/11.06.2019г., като ремонтните дейности са извършени с необходимото качество. Оспорва наличието на валидно правоотношение, доколкото не са правени плащания по застрахователната полица, евентуално договорът не е влязъл в сила.

Сочи, че не са приложени ОУ и не се установява дали процесното събитие е покрит риск, като освен това оспорва да са били налице условията за изплащане на обезщетение от застрахователя. Оспорва размера на иска като завишен, както и че представената фактура не доказва основанието и размера на извършеното от застрахователя плащане. Оспорва и причинно-следствената връзка. Оспорва механизма на ПТП, наличието на дупка на пътното платно и поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия водач.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач „*******“ АД, в който оспорва механизма на настъпване на инцидента, както и твърдените вреди, описани в протокола за ПТП, на който оспорва материалната доказателствена сила. Поддържа, че процесният пътен участък е бил ремонтиран и настъпилата щета не се дължи на несигнализирана неравност на пътя.

По обратния иск излага съображения за неоснователност на същия. Поддържа, че не е доказано неизпълнение на договорно задължение от страна на „*******“ АД в отношенията му със .............. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на задължението за поддръжката му.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на общинските пътища.

От приетата по делото Застрахователна полица /л.7/ се установява наличие на застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил л.а. „.“ модел „....“ с ДК № СА7552НВ и ищеца по договор за имуществено застраховане.

2

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните причини: Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344 КЗ. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора.

Независимо от изложеното следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал.

3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - /в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, ТО, ІІ ТО; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 25 от 24.07.2017 г. по т. д. № 3135/2015 г. на ВКС, ТС, ІІ ТО и др./

С оглед на това дори да се приеме, че в случая не е налице сключен писмен застрахователен договор с регламентираното в чл. 344 КЗ съдържание, правно релевантно е обстоятелството, че и двете страни по правоотношението са изпълнили поетите договорни задължения – застрахованият е платил застрахователния премия, а застрахователят е платил застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като нито една от страните не се е позовала на нищожност на застрахователния договор. На основание чл. 21 ЗЗД договорът поражда действия между страните. Това налага изводът, че собственика на л.а. „.“ модел „....“ с ДК № СА7552Н В и ищеца са обвързани от валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по имуществена застраховка „Каско на МПС“. С оглед на това релевираните от ответника доводи в тази насока са неоснователни.

Такъв извод не следва от поведението на самото застрахователно дружество, доколкото то е приело платената от застрахования застрахователна премия, след уведомяване за застрахователното събитие е извършило заснемане, оглед и е изготвило опис заключение на щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него 3 застрахователна щета, като е изплатил и застрахователно обезщетение, което не би сторил ако не е счел, че е налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан.

Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесния л.а. „.“ модел „....“ с ДК № СА7552НВ е претърпял вреди вследствие на ПТП, както и че ищеца е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 151,72 лв. за щетите от процесното ПТП и че тази сума е постъпила по сметката на застрахования /л.18/.

Ищецът изрично оспорва механизма на настъпване на щетите и че същите са в пряка причинна връзка с попадане в дупка на пътното платно.

За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Изслушани са свидетелски показания – разпит на св. К. И..

Установява се в производството, че при застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 5000-1201-20-251541, въз основа на Уведомление за настъпило застрахователно събитие от К. К. И. от 23.06.2020 г., в което е посочено, че на 23.06.2020 г. при движение по ул. „---“ 59 застрахованият автомобил е претърпял ПТП вследствие неестествена неравност на пътя, установено с протокол, при което са настъпили увреждания – спукан картер.

Видно от представения Протокол за ПТП № 1759080 от 23.06.2020 г., местопроизшествието е посетено от служител на СДВР в 17.20 часа на 23.06.2020 г., който е констатирал, че видимите увреди по процесното МПС са: предна част, картер, наличие на теч масло. В протокола е посочено, че на 23.06.2020г. в 16.20. МПС при движение по ул. „--“ с посока от ул. „...........“ към ул. „......“ и в района срещу № 59, преминава през необезопасена и несигнализирана неравност на платното за движение. От заключението на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка щетите по процесното МПС се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.06.2020г. ПТП в гр. София.

Неоснователни са възраженията на ответника срещу кредитиране съдържанието на представения протокол за ПТП и за недоказаност наличието на „неравност“ на пътното платно. Приложеният по делото протокол за ПТП, е съставен на база извършено посещение от органите на полицията на мястото на произшествието непосредствено след настъпването му, което е видно от нарочното отбелязване в този смисъл в самия протокол / под схемата на ПТП в графа „посетено на място” като ненужен е зачертан отговор „не“, а часът на съставяне на протокола е 17.20 ч. на 23.06.2020 г./. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, същият в качеството си на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП (в този смисъл трайната практика на ВКС, част от която са Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО и др.). В конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него са за датата и мястото на инцидента, разположението на автомобила, наличието, вида, размерите и местонахождението на неравност на пътното платно и на уврежданията по автомобила, както и за липсата на сигнализация за неравността на пътното платно или нейното обезопасяване. Описаният в протокола механизъм на ПТП съответства на заявеният от прекия очевидец на събитието /водача/ в уведомлението до ищеца и се потвърждава от заключението на автотехническата експертиза. В случая не единичната, а съвкупната преценка на доказателствата формира крайните изводи на съда за установеност на механизма на настъпване на ПТП, както и на обстоятелството, че увреждането на посочени части на МПС е пряка и непосредствена 4 последица от ПТП, настъпило поради наличието на неравност на пътното платно.