Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 263 от 24.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 385/2024
Вид
Определение № 263
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000385 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1,т.1 във вр. с чл.129,ал.4 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба,подадена от „Б.Д.“АД-гр.С.,с ЕИК **********,чрез юрисконсулт Ж. Д.,против разпореждане №1541 от 30.05.2024 г.,постановено по т.д.№213/2024 г. по описа на Окръжен съдПловдив,XIX-ти състав,с което е върната на основание чл.129,ал.3 от ГПК искова молба на „Б.Д.“АД с ЕИК ********** против Ш.М.,с паспорт №*********,издаден на 29.08.2009 г. във О.В. и И., GB**********,с постоянен адрес В.,гр.Л.,район Ф.г.,п.к. *****,ул.”С.р.”№**,и настоящ адрес в Б.,гр.П.,п.к.****,бул.”Х.Д.”№**, ет.* и е прекратено производството по делото.

Банката-частен жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано.Счита,че ПОС е нарушил материалния закон,като е върнал исковата молба и неправилно е приел,че пълномощното учредено от юридическо лице се прекратява със смяна на органните му представители по закон.Според банката,обжалваното разпореждане противоречи на императивната разпоредба на чл.41 от ЗЗД,в която изчерпателно са посочени условията за прекратяване на пълномощното и според която,когато упълномощителят или пълномощникът са юридически лица,пълномощното се прекратява с прекратяване на юридическото лице.В този смисъл банкатачастен жалбоподател се позовава и на цитираната в частната жалба съдебна практика.Изтъква и аргумента за необоснованост на обжалваното разпореждане,тъй като при формиране на становището си,окръжният съд е пропуснал да разгледа и обсъди приложимата материалноправна норма на чл.41 от ЗЗД.

1

Въз основа на поддържаните в частната жалба доводи е поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде върнато делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищеца в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното разпореждане,а и самото разпореждане е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна,като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

Т.д.№213/2024 г. оо описа на ОС-Пловдив е образувано,след прекратяване на т.д.№1846/2024 г. по описа на Софийски градски съд и изпращането му по подсъдност на ОС-Пловдив.По същото дело са предявени от “Б.Д.”АД против Ш.М. осъдителни искове за заплащане на дължими суми по сключен между страните договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД.

Исковата молба е подадена от “Б.Д.”АД чрез юрисконсулт Ж. К.

Д.,който се е легитимирал като пълномощник на банката чрез пълномощно,подписано от В.М.С. и Д.Д.М. в качеството им на Главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на “Б.Д.”АД,с нотариална заверка на техните подписи и съдържанието от датата 21.05.2020 г.

Самата искова молба е подадена първоначално на 14.02.2024 г. пред СГС,а производството пред ОС-Пловдив,след изпращане на делото по подсъдност,е образувано на 05.04.2024 г.С разпореждане №1029 от 09.04.2024 г. исковата молба е оставена без движение,като са дадени указания за отстраняване на недостатъци по нея и едно от тези указания е за представяне на пълномощно,което да изхожда от вписани в търговския регистър законни представители на банката,тъй като представеното пълномощно изхожда от физически лица,които не фигурират между вписаните законни представители на банката.

В молба с вх.№15377 от 30.04.2024 г. Банката-ищец е заявила,че представеното по делото пълномощно е валидно,след което,неприемайки това становище на банката,съдът е задължил същата в определен срок да потвърди сезирането на съда с исковата молба по това дело от двама от вписаните в търговския регистър законни представители и от тяхно име да депозира пълномощно.С последваща молба с вх.№17714 от 22.05.2024 г.,банката-ищец отново е изложила становището,че представеното по делото пълномощно за юрисконсулт Д. е валидно,независимо от смяна на органните представители на банката и практически не е представила ново пълномощно съгласно 2 дадените от съда указания.След тази молба ОС-Пловдив е постановил обжалваното разпореждане №1541 от 30.05.2024 г.,с което е върнал исковата молба на “Б.Д.”АД на основание чл.129,ал.3 от ГПК и е прекратил производството по т.д.№213/2024 г. по описа на същия съд.

Аргументите на ОС-Пловдив за постановяване на обжалвания резултат са,че представеното по делото пълномощно е дадено от лице,което както към датата на сезиране на съда,така и към момента на постановяване на разпореждането не е законен представител на ищцовата банка,а и наред с това вписаните в търговския регистър законни представители на ищеца не са потвърдили в указания срок извършените от името и за сметка на дружеството процесуални действия по сезирането на съда.

Настоящият съд намира за неправилно обжалваното разпореждане.Юрисконсулт Д.,чрез когото е подадена исковата молба на “Б.Д.”АД,е редовно упълномощен като представител на банката чрез представеното по делото пълномощно,с нотариална заверка на подписите от датата 21.05.2020 г.Същото пълномощно е безсрочно и дава права на посочения юрисконсулт да предявява искове,да подава молби и да участва от името на банката във всякакви съдебни производства,като към момента на упълномощаването пълномощното е дадено чрез двама законни представители на банката,вписани като такива в търговския регистър към същия момент-В.С. и Д.М..След това и към момента на подаване на процесната искова молба е вярно,че тези лица са били заличени от регистъра като представители на банката-ищец и вместо тях са вписани други лица като законни представители на банката,но това не дава отражение върху представителната власт на юрисконсулт Д..Същият,както се посочи,е редовно упълномощен с представеното пълномощно,включително и към момента на сезирането на съда с исковата молба по настоящото дело.Обстоятелството,че към този момент банката се представлява от други физически лица,не дава основание да се приеме прекратяване на упълномощаването му,което е безсрочно.Налице е надлежно овластяване по пълномощие на юрисконсултчл.32,т.3 от ГПК,от юридическо лице чрез неговите законни представители към момента на упълномощаването.Няма данни за оттегляне на упълномощаването от последващите представители на банката.В чл.41 от ЗЗД са посочени условията за прекратяване на пълномощното:с оттегляне,с отказване от него,със смърт или поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника,а когато упълномощителите или пълномощника са юридически лица-с прекратяването им.Смяната на представителите на юридическото лице не прекратява представителната власт на пълномощника.

Поради това и при липса на твърдения и доказателства пълномощното да е оттеглено от новите представители,неправилно е прието от първоинстанционния съд,че юрисконсулт Д.,който се легитимира с пълномощното от 21.05.2020 г.,не е надлежно упълномощен,защото не е упълномощен от вписаните представители на банката към датата на подаване на исковата молба,респ. че подадената искова молба не изхожда от законните й представители.

3

Предвид горните съображения съдът намира,че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за по-нататъшното му разглеждане.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №1541 от 30.05.2024 г.,постановено по т.д.

№213/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XIX-ти състав,с което е върната на основание чл.129,ал.3 от ГПК искова молба на „Б.Д.“АД с ЕИК ********** против Ш.М.,с паспорт №*********,издаден на 29.08.2009 г. във О.В. и И., GB**********,с постоянен адрес В.,гр.Л.,район Ф.г.,п.к. *****, ул.”С.р.”№**,и настоящ адрес в Б., гр.П., п.к.****,бул.”Х.Д.”№**, ет.* и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за по-нататъшното му разглеждане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4